Държавната служба по лекарствените средства и контрол над наркотичните вещества на Украйна е забранила временно българската ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ). Документът е публикуван на официалния сайта на службата.

Информира се, че причината за забраната е съобщение от Белополската районна болница (Сумска област) за това, че след имунизация е починал човек. Била е поставена ваксина БЦЖ VACCINE FREEZE-DRIED серия 297, произведена от българската компания BB-NCIPD Ltd. (известна още като Булбио.)

Медиците признават, че бебето се е родило напълно здраво. За живота му се борили седем медици, но реанимационните действия не са помогнали. Завеждащият на АГ отделението на болницата разказва, че в деня на поставяне на ваксината детето се е чувствало добре, затова му е поставена ваксината срещу туберкулоза, съгласно имунизационния календар.

"На детето беше поставена ваксина БЦЖ след преглед от лекар-неонатолог. Детето беше здраво, всичко беше наред. Лекарят го прегледа, направиха БЦЖ", разказва Нина Савицкия. По думите ѝ след поставянето на инжекцията състоянието на детето не се е променило, но вечерта – 9 часа по-късно, бебето изведнъж заплакало и престанало да диша.

"Детето не е имало дихателни проблеми, то е било прегледано от неонатолог в деня на ваксинирането. Не мога да кажа какво се е случило. Синдром на внезапната детска смърт", предполага лекарят.

Лекарите са убедени, че смъртта на детето не е свързана с ваксината. По думите им тя е била съхранявана съгласно изискванията. "С една ампула бяха ваксинирани 10 деца в този ден. Всички са здрави. Това е смърт на дете в пълно здраве. Така се случи", каза за изданието tsn.ua главният лекар на Белополската болница Татяна Белоус.

Роднините на детето смятат, че то не е било прегледано добре преди поставянето на ваксината. 

Съдебните медици са установили проблеми с белите дробове на детето: "Открити са втвърдявания с кръвоизливи, има и изменения в белите дробове на детето", заяви съдебният медицински експерт Александър Кучеренко. "Дали тези промени са настъпили преди или след ваксинирането не може да се каже на този етап, тъй като не са готови всички резултати от изследванията", допълни още той.

По случая е образувано наказателно производство. От болницата са иззети необходимите документи. Роднините на детето ще съдят медиците, които са били дежурни в отделението в деня на ваксинирането.

История на изследвания за БЦЖ

Припомняме, че през 2017 година стана известно, че БЦЖ ваксината прави бактерията на туберкулозата неразпознаваема за имунната система и недосегаема за антибиотиците. Омаломощеният бацил, който се вкарва в организма чрез БЦЖ ваксината, преминава в L-форма - така не просто е безполезен, защото не създава имунитет, а е и опасен, товари организма и обърква имунната система. Това гласи проучване на на доц. д-р Надя Маркова от Института по микробиология на БАН, публикувано в US National Library of Medicine National Institutes of Health от октомври 2016 г., но у нас вижда бял свят благодарение на публикуването му в списание "Осем". С разработена от нея методика доц. Маркова доказа, че бацилът на туберкулозата прибягва до структурна промяна, за да оцелява в екстремни условия – лишава се от клетъчната си стена и преминава в т.нар. L-форма, която все още не е достатъчно изследвана от учените. Предполага се, че може би тя има връзка с автоимунните заболявания и дори някои видове рак. Нещо повече: промененият бацил преминава от ваксинираните майки в новородените. 

Справка на Европейския център по превенция и контрол на заразните болести показва, че БЦЖ ваксината не се използва в Австрия, Белгия, Дания, Германия, Исландия, Италия, Холандия, Словакия, Испания и Швеция. За рискови групи от населението прием на БЦЖ се прилага в Кипър, Финландия, Франция, Кипър, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Португалия, Швеция и Великобритания.

БЦЖ ваксината е задължителна в България, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Полша, Румъния и Словения. Първите съмнения, свързани с това, че БЦЖ ваксината не пази от туберкулоза и не намалява разпространението ѝ, излизат в резултатите от най-мащабното (15-годишно индийско) проучване, цитирано и от Световната здравна организация (СЗО).

По-рано проучване на лекари от Медицинския Университет в Биалосток, Полша (публикувано в Prog Health Sci 2012, Vol 2 , No1, р. 129), установява, че въпреки направените 2 897 248 БЦЖ ваксинации в Германия в периода от 1970 до 1980 г., скоростта на намаляване на случаите на туберкулоза не се е променила значително преди и след тези масови имунизации, което се илюстрира от практически непроменения наклон на кривата на графиката, изразяваща броя случаи на активна туберкулоза в Германия.

През май 2017 година Министерството на здравеопазването обяви, че реимунизацията срещу туберкулоза вече не е задължителна. Премахна се също така и пробата "Манту" на децата на 17-годишна възраст.

Припомняме, че съгласно актуалния Имунизационен календар на България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст. Дори с четири приема, България остава единствената страна в Европа, която има следната схема на поставяне на БЦЖ ваксина: 48 часа след раждането, на 7 месеца, 7 години и 11 години.

Реимунизациите се правят след поставянето на проба Манту, която специалистите в западните страни и Русия считат за компроментирана, тъй като дава грешни резултати. През март детският омбудсман на Русия предложи родителите да имат право да отказват пробата, като се прилага по-модерния и щадящ кръвен тест Т-спот.

Тестът Манту е създаден с цел да определи дали в организма присъства туберкулозна инфекция, като в тялото се въвежда туберкулин (екстракт от микробактерията). Т-спот тестът е разработен като замяна на Манту.

В Русия използването му е разрешено през 2012 година. Въпреки рекордния брой реимунизации обаче България е на първо място по заболели от туберкулоза в Европа.