Магнитното поле на Земята драматично отслабва - и според едно впечатляващо ново изследване, това нарушение е част от закономерност, продължаваща повече от 1000 години, разказва ScienceAlert.

Констатациите на новото проучане са представени в Geophysical Review Letters.

На магнитното поле на Земята дължим не само Северния и Южния полюс, но то ни осигурява и защита от слънчевите ветрове и космическата радиация - но това невидимо силово поле бързо отслабва, което е предвестник на обръщането на местата на полюсите, според учените.

Колкото и странно да звучи, това всъщност се случва през огромни периоди от време - последният път е преди около 780 000 години, въпреки че полюсите отново се връщат на местата си преди около 40 000 години.

Обръщането на полюсите не става бързо, а в продължение на хиляди години. Никой не знае със сигурност дали предстои такава смяна и една от причините за това е липсата на солидни данни.

Районът, който най-силно интригува учените, се нарича Южноатлантическа аномалия - огромна дупка в магнитното поле, простираща се от Чили до Зимбабве. Полето тук е толкова слабо, че е опасно за земните сателити да прелитат в областта на аномалията, защото допълнителната радиация, може да повреди тяхната електроника.

"Отдавна знаем, че магнитното поле се променя, но всъщност не знаем дали това е необичайно за този регион или нормално", коментира физикът Винсънт Хеър (Vincent Hare) от Университета на Рочестър в Ню Йорк.

Една от причините, поради които учените не знаят много за магнитната история на този регион на Земята, е, че няма археомагнитни данни - физически доказателства за магнетизма в миналото на Земята, запазени в археологическите реликти от минали епохи.

От около 1000 години африканските народи Банту, обитаващи долината на река Лимпопо, която граничи със Зимбабве, Южна Африка и Ботсвана - региони, които попадат в днешната Южноатлантическа аномалия, съблюдават сложен магически ритуал в трудни времена на суша.

По време на суша те изгарят своите глинени колиби и кошовете за зърно в свещен почистващ ритуал, за да предизвикат дъждовете отново - без да знаят, че запазват данни за изследователите векове по-късно.

"Когато глината се изгаря при много високи температури, всъщност се стабилизират магнитните минерали, а когато се охлажда от тези много високи температури, те записват данните за магнитното поле на Земята", обяснява един от екипа, геофизикът Джон Тардуно (John Tarduno).

Анализът на древните артефакти, оцелели от тези изгаряния, разкри много повече от културните практики на предците на днешните южноафриканци.

"Търсихме повтарящо се поведение на аномалии, защото смятаме, че това се случва и днес и причинява Южноатлантическата аномалия", коментира Тардуно.

"Намерихме доказателства, че тези аномалии са се случилвали в миналото и това ни помага да си обясним смисъла на настоящите промени в магнитното поле".

^{New Archeomagnetic Directional Records From Iron Age Southern Africa (ca. 425–1550 CE) and Implications for the South Atlantic Anomaly, 
Vincent J. Hare et al,  Geophysical Review Letters}

Като "компас, замръзнал във времето непосредствено след изгарянето", артефактите разкриват, че отслабването на Южноатлантическата аномалия не е единичен феномен в историята.

Подобни колебания са настъпили през годините 400-450 г., 700-750 г. и 1225-1550 г. - и фактът, че има закономерност, ни казва, че позицията на Южноатлантическата аномалия не е географска грешка.

"Получихме по-сериозни доказателства, че в Африка има нещо необичайно, което може да окаже важно влияние върху глобалното магнитно поле", отбелязва Тардуно.

Сегашното отслабване на магнитното поле на Земята, което се случва около последните 160 години, се смята, че е причинено от огромния резервоар от плътни скали, наречен Африканска голяма област с ниска скорост на срязване (Large low-shear-velocity provinces или LLSVP), която се намира на около 2900 километра под африканския континент.

"Това е дълбока характеристика, която трябва да е на десетки милиони години", обясняват изследователите в The Conversation миналата година. "Макар да е хиляди километри, границите му са остри".

^{Големите области с ниска скорост на срязване (LLSVP) са характерни структури на части от най-долната мантия (областта, заобикаляща външното ядро) на Земята. Тези области се характеризират с бавни скорости на срязване и са открити чрез сеизмична томография на дълбоките слоеве на Земята. Има две основни LLSVP - Африканската и Тихоокеанската. И двете се простират на хиляди километри встрани и евентуално до 1000 километра вертикално от границата ядро-мантия, Wikimedia Commons}

Тази плътна област между горещото течно желязо на външното ядро на Земята и по-твърдата и по-хладна мантия, се предполага, че по някакъв начин смущава желязото, което помага за генерирането на земното магнитно поле. Необходими са още изследвания, за да научим какво точно се случва тук.

Според конвенционалната идея за смяната на полюсите това може да започне където и да е в ядрото на Земята, но последните открития показват, че това, което се случва в магнитното поле над нас, е свързано с явления на особени места на границата ядро-мантия.

Ако изследователите са прави, голяма част от загадката на отслабващото поле, се изяснява, благодарение на ритуал, при който се е изгаряла глина преди хилядолетия. Но никой не е сигурен обаче какво означава всичко това за в бъдещето.

"Сега знаем, че това необичайно поведение се е случвало най-малко няколко пъти преди 160 години и е част от по-голям дългосрочен модел", коментира Хеър. "Но е прекалено рано да се каже със сигурност дали това поведение ще доведе до пълна размяна на полюсите".