Броят на малките късчета пластмаса, които замърсяват океаните по света, е много по-голям, отколкото сме смятали досега, показват нови изследвания. Проучване е установило най-висoката степен на замърсяване с микропластмаса, регистрирано някъде по света, в река близо до Манчестър във Великобритания. Анализът също така разкрива, че големите наводнения в района през 2015-16 г. са вкарали повече от 40 милиарда парчета микропласмаса в морето.
Нахлуването на такова огромно количество микропластмаса от един малък речен водосбор в рамките на еднокртно събитие кара учените да смятат, че текущата оценка за броя на частиците микропластмаса в океана – пет трилиона – е силно подценена.
Микропластмасите включват разпаднали се пластмасови отпадъци, късчета синтетични влакна и ситни мъниста, обичайно използвани в продуктите за лична хигиена (микро-перли). Те са известни с това, че увреждат морския живот. Дребните пластмаси заблъждават животните, че представляват храна. Пластмасите могат да се озоват и в менюто на човека заведно с храните тип „морски дарове“. Рискът за хората все още не е известен, но има опасения, че микропластмасите могат да доведат до натрупване на токсични химикали в организма и че най-малките могат да попаднат директно в кръвообращението.
Екипът учени е анализирал 40 проби на седименти от 10 реки в рамките на около 20 км от Манчестър. Всички, освен една, са показали замърсяване с микропластмаса. След зимните наводнения от 2015-16 г. учените са взели нови проби от същите места и са установили, че 70% от микропластмасите в утайките са били отнесени от водите – общо 43 милиарда частици – или 850 кг. От тях около 17 милиарда ще плават в морската вода.
„Това е малък до среден водосборен басейн в северната част на Англия, това само е едно събитие – наводнение, това е само една година – няма никакъв начин оценката [5 трилиона] да е правилна“, казват Рейчъл Хърли от Университета в Манчестър и колегите й в своя доклад, публикуван в Nature Geoscience. Изследователите твърдят, че общата оценка за замърсяването с микропластмаса в световните океани „трябва да бъде далеч по-висока“.
