Спечелили сте 4 милиона от лотарията – как ще ги похарчите? Преди да се усетите, се оказва че сте прекарали 10 минути от деня си във фантазиране. Какво ще кажете за случаите, в които шофирате до крайната си дестинация без дори да си спомняте как сте стигнали до нея. Има си време и място за фантазирането, но невинаги успяваме да го контролираме. Като се има предвид че 30%-50% от времето си прекарваме в блянове, не е ли това твърде тревожна тенденция? Ами ако заболекарят ви започне да фантазира за печалба от тотото, докато работи по зъба ви ?

Решението

Някои изследвания сочат, че фантазирането ни прави нещастни, защото не се фокусираме върху нещата около себе си, а вместо това мислим за бъдещето или миналото. Едно проучване стигна до извода, че “блуждаещият ум е нещастен ум”, защото щастието е да живеете на момента. По-скорошно изследване обаче откри, че хората, чийто мозък блуждае най-често се, справят по-добре на тестовете, измерващи интелектуалните и креативни възможности. Учените проследили мозъчните модели при над 100 души в ядрено-магнитен резонанс, докато се взирали в една точка в продължение на 5 минути. Данните били сравнени с резултатите от тестовете за креативност и субективните отговори на участниците за това колко време прекарват във фантазиране. Тези, които заявили, че мозъците им често блуждаят, се справили най-добре в тестовете за интелигентност и креативност. Оказало се и, че мозъчните им системи са по-ефективни.

Пример за ефикасно блуждаене е да се включвате и изключвате от разговор или изпълнение на задача без важните моменти или стъпки да ви убягват. Има разлика между блуждаене, при което мислите за неща различни от задачите, които изпълнявате в моментау, и фантазирането, когато например, сте във влака, не правите нищо и се откъсвате напълно от света около себе си.

Учените твърдят, че ако се фокусирате върху трудна задача, представянето ви ще пострада, ако в същото време мозъкът ви блуждае. “Но когато задачата е лесна, хората с добри когнитивни способности мога да оставят мозъка си да блуждае, защото това няма да засегне представянето им.”, казва Кристин Годуин, преподавател по психология в технологичния институт в Джорджия. Може да си мислите за предстоящи цели или за разрешаване на проблеми и да намерите решение. Блуждаенето има и положителни страни.

Блуждаенето на ума може да решава проблеми или да е по-емоционално. Някои изследователи се кълнат, че всеобхватната му природа трябва да има полезна функция, понякога то ни помага да намерим нови решения на стари проблеми. А това означава, че все пак не е загуба на време.

Източник: theguardian.com