Защо хората не вярват на атеистите?

Едно скорошно проучване, водено от психолога Уил Жерве (Will Gervais), установи, че предразсъдъците срещу атеистите са широко разпространени и силни по целия свят. Във всички континенти хората приемат, че по принцип неморалните действия, дори и такива като серийни убийства, по-вероятно е да са извършени от атеисти.

Въпреки, че това е първото свидетелство за такова отклонение в глобален мащаб, неговото съществуване едва ли е изненадващо.

Данните от изследването показват, че американците са по-малко доверчиви към атеисти, отколкото на всяка друга социална група. За повечето политици ходенето на църква често е най-добрият начин за събиране на гласове, а изявлението. че си невярващ може да се окаже политическо самоубийство. В края на краищата, няма открити атеисти в Конгреса на САЩ. Единственият известен необвързан религиозно представител, вписал за религиозна принадлежнот "не", все пак отрича да е атеист.

И така, откъде идва такава крайност и дали има реални доказателства за връзката между религия и морал? На тези въпроси отговаря Димитрис Ксигалатас (Dimitris Xygalatas), антрополог в Университета на Кънектикът, на страницата на The Conversation

Как религията се свързва с морала?

Вярно е, че големите световни религии застъпват нормите на моралното поведение. Затова мнозина предполагат, че религиозната ангажираност е знак за добродетел или дори, че моралът не може да съществува без религия.

И двете  предположения обаче са съмнителни.

От една страна, етичните идеали на една религия може да изглеждат неморални за членовете на друга. Така например, през 19 век мормоните считат полигамията за морална повеля, а католиците я смятат за смъртен грях.

Освен това, религиозните идеали за морално поведение често са ограничени до членовете на групата и може дори да бъдат придружени от изтинска омраза спрямо други групи. През 1543 г. например, Мартин Лутер, един от бащите на протестантството, публикува трактат, озаглавен "За евреите и техните лъжи", изпълнен с антисемитски настроения, които са често срещани сред различните религиозни групи в продължение на векове.

Тези примери показват също така, че религиозният морал може и се променя с приливите и отливите на заобикалящата ги култура. През последните години няколко англикански църкви са променили своите морални възгледи, за да позволят на контрацепцията, за ръкополагането на жени и благословията на еднополовите съюзи.

Несъответствие между убеждения и поведение

Във всеки случай, религиозността е слабо свързана с теологията. Това означава, че вярванията и поведението на религиозните хора не винаги са в съответствие с официалните религиозни доктрини. Нещо повече, религиозността има тенденцията да бъде много по-практична и интуитивна. Това учените - религиоведи наричат "теологична некоректност" (theological incorrectness).

Будизмът, например, официално е религия без богове, но повечето будисти все още третират Буда като божество. По същия начин католическата църква категорично се противопоставя на контрола на раждаемостта, но по-голямата част от католиците го практикуват, така или иначе. Всъщност теологичната некоректност е правило, а не изключение сред вярващите.

Поради тази причина, социологът Марк Чавес (Mark Chaves) нарича идеята, че хората се държат в съответствие с религиозните вярвания и заповеди "заблудата религиозно съответствие" (religious congruence fallacy)."

Това несъответствие между вярвания, нагласи и поведение, е много по-широк феномен. В крайна сметка, комунизмът е егалитарна идеология, но комунистите не се държат по-малко егоистично. (Джордж Оруел: Всички са равни, но някои са по-равни от другите)

И така, какво е реалното доказателство за връзката между религия и морал?

Хората практикуват ли това, което проповядват?

Социално научно изследване на тема предлага някои интересни резултати.

Когато изследователите анкетират хората за собственото им поведение и нагласи, религиозните твърдят, че са по-алтруистични, състрадателни, честни и щедри в благотворителни акции от нерелигиозните хора. Дори сред близнаци, по-религиозните братя и сестри описват себе си като по-щедри.

Но когато се разгледа реалното поведение, такива различия не се забелязват никъде.

Изследователите вече са изследвали различни аспекти на моралното поведение, от дарения с благотворителна цел и склонност към измама на изпит, да се помогне на непознати в нужда.

