Провокациите към България от страна на Русия и Турция са сред актуалните теми на вестниците в сряда.

"Вицепремиерът Валери Симеонов обяви, че срещу България се прилага определен политически натиск от страна на Русия и Турция. В интервю за радио "Фокус" съпредседателят на "Обединени патриоти" уточни, че е направил това заключение след думите на руския патриарх Кирил към президента Румен Радев и изказването на турския държавен глава Реджеп Ердоган на местен конгрес на партията му, в което заявява, че "Кърджали е част от нашите душевни граници". Той определя двете изказвания като аналогични. Според него те се дължат на това, че в момента България "не е в очакваните орбити на тези две големи държави". По думите му действията на руския духовен водач са били подготвени предварително. "Забелязахте ли кога си позволи той да отправи упрек към българския президент? В последните минути от визитата си при него. След това се качи веднага на автомобилите с охраната, отърча на аерогарата и там вече на крачка от самолета си позволи да направи изявление, след което да се качи и да избяга. Всичко това говори за предварително подготвена схема на поведение", уточни Симеонов. Вицепремиерът допълни, че реакцията на българските институции и на обществото след изказването на патриарх Кирил показала, че "не сме още достатъчно самостоятелни, поне нямаме нужното самочувствие на независим суверенен народ". Освен руско-турската атака срещу България Симеонов видя и послание от страна на президента на Русия Владимир Путин, което засенчило "нелепото поведение на патриарх Кирил". "Военната демонстрация на Путин на новите оръжия. От колко години не сме го виждали това? Това някак си изведнъж ни върна с половин век назад. Тези хора, които управляват Русия към настоящия момент, явно не искат признание. Те искат подчинение, те искат слугинаж, те искат да ни унижат", каза още Симеонов. Според него опитите на Ердоган да създаде т.нар. ислямска дъга на територията на Балканския полуостров няма как да се осъществят. Причината - случващото се в Турция след опита за преврат през 2016 г. "Много турци търсят начин да напуснат Турция, да прехвърлят бизнеса си извън страната, просто защото държавата, в която живеят, се връща назад в своето историческо развитие. Нашите турци по никакъв начин няма да заменят сигурността, демократичните свободи и правата, които имат, за това да влязат в границите на сегашна Турция", заяви Валери Симеонов." - в. "Дневник".

В. "Труд" публикува позиция на МВнР по изказването на турския президент Ердоган:
"По повод коментара на президента на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган, споменаващ Кърджали, Министерството на външните работи на Република България отбелязва:
- всяка държава с богата и дълга история би могла да твърди, че нейните духовни и културни граници излизат извън физическите.
- ако политическата реторика в отделните държави избере по някаква причина да се връща към миналото, то почти винаги може да очертае граници, които се отличават от сегашните.
- в действителност, днешните държавни граници са утвърдени с международни договори, признати от всички държави и не подлежат на съмнение, нито на преразглеждане. България и Република Турция, които се радват на отлични двустранни отношения, не правят изключение от тези договори."

Развитието по сделката с ЧЕЗ отново е във фокуса на всекидневниците.

