7-годишно австралийче с липсваща по-голяма част от зрителната кора, изуми лекарите с факта, че е способно да вижда достатъчно добре, за да разпознава лица и играе футбол – първият подобен случай в света.
Въпреки че претърпяло сериозни мозъчни увреждания още с раждането си, най-големият проблем със зрението на момчето бил леко късогледство.
Визуалната кора е част от набраздената външна обвивка на мозъка в задната част на главата. Тя съхранява информация от ретината.
Ретината изпраща сигнали по зрителния нерв до релеен център в таламуса, известен като пулвинар, който контролира и фокусира очите, на база обектите в полезрението.
От там информацията, отива до област от зрителната кора, известна като V1. Ето тук се извършва магията.
За съжаление, момчето страдало от дефицит на ацил-Co-A дехидрогеназата – състояние, което пречи на тъканите да превърнат определени мазнини в енергия.
В крайна сметка, то се оказало с лезии в областта V1, която поне би трябвало да се намесва в процеса на превръщане на информацията от ретината в ясно изображение.
Случаят очевидно не бил такъв.
"Въпреки обширното двустранно окципитално кортикално увреждане, детето има богати съзнателни визуални способности, не е сляпо и използва зрението си да се придвижва из пространството", казват изследователите.
Травмите в областта V1 предизвикват у засегнатите зрителни характеристики, които на са изследвани по-задълбочено.
Състоянието, известно като слепоглед се изразява това, че засегнатите виждат, без да имат усещане за каквито и да е образи.
При него хората имат способността да реагират на зрителни стимули и да усещат неща като движения, по такъв начин, че е малко вероятно просто да отгатват.
Това обоче не важи да австралийското момче. Той вижда истински картини в съзнанието си.
Успява да идентифицира щастливи и безизразни лица и да разпознае цветове.
Тъй като лезиите при детето са се формирали в ранна възраст, е възможно все още развиващият се мозък да е пренасочил информацията от ретината, за да се възполза от някоя от другите области на зрителната кора.
За да потвърдят тази хипотеза, изследователите кортографирали невронните пътища в мозъка посредством ядрено-магнитен резонанс. Те се фокусирали върху областта между пулвинара и средния темпорален зрителен дял, който отговаря за засичане на движенията.
Оказало се, че тази област е по-голяма от очакваното в лявото полукълбо, подсказвайки, че пулвинарната релейна станция е поела по-голяма част от отговорностите на областта V1 още в ранните етапи от развитието на мозъка.
Източник: sciencealert.com
