Смъртта е непотвърден слух, нека цитираме великия Емир Кустурица, защото няма как по-удачно да обобщим манията по „убиване“ на известни личности в социалните мрежи. Горките хора, сигурно е ужасно в един момент да те сватосват с някого и да ти надничат в чаршафите, а в следващия - хиляди наивници да те погребват. Ето че дойде редът и на Силвестър Сталоун.

Слухът за неговата кончина отприщи лавина от съболезнователни коментари в социалните мрежи, които не секнаха дори след опроверженията на брата на Сталоун. Звездният актьор може да е на 71 години, но определено не е на смъртен одър. Той участва в снимките на филма „Крийд II”, така че най-вероятно се намира в отлична форма. Все пак, говорим за един от най-големите здравеняци в Холивуд, влязъл, покрай грандиозните успехи на „Роки“, в Боксовата зала на славата в САЩ.

Да убиеш слух в интернет не е лесна работа

Още преди две години се заговори, че Сталоун страда от рак на простата, но упорито крие болестта, за да не пречи на работата му. Част от тези „твърдения“ бяха съпътствани със снимки на актьора в лошо здравословно състояние – с окапала коса и доста блед.

Оказа се, че това са кадри от снимачния процес, а не следствие на химиотерапия. Става дума за филма „Крийд: Сърце на шампион“, своеобразно продължение на историята за култовия Роки Балбоа – на старини героят се връща към бокса като треньор на младия Адонис Крийд, син на големия му враг от оригиналния филм, и разбира, че страда от рак на кръвта.

Ето че и тази „ сензация“ има обяснение, но кой да се интересува от подробности и факти, когато интернет гърми „Почивай в мир, Слай“. Първосигналната реакция на потребителите е огромна сила, особено когато става дума за фалшиви новини и смъртта на известна личност. Така работят социалните мрежи – и тук думата „мрежи“ е много уместна – колкото повече хора се хванат на въдица, толкова повече ще продължават да се хващат.

„Чудесно е да се върнеш от мъртвите”, отговори шеговито Слай на цялата истерия

А и какво повече би могъл да стори? Мнозина са „умирали“ във Facebook – от кралица Елизабет II до рок певицата Аврил Лавин, която даже е обект на упорити конспиративни теории, че отдавна е заменена на сцената от двойничка. Рекордьор по „умирания“ безспорно беше кубинският лидер Фидел Кастро. Докато действително беше жив, той доста често и по всякакви начини напускаше този свят. Намиращият се в кома пилот от Формула 1 Михаел Шумахер непрекъснато е на крачка или от края, или от събуждането, в зависимост от медийните спекулации и прогнозите на поредния лекар.

Тук може да добавим още куп имена – от Джон Бон Джоуви до Михаил Горбачов. Освен хилядите фенове и симпатизанти, тези хора имат семейства, които надали приемат на драго сърце подобни шегички. Понякога фалшивата смърт може да донесе и по-сериозни неудобства, особено когато идва от авторитетни медии.

През 2015-та година журналистка от BBC предизвика масова истерия, след като написа в Twitter, че кралица Елизабет II е починала. Британската обществена телевизия скоропостижно се извини за грешката, а репортерката обясни, че е оставила за кратко телефона си без наблюдение и някой е злоупотребил. Макар че случаят бързо се изясни, подведени се оказваха редица журналисти, че дори и дипломати.

CNN пък се объркаха, съобщавайки за смъртта на Пеле. Дори великият Марк Твен е трябвало да се обяснява, когато вестниците публикували некролози, обърквайки го с братовчед му. Така се родил един от най-известните му афоризми: “Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“.

Смъртта винаги е вълнувала хората. Както в реалното село, така и в глобалното пространство, най-обсъжданата тема е кой е умрял. Днес обаче смъртта е девалвирала до състезание по бързина на съболезнователни постове и прощални статуси. И случаят със Силвестър Сталоун дава поредния повод да се замислим дали не прекаляваме с реакциите по отношение на смъртта.

Само преди дни социалните мрежи оплакваха кончината на Дядо Добри, един безспорно добър човек, който посмъртно получи много по-голямо внимание, отколкото приживе. Смъртта е край, затова изисква смирение. Почитта означава да замълчиш – и да се замислиш какво си научил от мъртвия. За да продължи животът.