"ЧЕЗ допусна провал на сделката с "Инерком" Сделката на ЧЕЗ за продажба на активите на компанията в България на фирма "Инерком" продължава да нагнетява напрежение. Ръководителят на Надзорния съвет на ЧЕЗ Вацлав Пачеш допусна, че купувачът може да не успее да плати парите по сделката, и заяви, че ако България купи ЕРП-то, това ще се превърне в сериозен правен проблем. Президентът Румен Радев обяви, че свиква Консултативния съвет по национална сигурност с тема "енергетика". Австрийският вестник "Дер Щандард" излезе с унищожителна статия, в която се казва, че никой не вярва, че Гинка Върбакова купува ЧЕЗ. В нея се казва и че всички енергийни дружества, включително австрийската ЕВН, която обслужва Югоизточна България, се жалват от политически натиск. "Премиерът на България Бойко Борисов не иска ЧЕЗ да работи в страната", заяви пред БНР Вацлав Пачеш. Той се опасява, че "Инерком" няма да успее да плати сделката, особено след изтичането на документ, свързан именно с финансирането й. Пачеш изтъкна, че в самата сделка няма политически нюанс в Чехия. Но и призна, че премиерът Андрей Бабиш не одобрява ръководството на компанията и вероятно ще направи промени. Самият Пачеш допусна, че и той ще бъде освободен. Шефът на надзора на ЧЕЗ разкри подробности около преговорите между ЧЕЗ и Гинка Върбакова, която преди седмица бе в Прага, за да уточни детайлите по сделката. Пачеш поясни, че екипите са работили основно по подготовката на документите, нужни за Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да се произнесе по сделката. Другият въпрос, който е бил обсъждан, е за поисканата от премиера Борисов възможност България да придобие активите на ЧЕЗ у нас. "Това е голям проблем заради арбитража с българската държава. Разбира се, ако българската държава придобие активите, които ние продаваме, това ще бъде сериозен правен проблем", коментира Вацлав Пачеш. В момента в ЧЕЗ се води разследване за изтичането на документ, който е предоставен и на българското правителство. Става въпрос за схемата за финансиране на сделката, предложена от "Инерком". В нея бяха посочени две български банки, държавната ББР и офшорни компании. Именно този документ премиерът Бойко Борисов изпрати в Народното събрание, когато все още се възмущаваше от сделката и нямаше намерение държавата да става съдружник на "Инерком". Тогава от правителсвената пресслужба съобщиха, че информацията е била изпратена по имейл до съветник в кабинета на Борисов от зам.-министъра на финансите в чешкото правителство и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ Ондрей Ланда. Самият Ланда обаче категорично отрече да е извършвал подобно нещо." - в. "Сега".

"Всеки ден излиза информация и факти, които опровергават твърденията на правителството по сделката с ЧЕЗ. От Чехия опровергават това, което казва българското правителство. Проблемът се задълбочава и не се вижда скорошното му решение". Това каза председателят на НС на БСП Корнелия Нинова при посещението си в Брегово. Тя добави, че е нормално президентът да е притеснен, защото става въпрос за правата на почти 3 млн. български граждани и националната сигурност. "Приветствам президента за решението му да свика КСНС. Много правилна и навременна стъпка", каза още Нинова. По думите й на него отново БСП ще изрази позицията си държавата, на пазарен принцип, да се конкурира и да изкупи дела на ЧЕЗ, а не да си партнира с фирми. Лидерът на БСП добави, че вече много граждани са се включили в подписката, инициирана от левицата, с която се иска разваляне на сделката за ЧЕЗ." - в. "Стандарт".

