Първите дни на ноември Асеновград излъчва класика. Възлов градски мост е затворен, безспорно за нещо хубаво, наречено базов ВиК-ремонт. Но точно на пустеещия от автомобили мост лъсва неприятната гледка на изпотрошени предпазни огражния, изкривени мантинели, ръждясали стълбове, олепени като за последно. Общинската сграда на кръстовището на пазара пък, вероятно завинаги, ще продължи да е емблема на "самочувствието" на града. А шахтите? Ах, тези шахти... Те са прилежно "зазимени", запечатани с шума, клони и какво ли още не. В синхрон с този натюрел са и чешмичките, придобили известност като фонтанки. Като тази в парка до "Цар Освободител", там където няма и едно здраво кошче, дори и това, ошарено вдъхновено със свастика. Пак там виждаме и опасно провесените клони, дето трябваше ударно да бъдат ревизирани и премахнати. Каруците ли? Те си остават ежедневен част от пейзажа. Могат да се видят навсякъде, нищо че от 18 септември трябваше да се движат само и единствено в конкретно каре от улици. Къщичките за книги....вече дори и ние забравихме за какво бяха поставени. Но са си на място, спор няма. Е, да отчайващо празни, но са си на място.

Такъв е ноември в Асеновград. Добре че Чая е спокойна - гледката към нея винаги успокоява...