Втората световна война. Торино, Италия. За войниците, стационирани в града и околностите му, войната представлявала повече борба срещу глада и липсите, отколкото реално огнестрелно сражение. Тютюнът бил оскъден, алкохол почти нямало, захарта и захарните изделия отдавна били свършили.

Тогава местният пекар и производител на сладки Пиетро Фереро решава да направи сладък салам, съставен от две трети лешникова паста и около 20% какао, който да раздава на мизерстващите и гладуващи войници. Продуктът бил издръжлив, евтин за приготвяне и лесен за съхранение - перфектна комбинация за условията на войната.

Така се родила и първата Nutella. Трудно е да наречем въпросния салам шоколад, тъй като бил с консистенцията на изсъхнала вафла и се режел на кръгчета, които след това се мажели върху хляб, но именно той е дал началото на познатия ни днес течен шоколад.

По-късно синът на Пиетро, Микел, решил, че ще промени малко рецептата, като превърнал салама в по-рядка паста, която най-удобно се съхранявала в буркан. Още по време на войната Микел продал толкова много от новата Nutella, че няколко години след края на сраженията той притежавал огромни имения по френската ривиера и открил една от най-големите (по онова време) фабрики в Италия.

Микел бил толкова богат, че ежедневно пътувал с хеликоптер от Монте Карло до Алба, където бил центърът на производството, защото държал да участва и наблюдава процеса отблизо. Самият той твърди, че на това се дължи голяма част от успеха на Nutella днес.

Към днешна дата рецептата е доста изменена от тогавашната си формула, като количествата лешници и какао са доста по-малки. Въпреки това една четвърт от всички произведени лешници в световен мащаб отиват именно за направата на Nutella, а Микел Фереро е най-големият производител на захарни изделия в света днес, след като преди няколко години компанията му закупи гиганта Nestle.