"Държавата не е направила крачка напред (за участие в сделката за активите на ЧЕЗ - б. а.), за да прави крачка назад. Нито има крачка напред, нито крачка назад, в момента се обсъжда дали се направи крачка и в коя посока. Това отговори на въпрос на журналисти председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев, преди началото на конференция за либерализацията на пазара на ток. Той заяви, че няма да коментира решението на държавния глава Румен Радев за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност по повод сделката за бизнеса на ЧЕЗ в България. "Така е решил, така е направил. Службите ги изслушвахме преди една седмица в комисията по енергетиката и заявиха, че нямат притеснения, така че няма какво да добавя, каза той. Все още не сме разгледали предложението на колегите от "Обединени патриоти", трябва да го гледаме в комисията, така че ще отнеме време. Така Добрев коментира внесеният текст за промяна в Закона за енергетиката, който дава право на КЕВР да одобрява сделки преди сключването им. "Трябва да се прави разлика между БНБ, Комисията за финансов надзор и КЕВР; БНБ и КФН одобряват купувачите, защото всички ние имаме спестявания в банките или индивидуални партиди в пенсионните фондове. Тоест, ние имаме средства в тях, които държавата трябва да защити. Затова в тези два закона има текст, че тези две институции разрешават или не разрешава сключването на една такава сделка. Случаят в КЕВР и ерепетата не е такъв, ние нямаме спестовни сметки в ЕРП-та, нямаме наши пари в тях. ЕРП-то предоставя услуга и тя е силно регулирана и по отношение на качеството, и на цената. КЕВР дори има право да отнеме контрола на собственика на активите и да назначи особен управител. Това е единственият закон, който позволява да влезеш в частна фирма, да махнеш изпълнителния директор и да назначиш такъв от КЕВР, само за да се гарантира, че услугата се изпълнява качествено. От друга страна нямат основание опасенията, че ако дойде нов собственик, може да поиска двойно покачване на цената на тази услуга, защото тя не зависи от собственика.Определя я регулаторът. Това е един силно регулиран бизнес, няма текст за акционерния капитал, но има разлика между банка и пенсионен фонд и ЕРП," каза Добрев. Неговите разсъждения обаче не означавали, че няма да бъде прието предложението на патриотите." - в. "24 часа".

Стремежът на България към еврозоната и интеграционните процеси в Европа също са сред темите на всекидневниците.

"Владислав Горанов пред "Ди Велт": Чрез България еврото ще е по-стабилно България иска да приеме еврото, защото така ще подкрепим изцяло финансовата политика на Германия, заяви Това каза финансовият министър Владислав Горанов в интервю пред немската медия "Ди Велт". "Винаги в България сме имали за цел да изпълняваме критериите поетапно, за да може да приемем еврото и у нас, заяви той. - В момента ние сме изпълнили всички тези критерии: борим се с инфлацията, дълговете ни възлизат на 25% от приходите в икономиката, което е доста по-малко, отколкото при други държави, в които е влязло еврото." "Чрез нас еврото ще стане по-стабилно, увери Горанов. - От нашето влизане в еврозоната могат да се страхуват само тези, които нямат такава консервативна и предпазлива финансова политика, каквато имаме в България." По повод на страховете на българите от поскъпване на цените, той допълни: "Много българи се опасяват от поскъпването на услугите, но аз не виждам основание за такова вдигане. Иначе цените на стоките са като тези в еврозоната." Очакваме доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за кандидатите за еврозоната и след това ще решим. Така отговори Горанов на въпрос кога България ще подаде молба за приемане на еврото." - в. "Стандарт".

"Европейската комисия представи предложение за обособяване на европейска служба по труда и инициатива за осигуряване на достъп до социална закрила на всички работещи. В последното десетилетие броят на европейците, които живеят или работят в друга страна от ЕС, почти се е удвоил, като през 2017 г. е достигнал 17 млн. души. Европейската служба по труда ще помага на гражданите, дружествата и националните власти да извлекат максимална полза от свободното движение и ще осигури справедлива трудова мобилност, се посочва в съобщението на еврокомисията.Службата ще предоставя на хората и компаниите информация за възможности за работа, схеми за мобилност, стажове и обучения, както и насоки за правата и задълженията, когато европейците живеят или работят в друга страна от ЕС. Новата служба ще подкрепя сътрудничеството между националните власти в трансгранични спорове, като им помага да осигурят лесно спазване на правилата за защита на мобилността. Досега в ЕС има обемно законодателство за свободното движение на работници, като много правила се изменят, например при съгласуване на системите за социална сигурност в ЕС и за командироването на работници за предоставяне на услуги. Очаква се новата служба да улесни обмена на данни и извършването на съгласувани и съвместни проверки за пресичане на злоупотребите. Службата ще може да бъде посредник и да улеснява намирането на решения при трансгранични спорове, например в случай на преструктуриране на дружество с участието на няколко държави от ЕС. Европейската служба по труда ще бъде създадена като нова децентрализирана агенция на ЕС и се очаква да започне работа догодина. Социална закрила Комисията представи и предложение, свързано с достъпа до социална закрила за служителите и самонаетите. Днес почти 40 на сто от работещите са или в необичайно положение по отношение на заетостта, като не работят на пълно работно време по безсрочни трудови договори, или са самонаети. Така често работещите не са достатъчно добре осигурени от системата за социална закрила - не разполагат със закрила срещу безработица или с достъп до пенсия, посочва еврокомисията. В препоръката се предвижда да се запълнят пропуските в системата за социална сигурност, така че служителите и самонаетите да могат да се присъединят към съответните системи за социална сигурност; да се предложи на тези хора ефективно покритие, така че да могат да натрупват и предявяват права; да се улесни прехвърлянето на социалноосигурителните права от едно работно място на друго; да се предоставя на служителите и самонаетите ясна информация за техните права и задължения в областта на социалната сигурност." - в. "Дневник".

