Историята е позната на безброй уморени родители по света. Обикаляне из стаята часове наред и потупване на умореното бебе, в опити то да заспи. И когато най-после го положите в легълцето му, то отваря широко очи и започва отново да плаче.
Колко дразнещо!
Учени откриха, че мъничето ви все пак не е лукаво, пишкащо същество, поставило си за цел да превземе цялото семейство. Всъщност се касае за биологична/физиологична реакция на носенето. Когато бебетата са носени – заспиват, когато ги оставите, се събуждат. За това явление е отговорен малкият мозък.
Тази част от мозъка съставлява едва 10% от цялата маса, но съдържа над 50% от невроните. Това е частта от мозъка, която регулира движенията, моториката и когнитивните функции. Тя помага и за регулиране на сърдечния ритъм, чрез връзката си с блуждаещия нерв. Вашата симпатична нервна система е частта от мозъка, отговорна за реакцията “бягство или битка”. При ускорен сърдечен ритъм тялото знае, че върху него се оказва някакъв вид принуда. Бавният сърдечен ритъм е равнозначен на покой и релаксация. Ето защо медитацията е толкова ефективна. Тя успокоява малкия мозък и създава чувство на благосъстояние.
Учени от Университета RIKEN в Япония открили, че комбинацията от парасимпатичната нервна система и малкия мозък, отговорна за бавния сърдечен ритъм, е характерна за бебета и малки мишки, носени от майките си.
Изследователите установили, че бебетата се успокояват и спират да се движат веднага след като бъдат взети. Мишките спрели да издават ултразвукови писъци. Малките гризачи заели същата поза, позната от котките и лъвовете, когато майките им ги носят в устите си.
Изследването открило, че бебета до 6-месечна възраст, носени от майките си, спират да плачат, а сърдечният им ритъм се забавя по-бързо, в сравнение с бебета, държани от седящите си майки. Същите резултати били наблюдавани и при мишките.
Чрез фармакологични и генетични интервенции, учените установили, че успокояващият ефект се дължи на комуникацията между нервните системи. Те споменават способността на бебето да осъзнае позицията си в пространството и способността да определя обекти от обкръжението си, чрез допир.
Системите, отговорни за горните две умения, в комбинация с малкия мозък и парасимпатичната нервна система забавят сърдечния ритъм на бебето и го успокояват.
Връзката между майката и детето е от първостепенно значение, най-вече за оцеляване на бебето. Носенето и храненето насърчават тази връзка. Бебетата активно търсят близост с майката и плачат, когато бъдат разделени от нея.
Този вокална комуникация и успокояващата техника, използвана от майката – носене на бебето – забавят сърдечния ритъм и елиминират стреса при детето. Бебето осъзнава, че е носено, благодарение на соматосензорните си способности.
Резултатите от изследването сочат, че бебето плаче в резултат на чисто биологични, физиологични реакции, а не на емоционална манипулация. Това може би ще накара родители, които често оставят отрочето си да се “наплаче”, да се замислят. Информацията е важна и що се касае до насилието над деца, тъй като непрекъснатия, неумолим плач е основен рисков фактор. Трябва да осъзнаем, че детето не плаче за внимание, или както може би си мислят много родители - за да покаже кой е шефът.
Източник: spinalresearch.com.au
