Синдромът на неспокойните крака все още остава загадка за научната общност поради ограничените познания относно стимулите, които го провокират.  Когато не е съпроводен със здравословни отклонения, RLS не е проблем за здравето. При по-сериозните случаи обаче е наложително да се контролира - най-малкото води до влошаване на качеството на живот. А сега ново изследване свързва неприятното състояние с преждевременна смърт от сърдечно-съдови заболявания при жените. За изследването специалистите са публикували статия в Neurology, съобщава MedicalXpress.

Учените са направили метааналис на данните от продължителното изследване Nurses' Health Study, в кето са включени 57 417 жени, със средна възраст 67 години. На всеки све години от 2002 год. доброволките попълвали анкета за здравословното си състояние, включително имат ли синдром на неспокойните крака. През десетте години наблюдения били регистрирани 6 448 смъртни случая..

Рискът от смърт от сърдечно-съдови заболявания при жените с  RLS бил с 43 процента по-голям, откоклото при тези без  RLS. 

Предишно изследване посочва повишен риск (39%) от преждевременна смърт при мъже, болни от синдрома, в сравнение с такива, които не страдат от него.

RLS сам по себе си не носи пряка опасност за живота. 

Синдромът на неспокойните крака (наричан още Restless legs syndrome - RLS и Wittmaack-Ekbom syndrome) представлява разстройство, свързано с несвойствени и странни усещания в крайниците, които предизвикват непреодолимо желание за раздвижване. Тъй като се проявява главно през нощта, то може да бъде основна причина за недоспиване.

Точна и категорична причина за пораждането на това заболяване не е установена до момента. Много статистически и научни данни обаче показват връзка между него и редица състояния. RLS се среща при хора с хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет II тип, желязодефицитни аномалии и анемия, магнезиев дефицит, бременност – около 25% от бременните жени показват признаци на RLS, някои нервни болести като периферна невропатия, полиневропатия и болест на Паркинсон, слабо оросяване на краката и разширени вени.

Употребата на някои вещества и медикаменти също се свързва с прояви на RLS. Такива са кофеинът и алкохолът, H2 хистаминови блокери, невролептици, антидепресанти и литий.

Синдромът може да се предава по наследство. Открити са зависимости между това разстройство и наличието на определени гени.

Ново изследване показва повишени нива на глутамин в междинния мозък при индивиди с RLS по време на сън. Други проучвания пък асоциират RLS с промени в чревната флора.

Специалистите различават две форми на RLS в зависимост от наличието или от отсъствието на евентуален причинител: първична и вторична.

При първата, наричана още идиопатична, клиничните признаци нямат смислено медицинско обяснение и произход, липсват свързани заболявания или органично-физиологични нарушения. При вторичната форма релациите между RLS и гореизброените състояния са много по-ясно изразени.

Пациентите с RLS съобщават за различни по вид, сила и продължителност оплаквания. За много от тях е трудно да дадат точна картина. Най-общо те описват болки в краката, крампи, изтръпване, мравучкане, сърбеж, парене, гъдел, бодеж, чувство за разтегляне. Симптомите могат да се проявяват и през деня, но се обострят през нощта, особено при стрес и емоционално напрежение. Дискомфортът може да продължи и за повече от час и провокира неистов стремеж към раздвижване на краката с цел облекчение. Това съвсем закономерно влошава съня и потърпевшите са изтощени денем.

Международна група за изучаване на синдрома е съставила няколко задължителни диагностични критерия, които да изчистят съмнения за други разстройства:

- силно желание за движение на краката, съпроводено с неудобство и различни натрапливи усещания (парестезия);

- отслабване или засилване на оплакванията при промяна на положението на тялото, раздвижване или покой;

- остра симптоматика предимно нощем/вечер.

Лечението следва да бъде насочено към фактора, предизвикал синдрома. Добре е да се направи тест за желязодефицитна анемия и ако се открие такава, да се приемат обогатяващи добавки. Необходимо е да се намалят кофеиновите и алкохолните напитки, както и тютюнопушенето (по възможност да се спре). Препоръчва се повече движение за по-добър сън. Манипулации като топли и студени бани, акупунктури и електростимулации и прием на магнезиеви добавки може да са от полза. Установено е, че комбинации от витамин C и Е също помагат, при по-засилени прояви на страданието неврологът може да назначи медикаментозна терапия 

.