Решението било взето за по-малко от час. На 2-ри декември Ави Льоб, професор от Харвард и руският милиардер Юри Милнър, основател на Breakthrough Listen стартираха проект за търсене на извънземни, на стойност 100 милиона долара. Милнър поканил Льоб у дома си, за да обсъдят странните характеристики на межузвездния обект Умуамуа - първият ни познат посетител от друга слънчева система. Монолитният обект е дълъг и тънък, твърде любопитна форма за космическа скала. И двамата се обединили около идеята, че има макар и нищожен шанс Умуамуа да не е това, което изглежда. 11 дни по-късно, Breakthrough Listen насочи най-големия насочващ телескоп в света Green Bank в Западна Вирджиния към 400-метровото тяло и се опита да установи дали не се касае за космически кораб.
След 10-часово наблюдение, което би могло да засече сигнал от мобилен телефон от разстояние два пъти по-голямо от това между Земята и Слънцето, телескопът не откри доказателства Умуамуа да е дело на извънземна цивилизация. Без съмнение той е едно тъмно, образувание от въглерод, лед и прах с размера на небостъргач, което просто се е оказало в нашата Слънчева система от незнайно къде. Но безплодното търсене доказа едно: по-рискованите, авантюристични опити за търсене на извънземен живот винаги са дело на частни инициативи, а не на правителства или национални космически агенции.
Това не е единственият пример. По-рано тази седмица Американското министерство на отбраната потвърди, че от 2007 е била в ход програма за разследване свидетелства на НЛО. Тя обаче била прекратена 5 години по-късно, защото финансите били пренасочени към по-наболели проблеми. Луиз Елизондо, служител на военното разузнаване и ръководител на програмата идентифицираща авиокосмически заплахи напусна през Октомври. След това той се присъедини към частна инициатива, където продължи работа в същата сфера.
От всички методи, използвани за откриване на извънземен живот, свидетелствата се намират в най-отдалечения край на скалата за достоверност. Когато Моника Грейди поела ръководството върху колекцията от метеорити в Природо-научния музей в Лондон, тя била засипана от писма за извънземни космически кораби над Великобритания. Повечето свършили в коша, но едно послужило като добър пример за проблема, който учените срещат с този вид свидетелства. То било изпратено от мъж, който твърдял, че е видял извънземен кораб в дъното на градината си. Никой друг не го забелязал, обяснявал мъжът, но той бил сигурен, че корабът е отговорен за агресията на пътя, синдрома на внезапната смърт и морбилито. “За мен това е разликата между астрологията и астрономията”, казва Грейди.
Малцина учени се надяват да открият нещо по-екзотично от извънземни микроби, поне в нашата Слънчева система. “Не очакваме да стигнем до дъното на океана на Енцелад и да се натъкнем на гноми, топящи метал.”, добавя ученият.
Андрю Симиън, част от екипа на Breakthrough Listen е скептичен, че НЛО някога е посещавало Земята. “Безброй астрономи прекарват живота си взрени в небето с всякакви възможни инструменти и никога не са успявали да заснемат космически кораб. Мога да ви кажа, че нито един абсолвент или докторант не иска нищо повече от това да заснеме подобни кадри.”, казва той.
Нищо чудно, че правителствата оставят по-спекулативните търсения на извънземен живот на някой друг. Финансираните от тях програми, избягват споменаването на НЛО – терминът, който изгуби умишленото си двусмислие от появата си през 50-те и се превърна в синоним на извънземен космически кораб. Вместо това програмите подчертават потенциалната заплаха от необясними въздушни обекти, които биха могли да се окажат секретно дело на враждебни нации. Докато Пик Поуп бил част от програмата, разследваща свидетелства на НЛО към Министерство на отбраната през 90-те години, вместо терминът НЛО – неидентифициран летящ обект, било използвано определението неидентифицирано въздушно явление.
Докато уфологията се бори да докаже достоверността си, търсенето на извънземни сигнали – оптични, инфрачервени или радиовълни, е сериозна наука. Търсенето обаче далеч не е интензивно. Бъдещите сканирания биха могли да се фокусират върху насочени енергийни лъчи, използвани за задвижване на космически кораби, рентгенови и гама излъчвания и дори гравитационна радиация. Когато големият радиотелескоп Square Kilometre Arrat започне работа през 2020, той ще се превърне в първото съоръжение достатъчно чувствително, за да засече еквивалента на телевизионен сигнал от планети около Алфа Кентавър, най-близката до Земята звездна система. Поуп вярва, че подобни изследвания най-накрая ще отговорят на въпроса “сами ли сме във вселената?”
Откритията от наземните и космически телескопи и роботизирани планетарни мисии, подсказват, че все някъде трябва да има живот. Водните и органични молекули, нужни са живота, се срещат навсякъде в космоса. От мисията Кеплер на НАСА, астрономите вярват, че почти всички звезди в галактиката имат поне по една орбитираща планета.
“Въпросът всъщност е къде се е зародил живот? Това може да е Европа - спътник на Юпитер, дъното на окена на Енцелад или Марс”, казва Грейди. “Ако процесите, довели до зараждането на живот на Земята са универсални, със сигурност някакви форми на живот са се появили и някъде другаде”
“Причината, поради която хората са толкова въодушевени е, че това е един изначален човешки въпрос. Искаме да знаем какво има отвъд. Досега сме открили толкова малко. Предстои ни още много работа ”, казва Симиън.
Източник: theguardian.com
