Адам и Ева може и да са успели, според Библията, но дали, от научна гледна точка, е възможно двама души да заселят цялата планета, въпреки неизбежните здравословни проблеми, свързани с инбридинга и ограничения генетичен фонд?

Да разгледаме първо очевидните проблеми. Първото ново поколение ще са сестри и братя, а второто братовчеди.

Множество изследвания сочат, че когато толкова близки роднини имат общи деца, резултатите не са красиви.

Доклад, разглеждащ чешки деца, родени от родители в близки родствени отношения между 1933 и 1970, се натъкнал на по-висока детска смъртност и по-голям брой физически и умствени увреждания.

Известен е и повсеместният далтонизъм на остров Пингелап, причинен от разрушителен тайфун, оставил след себе си едва 20 оцелели, които трябвало да възстановят общността.

Зария Горвет от ВВС посочва европейските кралски семейства като още един пример. Карлос Втори от Испания е най-подходящия пример – той е роден с редица физически и умствени увреждания, които учените отдават на високия “инбридинг коефициент”.

С други думи кралят е наследил множество идентични гени от двамата си родители.

Съществуват и много други изследвания, но проблемът е еднакъв навсякъде: беден генетичен фонд.

Редките наследствени заболявания обикновено се проявяват когато две копия на един и същ ген се предават и от майката, и от бащата.

Ако родителите са брат и сестра, вероятността гените им да са еднакви е много по-голяма. Проблемът продължава да се проявява и през поколенията.

И това не е всичко. Генетичното разнообразие позволява на видовете да преодолеят различни проблеми и да се справят с промените в средата. Именно тези умения се губят, когато се възпроизвеждат близки роднини. Смята се, че качеството на спермата също е засегнато от инбридинга.

В една ограничена общност, рано или късно всички ще имат родствена връзка, а тази връзка увеличава ефекта на инбридинга.

И все пак има надежда за бъдещите Адам и Ева.

Историята на човешката цивилизация сочи, че няколко малки общности от оцелели са успели да увеличат числеността си – вземете например хутеритите в Северна Америка, които водят началото си от едва 18 семейства.

“Доказателствата за краткосрочните ефекти на слабото генетично разнообразие са красноречиви, но всички тези неща са вероятни”, казва антропологът Джон Мур, който проучва въпроса как хората биха могли да колонизират други планети, в сътрудничество с НАСА. “Съществуват истории за възстановяване на общности от нулата – всичко е възможно”, добавя той.

Източник: sciencealert.com