Изграждането на Индустриална зона в град Кърджали трябва да е част от общонационалната стратегия за технологично обновление на икономиката ни в сътответсвие с протичащата понатоящем технологична революция (Индустрия 4.0, Произведено в Китай 2021-25, Индустриален Интернет).
Това е свързано с обезпечаване плътността на социално-икономическите узловия по цялата територи, които трябва да гарантират стабилна житейска перспектива за гражданите на България.
Връзката между изгражданата индустрилан зона в Кърджали, европейския стандарт на социално икономическите условия на живот и новите технологии има геосполитическо измерение.
Поради това допускането на нискотехнологични инвестиции в кърджалиския край няма да обезпечи нито един от горните три параметъра и създава опасност от дестабилизиране на южната граница на Европейския Съюз.
Част втора:
Конкретни виждания за изграждане на индустриалната зона в Кърджали
****
Именно гореизложените съображения ме карат и да направя равносметка и оценка на положението около изграждането на индустриалната зона в Кърджали. На практика реалният старт на това начинание започна многообещаващо с инвестицията на българската фирма IPS – която произвежда високотехнологични автономни системи за енергийно захранване. И според мен точно по този модел трябва да продължи процесът. Но анализът на някои факти дават основание за безпокойство в няколко направления.
На първо място се забелязва една психологическа нагласа към административно-бюрократична инерция. В случая не става въпрос за вменяване на вина, а за пропуски във все още неизградения механизъм на цялостната организация и целеполагане. Изграждането на такъв сложен регионален икономически обект не може да бъде някаква краткосрочна задача. А прави впечатление, че този факт не се осъзнава изцяло. Областната управа в Кърджали сключи договор с Националната компания „Индустриални зони“ през миналата година. Навярно и от административна гледна точка с това тя предоставя инициативата, а и отговорността по реализирането на проекта на тази фирма. Но представителката на последната даде интервю, което свидетелства за доста повърхностно разбиране на задачата и свързаните с нея проблеми. По-конкретно в него бе заявено, че индустриалната зона в Кърджали щяла да „се случи“, тъй като имало терен, инвеститор и добре подготвена инженерно-техническа работна ръка в региона.
По принцип събитията „се случват“ тогава, когато настъпването им не зависят от нашата воля или когато поради това не сме в състояние да ги предвидим, т.е. те са нещо случайно. Ако администратор счита, че от негова гледна точка нещата ще се случат, то това може да означава само, че той е оставил нещата на самотек и счита за единствена своя задача да регистрира настъпващите събития. Т.е. той няма съзнанието, че носи отговорност за конкретните резултати и изобщо няма представа от съдържанието и значимостта на прилаганите мерки. За съжаление изказаното становище на чиновничката свидетелства тъкмо за такива настроения и тенденции.
Но още по-тревожен е фактът, че в него липсва всякаква експертност. Да се счита, че изграждането на индустриална зона се свежда само до наличието на трите компонента: инвеститор, земя и работна ръка, е израз на интелектуална и експертна немощ. Най-малкото защото в кърджалийско инженерният кадър е кът.
Очевидно е, на второ място, че местните административни органи са принудени да реагират само пасивно на централно взетите решения. Показателна в това отношение е пресконференцията на областния управител от 16 януари 2018 г., когато той просто съобщава за взето правителствено решение за предоставяне на терен от 94 дка; за това, че има между 5 или 6 потенциални инвеститора; а на стратегически важния въпрос за възможността, летището до терена за индустриална зона да се отдаде на концесия, отговаря, както посочва в-к „Нов живот“ от 17 т.м., с възклицанието „Дай боже, да има интерес към такава концесия“. Новото ръководство на областта демонстрира до сега много висока степен на ангажираност с проекта, така че налагащото се впечатление за пасивност е очевидно следствие на проблеми със съгласуването и съподчинението на вземането и реализирането на конкретните решения.
