Първата Коледна елха в Хасково е украсена в дома на д-р Върбан Герджиков. Традицията да се слага иглолистно дърво в дома  на семейството на най-дългогодишния- шеф на хасковската болница, който я е управлявал от 1900 до 1927 година, била привнесена от съпругата му- рускиня. Спомените за това разказва Димка Колева от Хасковското Тракийско дружество. Тя е  чувала разказа от майка си Елена Димова-съседка и близка на лекарската фамилия. Традицията да украсяват Коледно дърво се разпространила първо сред комшиите на Герджикови, в махалата около днешната художествена градска галерия. После постепенно и в други краища на града. Първите елхи хасковлии украсявали с играчки, направени от извити метални нишки, помни от разказите на майка си Димка.

Именно руснаците уреждали коледни дръвчета в по-големите градове на България още по времето на Руско-турската освободителна война.  В СССР обаче през 1920-те елхата била забранена като религиозна традиция и едва в 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.

Според българските традиции на Коледа най-възрастният мъж в дома слага в огъня Дъбник, който е от дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Ако гори буйно и с много искри, значи годината ще е здрава, плодородна и щастлива за семейството. На трапезата се поставят четен брой постни ястия. Непременно трябва да има и чесън, който гони злите духове, уроките, магиите и болестите. Вечерята започва с прикадяване с тамян, за да бъдат изгонени злите духове. Най-възрастният мъж чупи бобовицата-обредният хляб, а първото парче се отделя за Богородица. Второто е за цялото семейство, след което по ред, според възрастта, хлябът се раздава на членовете му. Всеки търси парата, която е една в бобовицата. Този, който я намери ще бъде здрав през идната година. Момите слагат първата хапка от своето парченце под възглавницата, за да сънуват своя бъдещ жених. Накрая на вечерта всеки чупи по орехче и гадае по ядката каква ще е годината за него-ако тя е здрава- хубава ще е и годината, ако ядката е изгнила-ще е трудна. Трапезата на Бъдни вечер не се раздига, оставя се през цялата нощ, за да има храна, ако дойде някой закъснял пътник. След полунощ коледарите тръгват по къщите.

В Русия коледната традиция повелявала момичетата, които са за женене да изкачват стълби, като на всяка на глас редували „да“ с „не“, за да видят дали  ще се омъжат през новата година за избраника на сърцето си. Друга традицията -символ е укриването на клетка с бели гълъби между  клоните на елхата дни наред преди 24 декември. Птиците били   пускани на свобода на Бъдни вечер с надеждата да се върнат, носейки късмет и щастие в дома.

В Украйна преди 25-ти декември се е постило в продължение на 39 дни, а когато падала нощта всички сядали около масата, на която били подредени 12 ястия в чест на светите апостоли.

В Холандия очакват в святата нощ Синтер Клаас. Легендата разказва, че той  бил  щедър владика, който правел тайно добрини на хората. Един ден узнал, че беден търговец няма пари за зестра на дъщерите си и затова не може да ги омъжи. Добрият  човек хвърлил през комина на къщата му три торбички със златни монети. На следващия ден девойките ги намерили в чорапите си, които били проснати да съхнат през нощта около огъня. От тази легенда тръгва и традицията в Коледната нощ  децата да оставят чорапи или обувки около камината с надеждата, че Синтер Клаас няма да ги забрави.

Празникът на света Лучия  на 13-ти декември е началото на подготовката за отпразнуването на Коледа в Швеция. През 4-ти век светицата носела храна и вода на християните, които се укривали в катакомбите. За да са й свободни ръцете за провизиите, през нощта Лучия слагала светилник  на главата си. Така останала традицията в Швеция през на 13-ти декември рано сутринта, докато е още тъмно,  най-малкото момиче от къщата да облича дълга бяла роба и да сляга на главата си венче светещо на седем места. То сервира на всички у дома сладкиши и кафе. На самата Коледа шведите ядат пушена риба, мляко с ориз и пият греяно вино и подсладена бира.

Австрия е родината на най-популярната коледна песен Тиха нощ, свята нощ (на немски: Stille Nacht, heilige Nacht). Тя е изпята за първи път на 24 срещу 25 декември през 1818 г. в селцето Оберндорф, край Залцбург.

Повод за създаването на песента става разваленият селския орган. Свещеникът Йозеф Мор бил силно обезпокоен как ще премине Коледната литургия  без инструмента да звучи и споделя тази своя тревога с местния учител по музика Франц Грубер, който същевременно бил и органист в църквата. Тогава решават да създадат песен. Свещеникът споделя, че има подходящ текст, който е писал преди време.

 Грубер разписва нотите по текста и първото изпълнение на новата  песен е със съпровод на китара.  Песента обаче тръгва по своя път по света след като я чува майсторът органист, който дошъл да поправи разваления орган. Той попитал свещеника как е минала литургията на Коледа без църковния инструмент. Мор разказал историята за новата песен, изпяват му я с Грубер. „Така Тиха нощ, свята нощ“ тръгва на своето пътешествие от селце на селце, от град на град в Австрия, а после и в Германия.

Песента е изпята едновременно на немски и английски от войниците по време на Коледното примирие през 1914 г. по време на Първата световна война, тъй и от двете страни на фронтовата линия я знаели. Днес мелодията и текстът й са обществено достояние, песента е преведена и се пее на повече от 140 езика.

През 2011 година на сесия на ЮНЕСКО тя е включена в световното културно наследство.

Австрия е известна обаче и  с много пищната си украса по гарите и спирките за Коледа. Австрийците се стараят за това, тъй като

смятат, че хората, които по една или друга причина не са си у дома в тази нощ и трябва да пътуват, също трябва да усетят празника.

Във Финландия има Служба за набиране на кандидат Дядоколедовци, тъй като там задължително белобрадият старец идва на крака във всеки до, за да донесе подаръци. Обикновено с тази работа се заемат студенти и хора от различни доброволчески организации.

Коледа в Италия е празник на домашното огнище. За да са си у дома на Коледа, италианците понякога изминават хиляди километра, за да се приберат.  Честването трае дни наред, децата се подготвят дълго за  тържествените песнопения. Във всеки дом има отредено място за рождествената ясла. На Коледа в Италия се яде основно риба, приготвя се и панетоне-празничния сладкиш, който е обилен със стафиди и мандарини. Вярва се, че през нощта, когато всички заспят, идва самият младенец Иисус, затова италианците не раздигат масите си в тази нощ.

В Индия християните отделят голямо внимание към Коледната меса. Присъстват масово на литургията, която трае понякога по 2-3 часа. Коледата в Индия е символ на братството, всяка къща се превръща в остров на добротата и разбирателството. Семействата взаимно си ходят на гости. Пеят се песни, свири се на барабани и чинели, а домакините черпят със сладки и плодове и  подаряват на гостите си  цветя. Добре дошъл е на Коледа в дома  е всеки човек, каквато и религия да изповяда.

В Австралия често Коледата минава на плажа при 40 градуса температура. Празникът съвпада с отпуските и затова австралийците бодърстват в празничната нощ в Градината на светлината със свещи и факли. Всяка година хиляди туристи се събират, з да пеят коледни песни под открито небе. Всеки австралиец който участва в импровизирания хор заявява това като се явява на определеното място, държеки специално приготвена за случая свещ, а средствата от продажбата им се дават за благотворителност.

Красимира Славова