ВАС (Върховен административен съд) отмени решението на ОбС - Асеновград за различните такси, които трябва да заплащат наемателите на общински терени в зависимост от зоната, в която се намират и дейността, която упражняват. С решение от 6 март се отменя решението на Административен съд - Пловдив като "неправилно поради нарушение на материалния закон".

Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Представяме ви пълния му текст:

РЕШЕНИЕ

№ 2859
София, 06.03.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
АГЛИКА АДАМОВА

при секретар Ирена Кръстева и с участието

на прокурора Даниела Божкова изслуша докладваното

от съдията СВЕТЛАНА БОРИСОВА

по адм. дело № 14503/2016.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] и Я. К. Х., чрез адвокат М. Н., против решение № 1859/18.10.2016 г. по адм. д. № 1278/2016 г. на Административен съд – Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, чл. 50, чл. 124 и чл. 125 от Закона за публичните финанси, чл. 1 и чл. 29 от ЗЗК, чл. 7 и сл. във вр. §1, т. 1 от Закона за държавните помощи, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 11, т. 3, чл. 73 от ЗМДТ, чл. 26 от ЗНА, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Общински съвет Асеновград, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Правилен е изводът на съда, че при приемане на Наредбата са спазени административнопроизводствените правила. Но дефинирането на таксите в оспорените разпоредби противоречи на принципите в чл. 8 ЗМДТ. Събирането на таксата по чл. 72 от ЗМДТ предполага ползване на места, общинска собственост и законът определя като критерий за заплащане на таксата – зоната, в която се намират терените, а не качеството на субектите, които ги ползват. Налице е противоречие с норми от по-висша степен. Като е стигнал до друг извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Следва да бъдат отменени и оспорените разпоредби.
Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Административен съд – Пловдив е сезиран с жалби на [фирма] и Я. К. Х., представлявани от адв. М. Н., с които са оспорени разпоредбите на чл. 26 до чл. 32, съдържащи се в Глава Втора, Раздел ІІ „Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение“ от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград, ведно с Приложение № 1 от тази наредба/ Наредбата/.

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбите. Приел е в решението си, че общинският съвет е спазил императивните разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове. Възраженията за материалноправна законосъобразност на оспорените разпоредби, съдът е преценил като неоснователни. Според съда, различните стопански субекти, осъществяващи различна дейност, използват за различни цели и по различен начин предоставените им общински терени. Това обуславя и различната по размер цена за предоставените права, каквато по съществото си представлява определената такса в процесните разпоредби. Липсва и твърдяното противоречие с разпоредбите на чл. 124 и 125, вр. с чл. 56 от ЗПФ, които уреждат реда и условията по промяна на общинските бюджети. Оспорените разпоредби на Наредбата не касаят извършване на актуализация на общинския бюджет. Съдът е приел, че не е налице и нарушение на чл. 73 от ЗМДТ, доколкото с Приложение 1 към оспорената наредба коректно и точно са определени различните такси за всяка една от обособените зони.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите от чл. 26 до чл. 32 включително, ведно с Приложение № 1 от Наредбата, уреждащи такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение. Основното възражение срещу оспорените разпоредби е определянето на различни по стойност такси за ползването на терените, общинска собственост, не само в зависимост от зоната, в която са разположени те, но и според субектите и видовете дейности, които те упражняват.
Обосновани са изводите на съда, че Общинският съвет е имал правомощие да приеме оспорената Наредба в съответствие с разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 9 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Но съдът е извел неправилния извод за спазване на чл. 8 и чл. 73 от ЗМДТ при приемането на оспорените разпоредби от Наредбата. Основният принцип, въведен в закона при определяне на конкретните видове такси за ползване на общински терени, е че таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, а зоните се определят от общинския съвет. Самият закон, в изричните норми на чл. 74, чл. 75 и чл. 78, отменени през 2001 г., е определял различни по размер такси за различните дейности. След отмяната на разпоредбите, определянето на конкретните такси е правомощие единствено на общинския съвет. Неоснователен е доводът на касационните жалбоподатели, че таксите следва да бъдат еднакви за всички субекти и за всички видове дейности, за които е предоставено правото на ползване на общинския терен. Този извод следва от разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ, определящи начина и принципите, въз основа на които се определя размера на местните такси. Като основа на размера на таксата служат материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. От друга страна, общинският съвет трябва да спазва принципите, въведени в чл. 8, ал. 1, т. 1-3 от ЗМДТ, при което чрез таксите не само да бъдат възстановени пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, но и таксата да е предпоставка за разширяване на предлаганите услуги, за повишаване на качеството им и за постигане на по-голяма справедливост при заплащане на местните такси. Въведените от закона принципи водят до извод, че в границите на една зона могат да бъдат определяни от общинския съвет различни по размер такси. Но при формирането им трябва изрично да бъде посочено какви цели и принципи са довели до определяне на различните по размер такси. Това е необходимо, за да е ясно на адресатите на Наредбата, дали различният размер на таксата цели поощряване развитието на дадена дейност, дали е резултат от по-големи приходи от дадената дейност, което би довело до по-голяма справедливост при заплащане на една такса спрямо друга, която е в по-нисък размер.
В мотивите към внесения законопроект за новата Наредба, кметът на община Асеновград е посочил единствено, че предходната Наредба е приета преди 13 години и не е съобразена с промените в нормативните актове, както и с новата структура на общинската администрация. Като цел на новата Наредба е посочено постигането на по-голяма яснота, публичност и обективност при определяне на общинските такси. Липсват мотиви относно определянето на конкретния размер на оспорените такси в съответствие с разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 ЗМДТ, посочени по-горе. Общинският съвет не е обосновал защо за терени, разположени в една и съща зона, е определил различни по размер такси за различни видове дейности. В проекта за Наредба е следвало да се изложат не само мотиви, изискуеми по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове, но и конкретни мотиви за определянето на различните по размер такси, посочени в Приложение № 1 на Наредбата.

С оглед на тези доводи, възражението на касационните жалбоподатели за нарушаване на разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ при приемане на оспорените текстове от Наредбата, са основателни. Останалите възражения за нарушаване на разпоредбите от чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, на Закона за публичните финанси, на Закона за държавните помощи, на Закона за общинските бюджети, са неоснователни. Въвеждането на различни по размер и по вид такси не представлява дискриминация, когато е предвидено в закона и е въведено по законоустановения ред.

Административният съд не е преценил правилно приложимите материалноправни разпоредби и решението му следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество, поради което касационната инстанция следва да отмени оспорените разпоредби на чл. 26 до чл. 32 включително от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград, ведно с Приложение № 1 от тази Наредба.
На касационните жалбоподатели следва да се присъдят разноски по делото в размер на 375 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1859/18.10.2016 г. по адм. д. № 1278/2016 г. на Административен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 26 до чл. 32, съдържащи се в Глава Втора, Раздел ІІ „Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение“ от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград, ведно с Приложение № 1 от тази Наредба.

ОСЪЖДА Общински съвет - Асеновград да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], [населено място], [улица] на Я. К. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата от 375 лв./триста седемдесет и пет лева/, представляваща разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.