А те трябва да отчитат следните аспекти:
1. Свързано с технологичното обновление на икономиката ни стратегическо целеполагане
Към настоящия момент се наблюдава едно по-скоро бюрократично задоволство от благоприятната за нашата страна международна икономическа конюнктура без ясна визия за обезпечаване на технологически позиции при очертаващото се ново разделение на труда. Изграждането на индустриални зони у нас е едно петте направления в икономическата политика на сегашното правителство. Но без ясно виждане за това, как чрез тяхното създаване ще се постигне устойчив, основан на новите технологии икономически ръст за идните десетилетия, начинанието ще потвърди гротескния афоризъм на Черномирдин. Без стратегическа визия, оставен само на хипотетичните пазарни сили на търсене, т.е. наличие на инвеститор, и предлагане, т.е. предоставяне на терен с надежди за привличане на квалифицирана работна ръка, качествена икономическа промяна няма да се постигне. Трябва да се определят приоритетите за нашето технологично развитие, да се привлекат при нужда фирми с международен опит по релокация на интересуващи ни производства и да се стимулира позиционирането им в съответните зони.
Този подход не е заместител на все още липсващата национална технологична стратегия, чрез която да се доизгради и укрепви научно-техническия ни потенциал, но би бил правилно начало към настоящия момент.
В този план на разсъждения България трябва да определи плюсовете и минусите на предоставяне на условия за инвестиции в автомобилостроенето. Инвестициите в това производство у нас съответстват на споменатия модел на „летящите гъски“, т.е. ние приемаме вече отживяващите своето време технологии с много нисък хоризонт на реализация.
А около нас се извършват не „по пазарному“, а въз основа на дългосрочни държавно-политически програми, три технологични революции: „Индустриален Интернет“ (САЩ), „Индустрия 4.0“ (Германия), „Произведено в Китай 2025“ (Китай). Те включват производство на метални елементи чрез наслояване (т.нар. адитивно производство), модерни роботизирани системи и изкуствен интелект. Тяхната реализация ще предизвика преструктуриране на глобалните вериги за създаване на (добавена) стойност и, както посочва американската агенция за стратегически прогнози Стратфор, ще доведе до регионализирането на световната търговия. Според анализа на тази агенция предимство ще получат националните икономики, които граничат с водещите в технологично отношение центрове, и които имат добре обучени за работа с новите технологии кадри. Чрез такива специалисти, макар и по-ниско заплатени, ще бъде гарантиран достатъчно висок марж на печалбите, без да е нужно изнасяне на производствата на далечни разстояния.
Тъкмо в този план у нас трябва да се разработват сценариите за технологично развитие. На първо време обаче икономиката ни трябва да изработи своя „интерфейс“ за стиковане както с „Индустрия 4.0“ така и с програмата на Китай, чиято реализация ще се отрази и на нашата икономика, като това трябва да се прави и с оглед на потенциално „гладните“ за новите технологии пазари на юг от нас.
Тази необходимост обезателно трябва да се отчете при изграждането на индустриалната зона в Кърджали. Целесъобразно е например изграждане на производства за ново поколение автомобили, от които Китай ще се нуждае изключително много. Как такава инвестиция ще се реализира и с оглед на геополитичекото значение на града, ще зависи най-вече от човешкия фактор в България, а не от хипотетичното действие на безлични пазарни сили.
2. Интегриране на процеса по изграждане на индустриалната зона в Кърджали с регионалните параметри на Южен централен район (ЮЦР на ниво NUTS-2 по европейската номенклатура за регионална идентификация).
Личните ми наблюдения показват, че към момента не се обмисля, по какъв начин плановете за развитие на ЮЦР могат да се обвържат с и да подпомогнат изграждането както на кърджалийската зона така и на регионални икономически конгломерат в южната част на България, който граничи с единия си връх с две страни от геополитическа значимост на Балканите. Доколкото стана известно, на проведената през м. октомври м.г. среща на Регионалния съвет за развитие на ЮЦР са разглеждани четири групи въпроси, които биха имали пряка връзка с изграждането на индустриалната зона в града. Но обсъждания в такъв план не са били провеждани изобщо. Тук трябва да се посочи, че за определянето на взаимовръзките между регионалното и местното ниво е нужен експертен потенциал и тази задача не може да бъде решена с административни средства. Доколкото обаче ЮЦР реализира средносрочни програми, обвързването им с изграждането на индустриалната зона в Кърджали и търсенето на синергетични ефекти, т.е. намиране на общоприемливи решения за всички области от ЮЦР въпреки наличието на противоречиви интереси, трябва да стане едно от приоритетните направления.
