В договора за продажба на българските активи на ЧЕЗ на „Инерком” има клауза, която изисква от дружеството купувач да окаже сътрудничество по делото срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове.
Това съобщава „Хосподарски новини”, цитирайки източник от ръководството на чешката компания. Ако искът на ЧЕЗ срещу българската държава в базирания във Вашингтон арбитраж бъде удовлетворен, обезщетението може да достигне близо 600 млн. евро.
Това е основната причина чешката компания да не желае да продаде бизнеса си в България на правителството в София.
„Сега си представете как ще се съгласим собственик на българската ни компания да стане някой, срещу когото водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим”, посочва източникът на чешката медия.
Според „Хосподарски новини” в момента от ЧЕЗ подготвят нов стратегически вариант – да се съгласят на продажба на контролен пакет от акции на българското правителство, ако то приеме да плати определено обезщетение по делото в арбитражния съд.
В повечето случаи дори подобен иск да бъде удовлетворен, отсъдените обезщетения са много по-ниски от максималните размери, така че от чешкото дружество не рискуват нищо.
При най-доброто за ЧЕЗ развитие на събитията, компанията може да спечели от продажбата на бизнеса си в България над половин милиард евро.
Междувременно чешкият зам.-министър на финансите Ондрей Ланда, който е член на надзорния съвет на ЧЕЗ и за когото се твърдеше, че е пратил на българския премиер Бойко Борисов данни за източниците на финансиране на сделката с „Инерком България”, категорично отрече да е правил такова нещо.
„Не знам какво пишат българските медии, не комуникирам с българското правителство”, посочи Ланда.
В момента собственикът на „Инерком” Гинка Върбакова е в Чехия, за да преговаря българската държава да закупи дял в „ЧЕЗ България”.
Не е ясно защо българското правителство е упълномощило да го представлява частно лице, което е в явен конфликт на интереси в случая.
Официално беше обявено, че договорката между Борисов и Върбакова е „Инерком” и държавата да са партньори, но кабинетът да държи контрола над енергоразпределителното дружество. А бизнес дамата е в Прага, за да убеди ЧЕЗ да се съгласи с тази договорка.
Възниква и въпросът защо, ако е съгласна на такъв вариант, Върбакова не продаде контролния дял от акции на държавата след приключването на сделката с ЧЕЗ?