Новият Европейски регламент за защита на личните данни, който ще започне да действа от 25-ти май 2018 година, се очаква от бизнеса в България със страх и несигурност. Те идват от неяснотата, в която е обвито това очакване, само половин година преди Регламентът да започне да действа. Българското законодателство все още не е пригодено за новите правила, въпреки че законодателни промени ще са наложителни заради рестрикциите и новите изисквания, които Регламентът ще доведе след себе си. В България не се е случило все още нищо за локалните попълнения в Регламента, които са оставани за решение спрямо ситуациите в отделните европейски държави членки. Дори обаче да няма законови инициативи в тази посока у нас, Регламентът започва да действа точно шест дни преди края на май, коментира регионалният представител за Стара Загора, Кърджали и Хасково на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия Иван Сотев. “Регламентът, който трябва да влезе през май е доста рестриктивен и той ще засегне не само българските оператори с лични данни и тези в Европейския съюз, но ще е с по-глобално въздействие, тъй като на практика ще засегне фирми от целия свят, които оперират с данни на граждани на ЕС.”

Целта на новия общ регламент за защита на личните данни е да хармонизира регулациите, които касаят обработката и съхранението на лични данни в страните от Европейския съюз. Очаква се той да усъвремени остарялата вече морално законова рамка, приета през 1995 г. Според Европейската комисия въвеждането на единни правила ще спести на бизнеса сумарно около 2,8 млрд. евро от правни разходи.

С новата директива ще трябва да се съобрази на практика всяка фирма, която събира и има достъп до лични данни на физическите лица. А в предстоящия регламент понятието лични данни се разширява. Освен стандартните досега имена, адреси и телефони, в него ще влиза и информация като имейл, както и съобщения в социалните мрежи. Най-общо казано в регламента това е формулирано, като всяка информация, която позволява дадено физическо лице да бъде идентифицирано пряко или не пряко, обяснява и адвокат Пепа Марникас.

Личните данни се делят  най-общо на три вида. Специалните, които разкриват расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения генетични и биометрични данни. Общите са лични данни, които са свързани с криминални или данъчни нарушения, или финансова информация, оценки и друга информация от работодател. Другите лични данни са имейли на служители, лични номера на служители, изображения на служители, подписани финансови и други документи.

Със сигурност Регламентът ще доведе след себе си и нова професионална характеристика "длъжностно лице по защита на личните данни". За да може да изпълнява функциите си, според нея, това ще трябва да е висококвалифициран в три направления експерт -да е наясно както с нормативната уредба по Закон, в същото време да разбира и от системи за компютърна защита, в същото време трябва да е наясно и с бизнес анализи. Затова се и предполага, че длъжността ще е подплатена и с високо финансово заплащане. 

Според бизнесът обаче малките фирми, няма да могат да си позволят да обособят такава длъжност, а и да да направят харч за подплатяването й. Затова според Сотев, е логично да се направи разделение между фирмите, което да е облечено в законова рамка. Все още обаче не е ясно с колко служители трябва да разполага фирмата и с какъв обем от лични данни ще трябва борави, за да е задължена да назначи длъжностно лице по защита на личните данни.

“Задействането на Регламента ще доведе след себе си разходи за всички, неминуемо, но нашето настояване е максимално да се запази малки и средния бизнес от големи харчове, за да няма сътресения, защото ако изисквания са едни и същи за всички, много от малките може и да стигнат до фалит. Надяваме се и апелираме законодателите да вземат по-спешни мерки и съобразят икономическата ситуация в България, състоянието на бизнеса като цяло, и особено на това на малките. Нашето мнение, че трябва да има разделяне на фирмите-на малки средни и големи, за да бъде фирмата задължена да си назначи длъжностно лице или да ползва външна фирма, която е лицензирана да върши това. Но и за самото лицензиране на тези фирми също още не са ясни правилата.”, казва Иван Сотев.

Както изискванията по Регламента, така и санкциите, предвидени в него за неспазването им са доста рестриктивни. Предвидените глоби за нарушенията са в размер до 4% от годишния оборот в световен мащаб на компанията или до 20 млн. евро, като се взима по-високата сума. За нарушение се счита нарушението на сигурността, което води до случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин.

За да е подготвен бизнесът, още в първите месеци на годината, ще се проведат редица семинари за разясняване на новите изисквания, посочи Сотев.

Красимира Славова