Вестниците съобщават също за подкрепа от журналисти и от ръководството на БНТ за журналиста Горан Благоев, който стана обект на политическа атака от страна на Волен Сидеров.

"Журналистически дружества в БНТ, а също и продуценският съвет на новините, подкрепиха своя колега Горан Благоев от агресията на лидера на "Атака" Волен Сидеров. "На 12 март в предаването "Още от деня" председателят на ПГ на "Обединените патриоти" Волен Сидеров с обидни квалификации нападна нашия колега Горан Благоев. Повод за атаката към Благоев бе неговото аргументирано мнение по повод изявленията на руския патриарх Кирил. Поведението на Сидеров е неприемлива, агресивна провокация към свободата на словото и правото на журналистическо мнение. Недопустимо е политик да се опитва да кадрува в Националната обществена телевизия. Програмното и продуцентско ръководство на БНТ1 стои зад предаването "Вяра и общество" и екипа, който го създава", се казва в декларация на работещите в БНТ..." - в. "Сега".

"Генералният директор на БНТ: Задачата на журналистите е да следят и коментират политиците, обратното е неприемливо Това е един манипулатор, това е човек, който отдавна манипулира българското общество през БНТ. Според мен този човек е агент на соросоидните общества". С такива думи лидерът Волен Сидеров нападна водещия на предаването "Вяра и общество" Горан Благоев, докато гостуваше в "Още от деня" по БНТ в понеделник вечерта. Той още ли е водещ в обществената телевизия, попита веднага след това Сидеров.
Поводът за обидите на лидера на "Атака" беше изказването на Благоев, че поведението на руския патриарх Кирил на честването на 3 март не е издържано от християнска гледна точка. Журналистът бе гост на "Още от деня" точно преди Сидеров. Помолен да коментира заплахите на Сидеров, генералният директор на БНТ Константин Каменаров каза за "24 часа": Професионална задача на журналистите е да следят и коментират поведението на политиците, тъй като това е от обществен интерес. Но обратното е неприемливо. Думите му бяха подкрепени от журналистическите дружества в БНТ: "Поведението на Волен Сидеров е неприемливо както за националния ефир, така и за нормалните човешки взаимоотношения. То е агресивна провокация към свободата на словото и правото на собствено журналистическо мнение. Недопустимо е политик да се опитва да кадрува в националната обществена телевизия", написаха те в декларация. Възмутен от агресивното поведение на лидера на "Атака" бе медийният наблюдател доц. Георги Лозанов. "Абсолютно невъзможно е политици да критикуват журналисти", каза той пред БНР. И припомни случая от миналата есен, когато Антон Тодоров подаде оставка като депутат от ГЕРБ заради заплахи срещу водещия на сутрешния блок на Нова тв. "Да си във властта и да отправяш квалификации и заплахи към журналисти, означава, че не можеш да бъдеш на власт", продължи Лозанов." - в. "24 часа".