За първи път от еврочленството на България българите посрещат с оптимизъм новата година. 55% очакват 2018 -та г. да е по-добра година, срещу едва 9%, които смята, че тя ще е по-лоша. Това показва регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч NOVA ALPHA INDEX, което се осъществява съвместно с Нова телевизия. То е проведено е в периода от 7 до 15 декември сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Анализаторите коментират, че такъв небивал оптимизъм у традиционно скептичния българин за последно е имало през 1998, една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 96-та, и страховете са били двойно повече.
В основата на настоящия оптимизъм безспорно стои икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна сила. Показателно е, че 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра, срещу едва 12% - по-лоша. Единствената група, в която песимизмът доминира (13%:23%), са хората с основно образование, с ниска, или без квалификация, показват данните.
Успоредно с повишаването на личното материално и финансово състояние, все повече хора от големите градове искат и по-добра среда за живот в тяхното населено място. Експертите прогнозират, че ако плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона продължи и през следващата година, все по-осезателно и в по-широк мащаб ще започнат да се променят очакванията и изискванията към управляващите. На първо място ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление.
Последните години, успоредно с демографските и технологични промени започва да се променя и структурата на времето на българина. Всеки десети у нас се труди срещу заплащане над 8 часа дневно. Българинът обаче е сред най-активните зрители на континента. Проучването показва, че отделяме по три часа средно дневно за гледане на телевизия. Нараства и времето прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата средно по 2ч. 40 минути.
Всеки втори българин не спортува, а онези, които го правят, отделят средно за спорт или разходки около час и половина дневно.
Проучването отбелязва като положителна тенденция общуването на родителите с децата в семейството. Около 42% имат в домакинството си деца, на които отделят по около 3 часа дневно. Това определено е една от положителните тенденции в последно време, след кризисните години от началото на прехода, когато заниманието с децата е било сведено до минимум, обръщат внимание коментаторите.
Декемврийското проучване показва, че независимо от нарасналия икономически оптимизъм, не са наблюдават почти никакви промени в доверието към институциите, политическите лидери и партии.
За 2017г. водещите петима политици по степен на обществено доверие са: Румен Радев (57%) , Йорданка Фандъкова (36%), Бойко Борисов (33%), Красимир Каракачанов (29.9%), Корнелия Нинова (27.8%).
Парламентът е институцията, която събира най-силната обществената критика за последните три месеца. След известен кредит, даден на 44-то НС, одобрението за дейността му отново поема надолу - от 12% през септември до минималните 9%, а неодобрението нараства от 44% до 49%. Неудовлетвореността е насочена към всички парламентарни групи и доминира сред привържениците на всички партии, достигайки най-високи равнища сред симпатизантите на БСП и извънпарламентарната опозиция.
Красимира Славова
