Днес не се проведе поредния протест пред парламента. Днес майки, близки, познати и съпричастни дойдоха на площад Народно събрание, за да почетат паметта на убитите Стоян, Найден и Радостина.
Те нямат цифра и не могат да се оценяват със своята численост. Днес в ръцете на множество хора стояха портрети. Лицата на завинаги отишли си лица - децата на безлика България.
Днес не може да се говори за протест. За това и си позволяваме да не го описваме като такъв и да не ви информираме за броя на полицаите, гражданите и продължителността на мероприятието.
Под паметника на "Цар Освободител" стояха хора, а не цифри. Те искаха справедливост и бъдеще. Бъдеще за всички деца, които все още са живи. Техните вече ги няма.
Хората поискаха промяна, поискаха отговорност, но никой не откликна. Пред парламента се лееха сълзи на опечалени, а зад завесите на Народното събрание постояннно се виждаха надничащи физиономии. Никой обаче не слезе при опечалените. Не за обещание или разясняване как действа държавата, а просто, за да изкаже съболезнования.
Това го нямаше.
Хората обаче не се отказаха и стояха с часове, а минаващи покрай площада граждани поглеждаха плахо и се присъединяваха към събралата се група.
"Няма значение колко хора сме се събрали, когато исканията ни са справедливи. Няма значение дори да останем двама. Ние имаме право да се борим за собственото си бъдеще", каза пред журналисти Кънчо Драгнев от студентската организация СРОКСОС.
Хубавото според Драгнев е, че все повече млади хора се "събуждат" и подкрепят инициативата им.
Опечалените близки пък призоваха за по-високи присъди и смъртни наказания за жестоките убийства.
"Не мога да си представя как такива жестоки убийци може да излязат след десет или четиринадесет години, когато ще са още на 30 и тепърва животът им ще започва. Те могат да посегнат и да убият нечие друго дете. В тях няма афект, нито съжаление. Те са зверове", проплака една от майките на убитите студенти.
Организаторите от СРОКСОС призоваха всички граждани да откликнат и да подкрепят инициативата им. Студентите ще са пред Народното събрание отново следващата сряда от 11:00 часа.
Подкрепете ги!
"Ако всеки един от вас, младите, доведе двама свои приятели на 25-ти март, а по-следващата седмица те доведат други свои познати нещата ще се променят. Тогава може да ни подкрепят и учителите и лекарите. А после всички останали. Децата на България умират, не си затваряйте очите", завършиха призива си от студентската организация.
Изразете обществена позиция като подрепите петицията срещу убийството на Радостина Евтимова и максимално наказание за убиеца и. Това може да го направите в My Webpage.
Те нямат цифра и не могат да се оценяват със своята численост. Днес в ръцете на множество хора стояха портрети. Лицата на завинаги отишли си лица - децата на безлика България.
Днес не може да се говори за протест. За това и си позволяваме да не го описваме като такъв и да не ви информираме за броя на полицаите, гражданите и продължителността на мероприятието.
Под паметника на "Цар Освободител" стояха хора, а не цифри. Те искаха справедливост и бъдеще. Бъдеще за всички деца, които все още са живи. Техните вече ги няма.
Хората поискаха промяна, поискаха отговорност, но никой не откликна. Пред парламента се лееха сълзи на опечалени, а зад завесите на Народното събрание постояннно се виждаха надничащи физиономии. Никой обаче не слезе при опечалените. Не за обещание или разясняване как действа държавата, а просто, за да изкаже съболезнования.
Това го нямаше.
Хората обаче не се отказаха и стояха с часове, а минаващи покрай площада граждани поглеждаха плахо и се присъединяваха към събралата се група.
"Няма значение колко хора сме се събрали, когато исканията ни са справедливи. Няма значение дори да останем двама. Ние имаме право да се борим за собственото си бъдеще", каза пред журналисти Кънчо Драгнев от студентската организация СРОКСОС.
Хубавото според Драгнев е, че все повече млади хора се "събуждат" и подкрепят инициативата им.
Опечалените близки пък призоваха за по-високи присъди и смъртни наказания за жестоките убийства.
"Не мога да си представя как такива жестоки убийци може да излязат след десет или четиринадесет години, когато ще са още на 30 и тепърва животът им ще започва. Те могат да посегнат и да убият нечие друго дете. В тях няма афект, нито съжаление. Те са зверове", проплака една от майките на убитите студенти.
Организаторите от СРОКСОС призоваха всички граждани да откликнат и да подкрепят инициативата им. Студентите ще са пред Народното събрание отново следващата сряда от 11:00 часа.
Подкрепете ги!
"Ако всеки един от вас, младите, доведе двама свои приятели на 25-ти март, а по-следващата седмица те доведат други свои познати нещата ще се променят. Тогава може да ни подкрепят и учителите и лекарите. А после всички останали. Децата на България умират, не си затваряйте очите", завършиха призива си от студентската организация.
Изразете обществена позиция като подрепите петицията срещу убийството на Радостина Евтимова и максимално наказание за убиеца и. Това може да го направите в My Webpage.
