Сделката за ЧЕЗ продължава да е най-широко отразяваната тема във всекидневниците.

"Дали днес опозицията не обслужва някои от кандидатите, участвали в това съревнование?" - с този въпрос лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов се обърна към представителите на БСП по време на съвместното заседание на парламентарните комисии по енергетика и за контрол на службите, които обсъдиха сделката за придобиване на активите на чешката компания ЧЕЗ в България от българското дружество "Инерком България" на Гинка Върбакова. Преди това в изявление пред депутатите самата Върбакова посочи, че около сделката се е развила политическа интрига заради атака от конкуренти, "които искат да провалят сделката и да я обърнат в своя полза, но не по законов ред или чрез откритото и прозрачно конкурентно състезание, а чрез оказване на политически натиск в България и в Чехия". Лидерът на БСП Корнелия Нинова репликира Цветанов с настояването да посочи незабавно и поименно чии интереси смята, че БСП защитава. "Тези обвинения, които ръсите постоянно, отново ще ви заведат в Страсбург, където ще ви осъдим. Чии интереси, на какъв купувач? Искаме поименно кои са гадовете, които ще свалят правителството", заяви Нинова и напусна залата. В отговор на въпрос от депутати на БСП за обрата в позицията на премиера Бойко Борисов, който днес поиска държавата да се включи в сделката като съсобственик, енергийният министър в оставка Теменужка Петкова отговори, че "ескалацията на изкуствено напрежение доведе до промяна в позицията му". Според нея "напрежението ескалира до застрашителни размери" и "отговорен държавник като премиера Борисов нямаше друг полезен ход освен да проведе разговори за контролно участие в тази сделка"..." - в. "Дневник".

"Хаосът около продажбата на седемте български поделения на ЧЕЗ на скромната фирма "Инерком" се задълбочи, финалът му не се вижда, но е сигурно, че ще струва скъпо на всички българи. След като почти седмица твърдеше, че държавата не може да се намеси в сделка между две частни фирми, и след като в сряда беше шокиран кой стои зад избрания вече купувач и се зарече да направи всичко възможно, за да попречи на продажбата, вчера премиерът Бойко Борисов за пореден път преобърна позицията си. Той предложи държавата да стане съдружник с "Инерком" или направо да изкупи всички активи на ЧЕЗ у нас. Премиерът най-напред е опитал да прокара идеята си чрез чешкия си колега Андрей Бабиш. В сряда вечерта му се обадил с молба за съдействие за разговори с ръководството на ЧЕЗ, в случай че българската държава реши да предприеме действия за закупуване на дейността на електроразпределителното дружество в страната ни. Чешкият премиер обаче му обърнал внимание, че договорите вече са подписани. Затова се наложи Борисов да преговаря със собственичката на "Инерком - България" Гинка Върбакова, от която бурно се възмущаваше ден по-рано. Дамата бе привикана в Министерския съвет за разговор с премиера и част от министрите. "Обсъдихме обстановката, която се създаде със сключването на сделката за ЧЕЗ. Водихме разговори, че премиерът желае да има пълен контрол върху сделката, която сключваме, и върху компанията, която ще придобием", каза след срещата Върбакова. Притесненията на Борисов били как ще се гарантира сигурността на крайния потребител. "Ако това ще успокои крайните потребители, да, склонна съм държавата да има участие в сделката, склонна съм да прехвърля договора си, стига продавачът да е съгласен", заяви Върбакова. И допълни, че заминава за Чехия, за да запознае продавача с обстановката и да води разговори за промени в подписания предварителен договор... Какво ще бъде евентуалното участие на държавата и как то ще бъде финансирано, не се разбра. Горанов обясни, че разговорите са на твърде предварителен етап, но държавата би искала най-малко контролен дял. "Държавата има възможността през една или друга форма - било през средства от бюджета или частно придобиване през някоя от енергийните компании, да влезе в подобна сделка. Тук говорим за една сделка, подготвяна извън държавата между частни субекти, и сме в деликатна ситуация", каза още финансовият министър. Възможностите са "Инерком" да купи акциите на ЧЕЗ и след това да ги продаде на държавата или фирмата да бъде директно заместена в сделката, примерно от БЕХ. На изслушването в парламента обаче Върбакова спомена, че в предварителния договор има дългосрочна забрана за прехвърлянето на акциите. Това означава, че ако държавата държи на този вариант, ще трябва да плати и голяма неустойка към и без това високата цена от 320 млн. евро. Вторият вариант е още по-сложен, защото на практика означава процедурата по продажбата на активите на ЧЕЗ да започне отначало. Не е ясно откъде ще дойдат парите за покупката. Държавните енергийни фирми са в лошо състояние и очевидно ще се наложи бюджетът, т.е. всички българи, да плати за национализацията на ЧЕЗ. "В момента, в който имаме позицията на чешката страна, ще бъдете уведомени", каза Горанов. Томислав Дончев бе още по-лаконичен: "Всичко е ясно"..."" - в. "Сега".

"43-годишната Гинка от Пазарджик, която купува ЧЕЗ, попита как 28-годишна дама от Крушовица (Корнелия) е купила "Техноимпекс" Г-жа Върбакова остана в парламента над 4 часа, ще съди всеки, който я сатанизирал и говорел чудовищни лъжи за сделката Гинка Върбакова се появи в парламента около 14,12 часа в елегантен синьо-сив тоалет. Влезе в зала "Изток" под погледите на десетки депутати и камери и небрежно свали връхната си дреха, привличайки мъжките погледи със стилна черна рокля с дълбоко деколте и къси ръкави. Преди да седне на определения за нея стол, кандидат-собственичката на активите на ЧЕЗ у нас се размина с министъра на енергетиката. Нямаше дружеско ръкостискане, но фотографите запечатаха това фатално 20-годишно приятелство, което коства оставката на Теменужка Петкова. Делян Добрев, председателят на енергийната комисия, който покани купувача на ЧЕЗ в парламента, даде думата на Гинка Върбакова. Тя получи 5 минути да се представи, но говори много, много дълго. Не успя да стигне до края, спряха я на най-интересното - финансирането на покупката на ЧЕЗ. Опита се да даде думата на консултанта си, но Румен Гечев от БСП се възмути като каква Върбакова опитва да ръководи заседанието. После се изказваха всички останали. Тя слушаше, записваше, коментираше на ухо със своите консултанти. Така повече от 4 часа. Върбакова отговори на десетина въпроси, които идваха главно от опозицията. Елена Йончева я попита дали съпругът ѝ се е срещал с Бойко Борисов, след като Върбакова призна, че се е запознала с премиера едва в четвъртък сутрин. След 18,30 часа депутатите засекретиха заседанието, за да чуят най-притеснителната за тях част от историята на Гинка Върбакова - откъде идва финансирането, както и конфиденциална информация от службите за сделката с ЧЕЗ..." - в. "24 часа".

"Никой от правителството не знаеше какъв ще бъде изходът от сделката. Разполагахме с публичната информация от медиите. Това каза министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова на съвместното заседание на комисиите по енергетика и контрол над службите. "В информацията от институциите не става ясно какво ще реши чешката държава за продажбата на своя актив", посочи тя. "Ние не продаваме нищо, чешката държава продава", коментира Теменужка Петкова. "Правителството няма никаква опция за участие в тази сделка и това се доказа по безспорен начин", изтъкна министърът. "През 2004 година ПП ГЕРБ не е съществувала, моля да не ни карате да се чувстваме виновни и да даваме отговори за приватизацията, които вие знаете", се обърна Теменужка Петкова към БСП. Според нея сделката за ЧЕЗ е станала причина за невероятно напрежение, което е силно преувеличено. "За да може да се потуши напрежението един отговорен държавник, какъвто е Бойко Борисов нямаше друг полезен ход, освен да се опита да проведе разговори за възможността българската държава да има контролно участие по отношение на активите на ЧЕЗ", каза още министърът. На отговор защо е подала оставка, тя отвърна: "За всички стана ясно каква е причината да депозирам оставката си. Въпрос на решение на премиера Бойко Борисов и на коалиционните партньори е какво ще се случи оттук нататък", заяви тя. "Почтен човек съм, през целия си живот съм работила в интереса на държавата", изтъкна Теменужка Петкова. "След като стана ясно коя е компанията мое задължение беше да кажа, че познавам тези хора", коментира министърът. "Тези отношения трябва да бъдат изчистени, това е пътят", каза още тя." - в. "Стандарт".

"Огромната част от българите са против случващото се с ЧЕЗ и искат по-ефективна намеса на държавата. Общественият отзвук е мащабен. Българите не възприемат добре действията на властта до този момент. Това са част от изводите от експресен, независим от външно финансиране, телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен сред 800 души на възраст 18 г.+ по специална панелна методика, която осигурява максимална надеждност на данните. Сондажът е проведен на 28 февруари и 1 март. Максималното стандартно отклонение е ± 3.5 при 50% дялове. На практика цялото общество вече знае за скандала около ЧЕЗ. 93% от запитаните твърдят, че са чули. 72% от чулите намират идеята за тази сделка за ненормална и неприемлива, а само 16% намират случващото се за нормално и приемливо. Останалите не могат да преценят. Общественото мнение явно еднозначно се противопоставя на случващото се. Затова и българите обвиняват правителството - мнозинство от 61% казват, че министърът е допуснал грешка, а мнозинство от 56% намират, че премиерът Борисов е допуснал грешка. Голямата част от тези отговори са автоматични и хората закономерно търсят вината у ресорния министър. За това спомогна и бързата оставка на министър Петкова, първоначално възприета от Борисов." - в. "Стандарт".

Европейското бъдеще на Балканите също е сред актуалните теми на петъчните вестници.

"Министър-председателят Бойко Борисов проведе двустранна среща с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, чиято балканска обиколка приключва днес в София. Двамата оглавяват среща с лидерите на страните от Западните Балкани в българската столица, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Жан-Клод Юнкер използва случая да поздрави премиера Борисов за ясното и целенасочено фокусиране на Българското председателство на Съвета на ЕС. Борисов и Юнкер отбелязаха важността на срещата в резиденция "Бояна", която само дни след форума на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон събира отново лидерите на Западните Балкани. "Регионът е неделима част от Европа и включването им в общото европейско пространство на сигурност и икономическо развитие е от стратегическо значение за трайната стабилност на целия Европейски съюз", каза министър-председателят Бойко Борисов. Двамата отбелязаха решителните действия и силна политическа воля от страна на правителствата на страните от региона за постигане на видим напредък по пътя към членство в ЕС. Премиерът Борисов акцентира върху необходимостта от съдействие от ЕК за проектите за инфраструктурна и дигитална свързаност. "Изграждането на стратегически инфраструктурни обекти ще повиши свободния търговски обмен, инвестициите, конкурентоспособността и движението на капитали, а сътрудничеството в областта на образованието и културата ще гарантира помирението, добросъседството и утвърждаването на ценностната система на ЕС сред обществата, и най-вече сред младото поколение в региона", подчерта министър-председателят пред Жан-Клод Юнкер..." - в. "24 часа".

"Българите помним доброто и не забравяме, че преди 15 години в Солун беше даден път на България и на Румъния към ЕС", каза премиерът Бойко Борисов при откриването на Третия Делфийски икономически форум в Гърция. "Сега, ние в София, играем същата роля за страните от Западните Балкани", посочи той. "В България външният дълг е 26 - 27 процента, имаме бюджетен излишък, както и голям фискален резерв. Опитваме се да покажем, че една южна държава, бивш член Източния блок, може да бъде дисциплинирана и да изпълнява Маастрихтските критерии", каза българският премиер. Борисов каза, че не харесва термина Западни Балкани, защото Балканите са едни. "В региона трябва да се изгражда инфраструктура - пътища, жп и интернет трасета, каза Борисов... Искаме да направим процеса необратим и от "барутен погреб" на Европа да направим Балканите в спокойно място за живеене", каза Борисов. "На срещи през последната дни виждаме подкрепа за инфраструктурните проекти от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и на Европейската инвестиционна банка. Финансирането на тези проекти обаче ще е хибридно, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща един милиард евро за подготовката на тези проекти. Иначе ще има ръст на младежката безработица и "износ на мозъците", тук ще останат нискоквалифицирани хора, а популистките парти ще дойдат на власт", каза Борисов. Той и Юнкер имаха среща по-рано днес в София. Важни са и мерките срещу мигрантската вълна, защото хората от нашите страни се страхуват от нея и то с основание, каза Борисов. Той подчерта, че споразумението на ЕС с Турция за бежанците трябва да остане. На 26 март във Варна ще се срещнем с президента на Турция Реджеп Ердоган и ще обсъдим охраната на границите, допълни Борисов..." - в. "Дневник".

"Премиерът подробно описа коридорите №4, №8 и №10, както и интерконекторните връзки между България и Гърция. "Ако осъществим тези проекти, Балканите ще са едно от най-конкурентните места в света." Премиерът обясни, че за инфраструктурните проекти имаме вече имаме подкрепата на Световната банка, на Европейската инвестиционна банка и ЕБВР... Искаме да направим процеса необратим и от барутен погреб да превърнем Балканите в спокойно място за живеене", каза още Борисов..." - в. "Труд".

"Целта ни е преди срещата на Европейския съюз през юни, на която очакваме да получим дата за начало на преговори за присъединяване, проблемът с името на Македония да бъде решен. Това заяви македонският премиер Зоран Заев след среща в София с лидерите на Западните Балкани, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и премиера Бойко Борисов. Това не означава, че не можем да решим въпроса и през март, колкото по-рано, толкова по-добре, допълни Заев. По думите му проблемът за името съществува от много години и не е лесен, но сега шансовете за решаването му са най-добри. Той отказа да влезе в подробности за преговорите, но подчерта, че трябва да се избере позиция, която ще потвърди факта, че Република Македония е част от историческа Македония, и изрази надежда, че всеки ще потвърди фактите и ще зачита достойнството на партньорите и съседите си. "Знаете, че премиерът Бойко Борисов е практичен човек, иска да разговаря за конкретни проекти и пари. Това зависи от подготвеността на региона. Република Македония е подготвена с проектите си", каза още Заев. По думите му Македония дава приоритет на коридор номер 8. Той подчерта, че България отделя голямо внимание на съседите си и показва сериозно лидерство в европейската интеграция на Западните Балкани. Заев каза, че Македония ще продължи да работи със съседните страни, за да покаже Балканите като хубаво място, което може да даде много на европейското семейство. Няма от какво да се плашат, допълни Заев." - в. "Дневник".

Здравеопазването също остава във фокуса на всекидневниците:

"Общопрактикуващи лекари излязоха на протест заради лошите условия на работа и увеличаващата се административна тежест. В София лекари се събраха пред сградата на Министерството на здравеопазването. В тяхна подкрепа днес с декларации се включиха и медици от страната, а лекари в Павликени, Русе, Варна, Перник, Сандански, Пещера и Калояново спряха работа между 12 и 13 часа. Според тях е налице дългогодишна тенденция към ограничаване на правата им да оказват медицинска помощ в съответствие с квалификацията си. Медиците се обявиха освен срещу увеличаващата се бюрокрация и срещу неадекватното финансиране на първичната извънболнична медицинска помощ, както и срещу задължението да извършват социална дейност. Те изтъкват, че Министерството на здравеопазването не спазва ангажимента си за изплащане на разликата в потребителската такса на пенсионерите, че липсва какъвто и да е хонорар за извършваните в полза на пациентите диагностика и лечение на остри заболявания, което е над 70% от дейността на личните лекари, както и че непрекъснато се разширява пакетът здравни дейности, който следва да бъде изпълняван от тях без адекватно финансово обезпечение. Общопрактикуващите лекари настояват освободените от потребителска такса да започнат да я плащат в пълния ѝ размер, а самата такса да бъде обвързана с минималната работна заплата. Те искат и да отпадне задължението им за описване на касовите бележки за получените от тях суми. Медиците се обявиха и изискването личният лекар да бъде на разположение 24 часа и предлагат промяна на извършване на тези услуги. Няма как сега да се обсъжда промяна при потребителските такси В отговор на протестиращите от Министерството на здравеопазването заявиха, че на този етап не може да се дискутира промяна на размера на потребителската такса, защото това предполага актуализация на държавния бюджет. Няма как и тепърва да се отправя предложение за отпадане на отчетността чрез касови бележки, посочват от ведомството. От там припомниха, че се работи по информационна здравна система, която се очаква да заработи тази година. След въвеждането ѝ ще се облекчи бюрокрацията по отношение издаването на рецепти и направления, поддържането на регистри и отчитането, коментира заместник здравният министър Жени Начева. Тя пое ангажимент да се анализират възможностите облекчаване на отчитането на лекарите към районните здравни каси, ктм здравните инспекции и други институции. Здравното ведомство изтъква, че за 2018 г. най-голям ръст има в бюджета за здравеопазване, като най-голямо е увеличението за общопрактикуващите лекари и препратиха дебата по Националния рамков договор към лекарското съсловие, чийто представител по закон е Българският лекарски съюз. В Министерството на здравеопазването е създадена работна група, която да анализира възможностите за отпадане на изискването общопрактикуващият лекар да бъде на разположение 24 часа. Обмисля се вариантът за структуриране на мрежа от изпълнители на неотложна медицинска помощ на географски принцип, която да обезпечи 24-часовия достъп до първична медицинска помощ." - в. "Дневник".

"За 2019 г. се предвиждат двойно повече пари в бюджета на здравната каса за разплащане на дълговете към клиниките в ЕС, обяви министър Кирил Ананиев пред здравната комисия в парламента. За тази година за целта са предвидени едва 73 млн. лв., а за момента дълговете са за 271 млн. лв., 133 млн. лв. от които просрочени. Това предизвика скандал, който за малко не попречи на подписването на рамковия договор между касата и лекарския съюз, с който да се осигури ръст на цените на половината клинични пътеки. Ананиев твърди, че въпреки дълговете проблем с лечението на българи в ЕС няма, освен това са сключени споразумения за разсрочено плащане с касите в Германия и Австрия, на които България дължи най-много пари. "До средата на май тази година ще бъде изработен погасителен план. Амбицията на здравното министерство е да бъде изготвена тригодишна бюджетна прогноза за разплащането на тези задължения", каза Ананиев. Той допълни, че догодина ще бъде заделен по-голям ресурс по това перо - най-вероятно двойно по-голям от заложения за тази година, и така според него дълговете ще бъдат разплатени в рамките на 2-3 години. Здравният министър обясни още, че до края на март ще бъдат изработени нови правила за финансово управление и контрол в НЗОК. Пред депутатите той се извини, че "заради оперативни грешки на администрацията на касата е създаден такъв скандал"..." - в. "Сега".