Смъртта е страшна. Ужасяващо е само като се замислите за нея, а ако децата ви накарат да говорите по темата, вероятно ще се почувствате по-зле от клоун, излизащ от канализацията. Ако все пак успеете да прехвърлите част от отговорността на Дисни или Пиксар, това би било добре дошло. Изследване, публикувано в Omega Journal of Death and Dying от преподаватели от Университета в Бъфало, сочи че филмите на тези две конкретни студиа (защото в анимациите на Пиксар и Дисни има повече смърт, отколкото в които и да е други) са полезна отправна точка за започване на разговор, пише в коментара си Аналиса Бербиери.

Някои вярват, че на децата трябва да им бъде спестена темата за смъртта, като че ли самото и споменаване ще я накара да ви посети. И всичко това въпреки факта, че всички ние все някога ще умрем. По този начин за смъртта на роднина се говори с тих тон, разговорът обикновено спира, когато детете влезе в стаята, на децата не им е позволено да ходят на погребения, не им се казва, че роднините им са болни, докато не се окажат на смъртно легло или починат. Това е грешно. Защото ако възрастните смятат смъртта за страшна, какво остава за децата?

Идеята филмите да се използват за започване на разговор е полезна, защото тя представя една трудна концепция по достъпен начин. Нищо не работи по-добре от това да говорите за смъртта лесно и спокойно, с факти, може би не всеки ден, но често. Ето някои съвети:

1. Винаги запазвайте спокойствие и отговаряйте на въпросите на децата с факти. Изслушайте въпроса и му отговорете, не отговаряйте на въпроси, които не са ви зададени. Избягвайте фрази като “баба заспа”, защото това може да накара детето да се страхува да заспи. Освен това не сте ”изгубили” баба си. Баба почина.

Никога не се страхувайте да използвате думи като смърт и умиране, това са реални неща. Не казвайте на децата полуистини, те ще си измислят липсващите факти, а това може да е още по-опасно от истината.

2. Децата скърбят различно от възрастните. Емоциите им бързо се променят – разстроени са за смъртта на дядо си, а в следващия момент си играят с легото. Разговорите може да траят дни, седмици, месеци – с нарастване на любопитството им. Това не означава, че са се тревожили през цялото време.

3. Обяснете им че няма нищо лошо в това да поплачат, но и че всичко е наред, ако не плачат. Скръбта е пътуване: всеки член на семейството е в един и същ влак, но всеки гледа през различен прозорец, с различна гледка.

4. Не се страхувайте да потърсите помощ, ако детето ви се нуждае от нея. Понякога децата се страхуват да не разстроят родителите си. Ако вие самите не успявате да се справите, ще ви е по-трудно да подкрепите детето.

5. Независимо какво казват учените, не гледайте Дъмбо. Прекалено разстройващ е.