Ситуацията през последните 20 години за населението в страната ни се класифицира като криза, катастрофа или влошена демографска ситуация, това съобщиха от Националния статистически институт пред БНР.
В последните няколко години тези тенденции се пречупиха, връщаме се по развитие на населението от 1992 година. Очаква се, че ако икономическата криза ни обхване, положителната тенденция ще продължи и през следващите години.
Извънбрачната раждаемост е сериозен проблем за страната ни. От живородените повече от 51% са извънбрачни. Около 19% за живородените деца, бащата е посочен. Тези консенсусни бракове довеждат до там, че младите хора раждат деца, които живеят в семейна среда, само че неоформена юридически. Броят на браковете намалява.
Относителният дял на извънбрачните деца бързо и систематично нараства. Докато през осемдесетте години у нас всяко десето дете е било извънбрачно, то днес извънбрачно е всяко трето дете.
Част от извънбрачните деца обаче не са в истинския смисъл извънбрачни. Те са деца на т. нар. "свободни съюзи" - семейни двойки, които живеят заедно и съответно раждат и отглеждат децата си в нормална семейна атмосфера. При раждането им обаче децата са регистрирани като извънбрачни, тъй като майката и бащата нямат граждански брак. Това обстоятелство необосновано завишава както броя на извънбрачните деца, така и равнището на извънбрачната раждаемост.
По данни на изследване от 2001г. 13.1% от лицата живеят в такъв тип съюзи - като семейство без оформен граждански брак.
В сравнение с другите страни в преход - Унгария, Румъния, Полша, България има най-високият коефициент на плодовитост през последните години - 1,42 през 2007 година, а сега е 1,48 коефициентът. Това каза председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева.
Репродуктивните идеали на населението, живеещо в различните типове населени места, са сравнително слабо изразени. Интерес представлява обаче фактът, че живеещите в селата и в столицата са с почти идентични нагласи. По-значителни различия в репродуктивните идеали се наблюдават в зависимост от етническата принадлежност. Българите са преобладаващото население у нас, поради което техните репродуктивни нагласи естествено са много близки до средните за страната - 63.0% са изразили предпочитание към двудетния модел семейство, една пета (20.8%) са за едно дете, а за три или повече деца са 12.8%. Турците малко по-рядко изразяват предпочитание към еднодетния модел и малко по-често - към многодетния модел (съответно 19.9 и 15.9%). Ромското население по-рядко отколкото българите и турците изразява предпочитание към двудетния и особено към еднодетния модел семейство (съответно 54.0 и 11.5%) и значително по-често са за семейство с три или повече деца (32.6%).
Интересно е, че единствено в скандинавските държави, България и Франция около половината деца се раждат в семейства без брак. За съжаление продължаваме да сме първи в Европа по смъртност.
Подготвили сме законов проект за преброяване на населението. Надяваме се до две седмици този законопроект да влезе в парламента, каза още Коцева.
В последните няколко години тези тенденции се пречупиха, връщаме се по развитие на населението от 1992 година. Очаква се, че ако икономическата криза ни обхване, положителната тенденция ще продължи и през следващите години.
Извънбрачната раждаемост е сериозен проблем за страната ни. От живородените повече от 51% са извънбрачни. Около 19% за живородените деца, бащата е посочен. Тези консенсусни бракове довеждат до там, че младите хора раждат деца, които живеят в семейна среда, само че неоформена юридически. Броят на браковете намалява.
Относителният дял на извънбрачните деца бързо и систематично нараства. Докато през осемдесетте години у нас всяко десето дете е било извънбрачно, то днес извънбрачно е всяко трето дете.
Част от извънбрачните деца обаче не са в истинския смисъл извънбрачни. Те са деца на т. нар. "свободни съюзи" - семейни двойки, които живеят заедно и съответно раждат и отглеждат децата си в нормална семейна атмосфера. При раждането им обаче децата са регистрирани като извънбрачни, тъй като майката и бащата нямат граждански брак. Това обстоятелство необосновано завишава както броя на извънбрачните деца, така и равнището на извънбрачната раждаемост.
По данни на изследване от 2001г. 13.1% от лицата живеят в такъв тип съюзи - като семейство без оформен граждански брак.
В сравнение с другите страни в преход - Унгария, Румъния, Полша, България има най-високият коефициент на плодовитост през последните години - 1,42 през 2007 година, а сега е 1,48 коефициентът. Това каза председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева.
Репродуктивните идеали на населението, живеещо в различните типове населени места, са сравнително слабо изразени. Интерес представлява обаче фактът, че живеещите в селата и в столицата са с почти идентични нагласи. По-значителни различия в репродуктивните идеали се наблюдават в зависимост от етническата принадлежност. Българите са преобладаващото население у нас, поради което техните репродуктивни нагласи естествено са много близки до средните за страната - 63.0% са изразили предпочитание към двудетния модел семейство, една пета (20.8%) са за едно дете, а за три или повече деца са 12.8%. Турците малко по-рядко изразяват предпочитание към еднодетния модел и малко по-често - към многодетния модел (съответно 19.9 и 15.9%). Ромското население по-рядко отколкото българите и турците изразява предпочитание към двудетния и особено към еднодетния модел семейство (съответно 54.0 и 11.5%) и значително по-често са за семейство с три или повече деца (32.6%).
Интересно е, че единствено в скандинавските държави, България и Франция около половината деца се раждат в семейства без брак. За съжаление продължаваме да сме първи в Европа по смъртност.
Подготвили сме законов проект за преброяване на населението. Надяваме се до две седмици този законопроект да влезе в парламента, каза още Коцева.
