Личната Тесла на Илон Мъск може и да прикова цялото внимание по време на историческото изстрелване на ракетата SpaceX миналата седмица, но на борда на Falcon Heavy се намираше и друг, таен товар, за който почти никой не знае.

Малкият мистериозен обект е проектиран да оцелее милиони години, дори в екстремните условия на космоса или повърхността на отдалечени планети.

Малкото съхраняващо устройство наречено Arch е създадено за дългосрочно архивиране на данни, то съдържа библитеки с информация, кодирана върху малък диск от кварцов кристал с големината на монета.

Според нестопанската организация Arch Mission Foundation, стояща зад технологията, устройството може да съхрани и разпространи познанията на човечеството във времето и пространството, в полза на бъдещите поколения.

Arch може и да изглежда като миниатюрно ДВД, но потенциалът му за съхранение на данни се простира далеч отвъд оптичните дискове, които всички ние имаме у дома си.

Технологията, разработена от физика Питър Казански от Университета в Саутхемптън, Великобритания, теоретично би могла да побере 360 терабайта информация.

Далеч по-впечатляваща е издържливостта на носителя – твърди се, че първите два диска, наречени Arch 1.1 и Arch 1.2, са едни от най-дълготрайните обекти за съхранение на информация, създавани някога от човека. На теория те биха могли да издържат 14 милиарда години, благодарение на 5D съхранението на данни.

Дискът Arch 1.2, който в момента пътува из космическото пространство със скорост от 12 908 км/ч съдържа научно-фантастичната трилогия “Фондацията” на Айзък Азимов, разглеждаща концепцията за съхранение на човешкото познание и култура в необятната, неумолима Вселена.

Мисията съвпада напълно с целите на разработчиците на Arch, озаглавили първия диск “Соларна библиотека”.

“Соларната библиотека” ще обикаля около Слънцето в продължение на милиарди години.

“Мислете си за нея като за пръстен от познание около Слънцето. Това е едва първата крачка от един епичен проект, в чийто рамки човешкото познание ще бъде кодирано и разпрострнено из Слънчевата система и отвъд”, казва съоснователя Нова Спивак.

Следващите изстрелвания са планирани за 2020 и 2030 година, те трябва да изведат човешкото познание в орбита около Луната и Марс. Надеждите са, че вторият от двата диска ще помогне на колонизаторите на Червената планета да “посеят” локализиран интернет на Марс.

Ако това звучи твърде амбициозно, крайната цел е дори още по-фантастична.

“Свързвайки библиотеките Arch и съхраняващите устройства чрез децентрализирана мрежа за споделяне на данни, простираща се из Слънчевата система, можем да започнем да разработваме и споделяме колективна децентрализирана библиотека на цялото човешко познание с всяка планета от Слънчевата система и дори отвъд”, казва Спивак.

Източник: sciencealert.com