В класическия експеримент, известен като "изследване добрия самарянин", учените наблюдават, кои биха спрели, за да помогнат на пострадал човек, лежащ на улицата. Те открили, че религиозността не играе никаква роля в решението да се помогне, дори когато преди това на участниците е разказвана притчата за добрия самарянин.

Тази констатация вече е потвърдено в многобройни лабораторни и полеви изследвания. Като цяло резултатите са ясни: Без значение колко се самоопределяме като морални, религиозните хора не се държат по-морално от атеистите, въпреки че  често го заявяват (и вероятно си вярват).

Кога и къде религията оказва влияние

От друга страна, религиозните подсещания нямат документиран ефект върху моралното поведение.

Проучвания, проведени сред американски християни, например, са установили, че участниците даряват повече пари за благотворителност и дори гледат по-малко порно в неделя. Но това компенсират през останалата част от седмицата. В резултат на това средно няма различия между религиозните и нерелигиозните участници.

По същия начин, едно проучване, проведено в Мароко установи, че всеки път, когато се чува публично ислямският призив за молитва, местните жители дават повече пари за благотворителност. Но този ефект е краткотраен: Даренията се увеличават само в рамките на няколко минути от всяка проповед, а след това падат отново.

Многобройни други изследвания показват подобни резултати. "В моето собствено проучване разбрах, че хората са стават по-щедри и отзивчиви, когато се намират в място за поклонение" - разказва Ксигалатас.

Интересното е, че степента на религиозност няма голям ефект в тези експерименти. С други думи, положителните ефекти от религията зависят от ситуацията, а не са навик.

Религията и върховенството на закона

Не всички религии са еднакви. Едно скорошно междукултурно изследване показа, че тези, които виждат своите богове като морализатори и наказващи, са по-безпристрастни и мамят по-малко в търговските сделки. С други думи, ако хората вярват, че техните богове винаги знаят какво правят и че са готови да накажат престъпниците, те ще са склонни да се държат по-добре и да очакват същото и от другите.

Такава вяра във външен източник на правосъдието, обаче това не е уникално за религията. Убеждението в принципите на правовата държава, под формата на ефективност на държавните органи, справедлива съдебна система или надеждна полиция, също е предпоставка за морално поведение.

И наистина, когато върховенството на закона е силно, религиозните убеждения затихват, както и недоверието към атеистите.

Съвместната еволюция на Бога и обществото

Научните доказателства показват, че хората - и дори нашите примати братовчеди - имат вродени морални предразположения, които често се изразяват в религиозни философии. Това означава, че религията е отражение, а не причина за морала.

Но причината, поради която религията е толкова успешна в хода на човешката история, е именно в способността й да се възползва от тези морални интуиции.

Историческите данни показват, че свръхестествените същества не винаги са били свързани с морала. Древногръцките богове не се интересуват от етично поведение на хората. Подобно на различните местни божества на съвременните ловци-събирачи, те се интересуват са получават ритуали и жертвоприношения, а не дали хората се лъжат един друг или дали изневеряват на своите съпрузи.

Според психолога Ара Норензаян (Ara Norenzayan), вярата в изискващите морал богове се появяват като решение на проблема с широкомащабното взаимодействие.

Ранните общества са достатъчно малки, така че техните членове могат да разчитат на репутацията си сред хората. Но след като нашите предци започват да водят заседнал живот и се увеличава на броя на хората в общмостта, ежедневните взаимодействия все по често се извършват между непознати. Как да знаят хората на кого да се доверят?

Религия дава решение като въвежда вярата за всезнаещи, всемогъщи богове, които наказват моралните прегрешения. И заедно с нарастването на човешките общества възникват подобни убеждения. И при липсата на ефективни светски институции, страхът от Бога е от решаващо значение за създаването и поддържането на обществения ред.

В тези общества искреното убеждение в наказанието от свръхестествен наблюдател е най-добрата гаранция за морално поведение, осигурявайки публичен сигнал за спазване на социалните норми.

"Днес ние имаме други начини за спазване на морала, но това еволюционно наследство все още е с нас. Въпреки че статистиката показва, че атеистите са замесени в по-малко престъпления от средното ниво, широко разпространените предразсъдъци спрямо тях, както се подчертава в нашето проучване, отразява интуиции, които са установени през вековете, които са трудни за преодоляване", заключава Димитрис Ксигалатас.