Реализирането на такива резултати – независимо от това, дали при новото NUTS-2 райониране ЮЦР щев средно- и дългосрочен план ще изискват и координация на централно ниво - що се отнася до определянето на индикативни показатели за стратегическите цели. Като за индустриална зона Кърджали и ЮЦР основен и главен приоритет трябва да бъде обхваща и Стара Загора - хомогенизацията на социално-икономическия потенциал в целия район. Тук изкушенията на икономически по-силните градове са много големи и те ще се стремят да трансформират икономическия си потенциал в политическо влияние и да налагат най-вече изгодни за тяхната локация решения. На тази неизбежно възникваща тенденция трябва да противодейства централната власт. А това изисква на първо място радикална промяна на ценностната ориентация: не може на Кърджали и пограничните райони да се гледа като на второстепенни краища. При съвременните технологични и икономически тенденции и при високата динамика на международните отношения такъв начин на мислене „удря“ директно центъра и отслабва държавата, политическата ѝ система и националната икономика.
3. Намиране на трайни решения за обезпечаване на квалифицирана работна ръка, което е част от уплътняване на социално-икономическата тъкан в региона, с което ще се укрепи националния ни суверенитет.
Тук е мястото да се даде пример, чрез който могат се постигнат описаните в горната точка положителни резултати при осигуряване на адекватно квалифицирана работна ръка за производствата в отделните зонални центрова. В зона Тракия (Пловдив и Раковски) има недостиг на работна сила за среднотехнологични производства. Поради сравнително добрата социално-икономическа среда там, недостигът може да бъде преодолян и с привличане на работници от чужбина и на такива от други части на ЮЦР.
При адекватна подготовка на висококвалифицирани кадри в Пловдив във ВУЗове, където това може да стане масово, те биха работили във високотехнологични производства в кърджалийската индустриална зона, но биха останали да си живеят в други по-големи градове.
В случая ще се реши проблемът със сложната структура на един хетерогенен „олигополистичен“ пазар: индустриалната зона се характеризира със сравнително малък брой участници, което означава, че не може да се постигне политически лелеяният ефект на невидимата ръка на пазара помежду им и по отношение на пазара на труда. С други думи малкото на брой участници в индустриалната зона няма да се конкурират помежду си на ценово равнище за работната заплата – освен ако не търсят нискоквалифицирани работници или не са с един и същ производствен профил, което демографски и технологично не може да се получи. Икономическата теория предвижда, а и тенденциите около фирма Теклас ясно потвърждават на практика правилността на това предвиждане. Така че Кърджали трябва отчита необходимостта от такъв локален пазар на труда, където конкуренцията ще бъде неценова, т.е. не единствено по отношение на нивото на работната заплата. А тези т.нар. нелинейни пазарни цени са възможни само при високотехнологичните производства.
Що се касае до въпроса за обучение на квалифицирани кадри, то тук трябва да се направи много трезва оценка на демографското състояние на кърджалийския регион и на традициите на населението му.
Поради това може би идеята за създаване на филиали на ВУЗ в града няма да е оптимално решение. Един алтернативен вариант би бил изграждането в града на звена за изследователска, конструкторска и развойна дейност към съответните технически вузове, където студентите в последната фаза на своето обучение да могат да специализират и да се обучават за по един семестър. При положение, че те биха имали перспективата да работят за няколко години във високотехнологични фирми, което да им гарантира бъдеща работа и на други аналогични места по света, младите специалисти биха започнали работа в града. Така ще се създаде и една делова социална среда от кластерен тип, която би играла ролята и на гравитационен бизнес център.
Що се отнася до специалистите от средно ниво на обучение (бившите техникуми), то трябва да се търси съгласуване на програми с обмен на ученици и преподаватели между отделните градове на ЮЦР. Една такава инициатива на областната управа за съвместно обучение между Плвдив и Кърджали бе оповестена наскоро в средствата за масова информация.
4. Хоризонтално и вертикално ешелониране на процеса на вземане на административно-политически решения и обезпечаване на качествена експертиза при изработване на стратегическите цели.
Геополитическата специфика на кърджалийския регион налага изграждането на механизми за бързо съгласуване на решенията както по вертикала център – местни администрации, така и по хоризонтала на целия спектър от засегнатите от дадено решение сектори на управлението и икономиката. Това ешелониране на управленческите процеси предполага най-малкото избягване на противоречия между различните нива и сектори. Водеща роля в случая трябва да има местната инициатива. Към момента се наблюдават няколко точки на разнобой в това отношение. На първо място не е ясно как ще се съгласуват процесите между местните власти – община и областна управа и централното министерско ниво. Ако инициативата бъде предоставена на централното равнище, то много скоро процесите ще навлязат в глуха улица поради непознаване на спецификата на района.
На второ място все още не е изяснен въпросът с профила на индустриалната зона. Ще бъде ли тя център за автомобилната промишленост – най-лесна за реализация, но и най-деструктивна от стратегическа гледна точка алтернатива -, или ще се търсят хетерогенни решения за привличане най-вече на високотехнологични производства. При първия случай се очертава противоречие между община Кърджали, чието ръководство счита, че градът е вече център на автомобилната промишленост и че е достатъчно да се реализира изготвеният още през 2005 г. план. При втория вариант, зад който вероятно стои областната управа и министерството на икономиката, ще се привличат инвеститори и от други промишлени сектори. В това отношение споменатият вече старт на българската фирма IPS е великолепен, макар и все още единичен пример за перспективна стратегия. При този трябва да се вземе решение и за това, дали да се изграждат инoвационни кластери, т.е. групи от малки независими фирми, които да се възползват от обща производствена инфраструктура, да обменят опит и да се подпомагат взаимно. Този тип инвестиционни модели се реализират сравнително бавно и не е много ясно, дали ще бъдат единствено правилното решение за навлизащите нови производствени технологии. Но така или иначе индустриалният сектор на града вече се състои и от други фирми и производства, с които ще трябва да съжителстват бъдещите евентуалните кластери.
При всички положения обаче трябва да се търси ефекта на гравитацията, т.е. веднъж реализираните успешни решения да привличат нови инвеститори. А това ще се получи чрез създаване на благоприятен бизнес климат, за което инициативата трябва да поемат местните власти.
Много е важно също така на местна почва да се изгради експертна консултантска група, която да съветва заинтересованите инвеститори и съответно да ги подпомага при контактите с местните власти и администрация, да консултира за особеностите на местното законодателство и да търси контакти с фирми, специализирани по въпросите на релокация на производствени дейности и бизнес. Статутът на такава група, която трябва да се състои от двама до трима висококвалифицирани и опитни експерти по право, икономика и маркетинг, трябва да се уточни между всички административни нива, които са включени в процеса.
****
Успешното и ползотворно за бъдещето на България изграждане на индустриална зона в Кърджали трябва да бъде обезпечено и чрез създаването на адекватен правен режим – било то чрез специален закон или вътрешно-министерски разпоредби. Целта на такава правна регулация трябва да бъде, от една страна, изолирането на новите инвеститори от порочни практики, които биха разрушавали инвестиционния климат за изключително чувствителни в това отношение върхови технологии, а от обезпечаване на европейски стандарти за социално-икономическите условия, които инвеститорите трябва да съблюдават. Тази задача може и трябва да бъде осъществена чрез единодействието на всички представени на местно равнище политически сили, които могат само да печелят от успеха на икономическото начинание. За съжаление до момента нито една партия не е излязла с актуално конкретно становище, виждане или анализ по сложния комплекс от повдигнатите до тук въпроси. Като първа стъпка всяка една от тях би могла да излъчи по един компетентен представител и така на местна почва да се създаде експертна група, която да предлага конструктивни решения по идеологически неутрални въпроси. Така ще бъде изграден и потенциал за експертиза, чрез която да се подпомага всяко бъдещо управление, което ще поема щафетата за постъпателното изграждане и опазване на националния ни технологичен, икономически и социален капитал. В интерес на нашата стабилност и на мира в регион.Както посочих в предишна публикация, и у нас и в другите бивши социалистически страни-членки на ЕС има тенденция към намаляване на заетостта в сферата на нискотехнологичните работни места. Главната причина за това е трудовата миграция към развитите европейски икономики, къде заплащането за нискоквалифициран труд е много по-добро и доста често надхвърля това висококвалифицирания труд у нас. За да може да се обезпечи оптималното предлагане на квалифицирана работна ръка, тя трябва да бъде привличана, както вече бе посочено, от по-широк ареал и от чужбина – в т.ч. и от Украйна, Бесарабия, Русия, а, от друга страна, на място да се създават условия за обучение на висококвалифицирани специалисти за действащите в зоната производства.
Димитър Димитров
