"И на мен" ми се случи, списъкът "Гадни мъже", или как да се води борбата със сексуалните насилници

    Еректирал мъж се търка в теб в претъпкан автобус. Работник крещи какво би ти направил, докато минаваш покрай строеж. Ексхибиционист излиза от храстите в парка, мастурбирайки. Такива, че и по-лоши неща, жените по света преживяват ежедневно. Сега много от тях са публично достояние, след като хаштагът #MeToo ("И на мен") заля социалните мрежи в последните дни.

    Актрисата Алиса Милано призова в неделя жертвите на сексуален тормоз или насилие да напишат кратичката фраза в профилите си, за да демонстрират колко точно мащабен е проблемът с отношението към жените в световен мащаб. Досега първоначалният ѝ туит е харесан над 43 000 пъти и споделен повече от 20 000, а много хора разказват и собствените си истории.

    "Бях на 11. Той беше лекар. Докосването му беше неприятно и некомфортно, но мислех, че си върши работата. Сега знам, че не е било така".

    "Когато жените споделят за сексуален тормоз, те излизат виновни. "Защо не каза по-рано?" "Защо не го накара да спре?"

    "Няма да напиша това във "Фейсбук", за да пощадя майка си. Бях на осем. Това ще ѝ разбие сърцето".

    "Служех във Военновъздушните сили. Живеех в общежитията им. А надзорникът каза: "Ако искаш да се сприятелиш с хората, отваряй си краката по-често".

    Призивът на Милано дойде в разгара на скандала с холивудския продуцент Харви Уайнстийн, срещу когото има поредица обвинения в сексуален тормоз и изнасилване, някои от които датират от десетилетия. Впоследствие стана известно, че в Холивуд те са били публична тайна, а сред оплакалите се от отношението на Уайнстийн са звезди като Гуинет Полтроу и Анджелина Джоли. Джоли заяви, че след "неприятно изживяване" с него е отказвала да работи с продуцента и е предупреждавала свои колеги за държанието му.

    Всяко чудо за три дни

    Скандалът "Уайнстийн" отново разпали дебата за отношението на обществото към сексуалния тормоз над жени, но въпросът е дали кампании като #MeToo ще имат по-голямо влияние извън социални мрежи? Дали хората, които не вярват в мащаба на насилието, ще бъдат убедени от няколко десетки хиляди поста в интернет? Едва ли.

    През 2014 г. хаштагът #NotAllMen ("Не всички мъже") бе разпространен като реакция на ужасяващото масово убийство в Калифорния, когато 22-годишният Елиът Роджър уби шестима души и рани четиринадесет, недоволен от това, че момичета са отхвърляли ухажването му. #NotAllMen се използва и до днес в контекста на това, че не всички мъже са сексисти. #YesAllWomen ("Да, всички жени"), който бе използван от потребителите, които искат да посочат, че не всички мъже са сексисти, но всички жени понасят негативите от поведението на тези, които са, угасна бързо.

    Винаги жертвите са на мушката

    В началото не осъзнах какво не ми харесва в #MeToo, пише колумнистката на в. "Гардиън" Джесика Валенти. "В крайна сметка, колкото повече жени споделят преживяванията си и надигнат глас, толкова по-добре. Макар всички да сме чували статистиките за сексуалното насилие, лесно е те да бъдат възприемани като числа, вместо като реални истории. Защо да не придадем човешко лице на проблема?"

    Защото това е правено и преди, припомня тя. Вярно е, че споделянето помага, но нищо няма да се промени, докато социалните последствия за мъжете, които нараняват жени, не станат прекалено големи. Защо да не си направим списък с извършителите?

    Шепот

    Такъв списък вече има. Озаглавен "Гадни мъже в медиите" и създаден след скандала "Уайнстийн", той събира имената и неприятните действия (флирт в неподходящ момент, мръснишки съобщения, нападения), извършени от високопоставени мъже в шоубизнеса. Миналата седмица Buzzfeed не писа за съществуването му. Все още нито едно от имената в него не е разкрито публично – най-малкото защото публикуването му, без да бъде потърсена другата страна, е грубо нарушение на етичните стандарти и може да отприщи дела за клевета и обида.

    Джиа Валентино в "Ню Йоркър" сочи, че списъкът "Гадни мъже" е част от слуховете, които жените си разменят от десетилетия; неофициален канал за информация. "С времето "мрежата на шепота" се оказа приемливо точна: имената, които чуваш да се споменават редовно, си навличат уволнения, извънсъдебни споразумения и разследвания", пише тя. "Клюките изкривяват детайлите, но има как да провериш информацията. Жените търсят източник, за да разберат дали чутото е от първа ръка. "Чувала съм, че обича да опипва" е едно, "Той нападна една от най-добрите ми приятелки" е друго."

    Създателката на списъка, пожелала да остане анонимна, казва пред "Ню Йоркър", че имената и информацията в него е знаела от години. "Но когато бях 22-годишна стажантка и исках да покажа способностите си пред мъжете с власт, не знаех всичко това". Документът се е разпространил изненадващо бързо, което, според нея, показва колко е всеобхватен проблемът.

    Джесика Валенти сочи една полза от този списък – неуместните флиртове и неприличните предложения не са престъпления в общия случай, но прекрачват определени граници и са знак, че същият мъж може да нападне жена и физически. Струва си такова предупреждение да съществува, пише тя.

    "Макар да се радвам, че десетки хиляди жени вдигат ръка, за да се преброят с #MeToo, се надявам да започнем да правим и други списъци. Защото, ако някой трябва да бъде преброен, това са чудовищата".

    Източник: dnevnik.bg

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини