Както всеки 3 март, посрещаме и този в сложна и противоречива ситуация. Затънали сме в Гинки, европредседателства, корупционни скандали и на фона на разочарование, насилие, недоимък, политическо отвращение и социално неравенство, се налага за пореден път да си спомним, че има и нещо светло в живота ни - точно тук и точно сега. От векове на България не й е било лесно.

От векове не сме водили скучен, предвидим, безоблачен и уреден живот. Променят се предизвикателствата, пред които се изправяме, променят се и уроците, които трябва да научим. На 3 март обаче, ако успеем да се поспрем и да поемем глътка въздух, може да си дадем сметка, че сме брънка от много дълга и здрава верига, свързваща миналото, настоящето и бъдещето на народа ни.

Във всеки труден момент българите са имали избора да прекъснат тази верига. Имали са избора да се предадат, да избягат, да претопят идентичността и ината си, да се оставят течението да ги отнесе. Защото българският народ е живял във времена на робство, на насилие, на предателства, на войни, на загуби и икономически крах. И нито веднъж не е избрал да прекъсне веригата.

Винаги са се намирали българи, които са знаели, че горчилката трябва да се изпие до дъно, за да можем да започнем начисто. Знаели са, че някой е трябвало да устои на бурята, за да може когато тя премине, да построи наново основите на общия ни живот. Знаели са, че трудностите днес трябва да се преодолеят, за да може утре децата ни и техните деца да живеят по-добре.

И веригата до днес не се е късала, защото винаги е имало българи, готови да се жертват, за да бъде по-светло за тези след тях.

Днес е наш ред. Днес от нас зависи да продължим борбата за България, за да я има утре и да е по-добра и по-подредена за нашите деца. Някога борбата е била на живот и смърт - да воюваш и ако се налага, да умреш за отечеството. Днес не се налага да умираме. Само да живеем. Тук, сега, достойно.

Светлото бъдеще може и да не дойде за нас. Човешкият живот е прекалено кратък на фона на съдбата на народите. Поробените ни предци и тези, изправяли страната на крака след всяка загубена война, също са знаели, че няма да дочакат красивото бъдеще. Но децата ни имат шанс. И това е достатъчно, поне за мнозина. Милиони българи днес са достойни потомци на Аспарух, на Самуил, на Ботев и Левски, на опълченците на Шипка, защото правят същото - борят се, работят, бунтуват се, когато е нужно и градят една по-добра, по-справедлива и по-чиста България, която да предадат на идните поколения.

Цената е висока, но я плащаме. Защото и наградата е голяма - да свържем достойнството на българския дух с бъдещото величие, на което сме способни.

Затова, заслужено, Честит 3 март, българи!