На Сирни Заговезни се иска прошка и се мятат чавги за здраве и плодородие

    В село Бряст традицията на Сирни Заговезни е жива. Поддържат я местните хора, на обичаите учат и децата си, и внуците. Бряст е популярно и като селото на майсторите чавгари. Няколко от по-възрастните мъже дялат през цялата година чавги, които в нощта на празника палят и изстрелват във въздуха, като всяка наричат за здраве на членовете на фамилията, за плодородие, за множене на добитъка.

    Подготовката в селото за празника започва много преди 18-ти февруари.

    На този ден най-важна е прошката

    На Сирни Заговезни се става рано сутринта. Свекървата вдига снахите. Първата снаха прави питата, втората хваща петел, с него ще сготви яхния по-късно. Варят се и яйца, които ще се сложат на трапезата вечерта, разказва баба Гинка Панева. Свекървата - най-възрастната жена в къщата, разпределя работата по почистването на дома и приготвянето на гозбите между снахите. Мъжете отиват заедно с останалите от махалата да събират дърва, за да подготвят огъня за вечерта, когато се палят чавгите.

    Всичко се прави обаче до икиндия /както се нарича времето по пладне в този край/. След тези приготовления всички се обличат с новите си дрехи и отиват в черквата. Там палят свещички, разказва баба Гинка Панева. После излизат в черковния двор, където ги чакат кавалджиите. Извиват се хората, жените запяват.

    „След веселата част си взимахме прошка. Това е най-важната част от празника. Кой каквото е направил през годината и му е тежало, на този ден си го казваше и искаше да му се опрости“ , казва възрастната жена. Тя обаче смята, че е хубаво не само един ден в годината да се иска и да се дава прошка. „Хубаво е, ако човек може по-често да си признава грешките и да е благороден да прощава тези на другия.“, казва баба Гинка.

    След прошката с дамаджана, пълна с вино и с питка кумците отиват на гости при калманата и калтатата /б.а. кумовете си/, за да ги почетат и да вземат прошка и от тях.

    След този ритуал хората излизат на мегдана и палят огньовете вече по тъмно, разказва сладкодумната баба. „Всички хвърлят чавгите си - за здраве, за берекет и казват така: „На когото чавгата иде най-далеко, той ще живее най-дълго“.

    След огньовете всички се прибират по къщите. Край софрата свекърът разчупва питата и дава едната половинка на жена си. Двамата поделят големите късове по равно между всички членове на семейството.

    След вечерята младите жени събират посудата - чиниите, каничките, слагат ги в кухнята, но тази вечер не ги мият. Рано сутринта в понеделник ги измиват. Така ритуално дават началото на Великия пост. От 19-ти февруари до Великден блажно вече не се яде.

    Баба Гинка винаги е готова да разказва за традициите, които помни от младостта си, защото само така младите ще научат и ще помнят старите български обичаи. „Аз имам няколко правнучета, най-голямата е на 11 години, и винаги, когато дойдат да ме видят тук на село, обичам да им разказвам за онези времена, когато аз съм била дете като тях. Говоря им за нашите игри, за празниците, за обичаите, на които ни учеха нашите баби“, добавя баба Гинка и кани всички хора, които си нямат село от Хасковско, да дойдат в неделя на -18-ти февруари в Бряст, за да видят традицията на Сирни Заговезни.

    „Каня ги от сърце всички в наше село, защото на Сирни Заговезни е весело, всички се наслаждават от сърце!“

    Думата чавга идва от чавгар - двоен. Тази дума се е използва за двойка животни. Например при ситуация, в която един кон не може да изтегли по баира каруцата, пред него стопанинът впряга още един. Тази двойка се нарича чавгар /от чифт/. Така заради приликата с  конските уши започват да наричат и стрелите в Бряст, които мятат на Заговезни, разказва майсторите им.

    В с. Бряст и околностите мятат чавги на Сирни Заговезни. В други краища на Хасковска област им  казват стрелки или стрели.

    И ако в с.Динево ги правят от дрян, то в Бряст ги майсторят от храста Татарско дърво, който тук е известен като мекиш. Хвърлената чавга вече не се събира, защото се вярва, че иначе плъзнат бълхи.

    Един от майсторите чавгари в Бряст е бившият кмет на селото Желязко Желязков. Подготвя се дълго за Сирни Заговезни. Майсторът казва, че и сред сто чавги, ще познае своите. Той ги украсява с точки по броя на годината. Тази година чавгите му са украсени с 18 точки-за 2018-та.

    „Продължаваме да спазваме традицията да дялкаме чавги. Докато ги правим край нас и децата се учат. В последно време и внуците проявяват интерес. Казвам им какви са тънкостите, защото както ние сме тръгнали навремето покрай дядовците си, така и те сега да подхванат традицията. Желязко се е научил от баща си Костадин, а сега учи своя внук. Но казва, е чавги могат да дялкат и жените, не само мъжете, стига мерак да имат.

    Майсторът прави три вида чавга: обикновена- с един чифт уши, картупал и чавгар, която е двойна стрела.

    Чавгата се нарича на всеки член от семейството за добра година. Картупала се нарича за животните. Колкото по-далече отлети, толкова по-добре ще растат животните на чавгара /този, който хвърля чавгата/. Двойната стрела някога хвърлял най-възрастният член на семейството за здравето на цялата къща. Днес обаче в Бряст с него завършват празника и поверяват мятането му на кметицата Латка Латева, която го изстрелва символично за добруването на всички в селото.

    Желязко обяснява, че макар в песните да се пее, че в който двор падне чавгата, от този дом ще си намериш мома, в Бряст откакто се помни, мятането е само за здраве и плодородие. Според традицията обаче именно през нощта на Сирни Заговезни младоците крадат момите, които са им на сърце. Това става по време на чавгането, защото моментът е удобен момент, понеже всички са събрани на мегдана. Това е и последният ден, в който можеш да откраднеш момата, защото от следващия вече младите не могат да се събират, понеже започват тежки пости и чак до Великден сватби не могат да се вдигат, обяснява мъжът.

    Красимира Славова

    Източник: Haskovo.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (1)

    • 1
      Am
      amena
      3 -2
      10:55, 18 фев 2018
      Само този петел за яхния не е на място :) На Сирни Заговезни не се яде месо вече. Иначе пожелавам на всеки да получи прошка за греховете си и да намери сили да прости. Лек и спасителен пост от утре на всички, които решат да го спазват.
    Последни новини