Неизправната китайска космическа станция Tiangong-1 се отправя на ниска земна орбита в момента и се очаква да навлезе отново в атмосферата на Земята някъде между 30 март и 2 април. По-голямата част от космическата станция от 9 тона (8500 кг) вероятно ще изгори в атмосферата, но няколко хиляди горещи парчета и раздробени отломки все пак може да оцелеят и да паднат на повърхността на нашата планета.
Вероятността да ви удари по главата някое от тези парчета на космическата станция е малка - 1 на 292 трилиона или около 500 милиона пъти по-малко вероятно, отколкото да ви удари мълния. Понастоящем потенциалният участък на падането на космическата станция обхваща около една трета от планетата, а огромна част от тази зона е вода.
Ако обаче по някакво невероятно космическо съвпадение откриете парче Tiangong-1, ето някои съвети за най-добрите начини на действие, които посочва Live Science.
Не го докосвайте.
„Има две причини, поради които не трябва да се доближавате и да докосвате парчета от космическите боклуци“, разказва Робърт Пърлман (Robert Pearlman), редактор на collectSPACE.com. „Като начало, това е рискът за здравето."
Вероятно, обяснява Пърлман, космическата станция носи много опасни материали, които не са безопасни при контакт с хора, включително резервоари с токсично гориво. „Освен това, тъй като апаратът ще бъде разкъсан при навлизането в атмосферата, каквото оцелее до земята може да има много остри ръбове“, добавя Пърлман. „Не е нещо, което бихте искали децата ви да докоснат“.
Ако си запазите парче, отивате в затвора
Втората причина да не се втурнете и да си вземете парче от Tiangong-1 е една правна неприятност, заради която могат да ви приберат.
„Според Договора за използването на космическото пространство от 1967 г. космическият кораб е юридически собственост на страната, докато не заяви, че не е нейна собственост“, пояснява Пърлман. „Няма значение къде се е приземил - независимо дали е в океана и потъва до дъното му или на собствената си земя или в друга държава - принадлежи на страната, от която произхожда“.
