Най-масовата екзекуция на български офицери и политици. 

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. Произнесени са смъртните присъди над тримата регенти, 8 царски съветници 22-ма министри от правителствата след 1941 67 депутати от 24-тото НС 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени същата нощ.

На 1 февруари почитаме жертвите на комунистическия режим. На тази дата преди 72 години са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на Отечествен Фронт по нареждане на Георги Димитров от Москва.

С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Присъдите на „народния съд” срещу политическия и военен елит на България от февруари 1945 г. са ​предварително определени в проценти по указания от Москва.

В навечерието на заседанието на Първи съдебен състав Вълко Червенков, член на ръководството на БРП (к) рапортува на Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и се намира в СССР, с телеграма, писана на руски език: „Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента.”

Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души. Хиляди са убитите.

Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. към 16 часа, а държавното радио предава на живо. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата е пълен с множество, който скандира „смърт”.

1 февруари 1945 г. влиза в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Осъдените са откарани с камиони край Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.

Протокол от екзекуцията няма. Осъдените са лишени и от възможността да прегърнат за последно родители, деца и съпруги. А близките – от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на Първи и Втори съдебен състав като се мотивира с редица процесуални нарушения.

Жестоките присъди на „народния съд”  са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от Народното събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще присъства на церемонията по отдаване на почит на жертвите на комунистическия режим  пред параклиса и мемориалната стена до Националния дворец на клтурата.