Посещението на премиера Борисов в Босна и Херцеговина и външнополитическата активност на България са сред водещите теми на вестниците във вторник.
"В тази толкова важна изборна година за Босна и Херцеговина по всякакъв начин ще се опитаме да помагаме за единството на държавата. На Балканите не може да подхождаме егоистично, проблем в която и да е държава засяга и другите, затова разчитам и на колегите за постигане на мир. Това коментира министър-председателят Бойко Борисов след срещата си с Драган Чович, член на Председателството на Босна и Херцеговина и домакин на 21-ия Международен икономически панаир в Мостар. Борисов е специален гост на изложението, което си поставя за цел да засили икономическото развитие чрез среща на бизнеса от региона със световни компании. В него ще участват и политически лидери от държавите от Западните Балкани, с които българският министър-председател ще проведе срещи. На срещата на Бойко Борисов и Драган Чович са обсъдени двустранните отношения, пред които има неусвоен потенциал по общото изразено мнение, евроатлантическата перспектива на страните от региона и най-сериозният инструмент за гарантирането й - развитието на икономиката и на инфраструктурата, съобщават от МС. "Направим ли инфраструктурата, ще има и просперитет. Другото го пробвахме, не се получи", посочи премиерът Борисов. Сигурен съм, че нашият евроатлантически път е без алтернатива, категоричен беше и членът на Председателството на Босна и Херцеговина Драган Чович." - в. "Труд".
"Започна посещението ми в Босна и Херцеговина със среща с члена на Председателството на Босна и Херцеговина Н.Пр. г-н Драган Чович. Това написа премиерът Бойко Борисов във фейсбук. "Ще участвам в откриването на Международния икономически панаир в Мостар. Бих искал по този начин отново да се подчертае значението на икономическото развитие на страните от Западните Балкани за европейската им перспектива", пише още премиерът. "Успяхме да сложим на масата темата Запад-Балкани. Радвам се че ще видя тук и Вучич и Пленкович и всички колеги. В тази толкова важна изборна годиназа Босна и Херцеговина да помагаме за единството. За нас, за Балканите не трябва да се подхожда егоистично. Направим ли магистралите ще има бизнес, ще има просперитет", каза Борисов в Мостар." - в. "Стандарт".
"Външно: България категорично осъжда употребата на химическо оръжие С тревога следим информациите за поредна химическа атака в Сирия. Категорично осъждаме употребата на химическо оръжие. Това се посочва в декларация на министерството на външните работи. Подобна атака срещу цивилни, включително деца, е тежко нарушение на международното хуманитарно право. Призоваваме за осигуряване на незабавен хуманитарен достъп до жертвите, както и за провеждане на разследване на място., се казва още в декларацията." - в. "24 часа".
"Премиерът Бойко Борисов поздрави унгарския си колега Виктор Орбан за победата на ръководената от него партия ФИДЕС на парламентарните избори вчера. Българския министър-председател е изразил увереност в бъдещото развитие на сътрудничеството между двете страни. "Държавите в Европа повече от всякога имат нужда от диалог и единство и България ще разчита на подкрепа и съдействие от Унгария за реализиране на успешно председателство на Съвета на ЕС в интерес на нашите граждани и за просперитета на обединена Европа", посочва в телеграмата си премиерът Борисов, като пожелава на Виктор Орбан здраве, благополучие и успехи." - в. "Дневник".
Всекидневниците публикуват и изследване на Евростат, от което става ясно, че България предоставя гражданство най-често на руснаци, украинци и турци.
"Държавите от ЕС са предоставяли през 2016 г. най-често гражданство на мароканци, албанци и индийци, съобщи БТА, цитирайки данни на ЕК и "Евростат." За разлика от тази обща тенденция през същата година България е предоставяла най-често гражданство на руснаци (30 на сто), украинци (17,1 на сто) и турци(8,9 на сто) - общо 1626 души. В ЕС гражданство през посочената година са получили общо 994 800 чужденци." - в. "Стандарт".
"От над 100 хиляди мароканци, получили европейско гражданство, близо 90 на сто са придобили статут от Испания, Италия и Франция. Почти всички албанци (97 на сто) с европейски паспорти са получили документите си от Гърция и Италия. Индийци и пакистанци са с най-голям дял сред натурализираните от Великобритания. Измежду гражданите на държава от ЕС, получили паспорт от друга страна в общността, на челни места са поляците и румънците. За 2016 г. от близо 60 хиляди румънци с нови паспорти близо половината са получили гражданство от Италия. Сред поляците, сменили паспортите си (19 800), не се откроява ясно предпочитание към гражданство от определена друга държава от ЕС..." - в. "Дневник".
"От всички, придобили гражданство в държава от ЕС, една трета (32,5 на сто) са с произход от страна от общността, 29,6 на сто произхождат от държава от Африка, 20,9 - от Азия, а 15,2 на сто - от Америка. В същото време броят на британците, които са станали граждани на друга страна от ЕС, е нараснал повече от двойно през 2016 г. в сравнение с предишната след решението на Великобритания да напусне евросъюза - до 6555, сравнено с 2478 души година по-рано. Великобритания трябва да напусне ЕС през март 2019 г..." - в. "Сега".
Вестниците продължават да следят и затворническата сага.
"Седми ден продължава издирването на двамата затворници, които избягаха от Централния софийски затвор след въоръжено нападение над надзирателите на 3 април. Под засилена охрана са границите, входовете и изходите на магистралите и всички основни пътища у нас, съобщи "Фокус". Пътните патрули са инструктирани да следят за съмнителни автомобили. Двамата са обявени и за международно издирване. По случая работи специално създадена комисия, която трябва да установи как оръжията са внесени на територията на затвора, а резултатите от нейната работа, трябва да станат ясни на 12 април, веднага след празниците. В петък от МВР разпространиха актуални снимки от затвора на двамата бегълци. В полицията са получени стотици сигнали за това, че Пелов и Колев са видени на различни места в страната. По разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов и след проверка на място, министърът на правосъдието Цецка Цачева поиска оставките на временно преназначения на длъжността главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" Свилен Цветанов и началника на затвора в София Петър Кръстев. Оставките са приети от министъра, като длъжностите им ще бъдат временно заети от служители на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието. Утре правосъдният министър Цецка Цачева свиква национално съвещание с участието на всички началници на затвори в страната и с ръководството на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". На нея ще бъдат обсъдени създалото се напрежение в системата, както и възможни решения на актуални въпроси в спешен порядък." - в. "24 часа".
"Служителите на затворите ще протестират отново Служителите на затворите ще протестират отново във вторник, този път в подкрепа на колегите си, били на смяна по времето на бягството на двамата лишени от свобода от Централния софийски затвор. Близо 500 души от системата ще се съберат утре пред затвора, за да поискат увеличаване на броя на надзирателите, нова и по-модерна техника и промени в закона, за които настояват повече от 10 години, съобщи Би Ти Ви." - в. "Дневник".
В. "Сега" помества статия на Дойче веле за проникването на калабрийската мафия в България и Румъния:
"Ндрангета" действа активно в Източна Европа от 20 години насам. Тя е в състояние да оказва влияние и върху избори", твърди прокурорът-антимафиот Никола Гратери от Калабрия в обширна статия на вестник "Ди Велт", съобщи БГНЕС. Според германското издание, той е най-важният съдебен експерт по въпроса за международните контакти на мощната калабрийска мафия. Още през 2008 година председателят на Комисията за борба с мафията в римския парламент Франческо Форджоне представя подробен доклад за международната експанзия на "Ндрангета". Калабриецът Форджоне дълго време е бил под полицейска закрила заради разкритията си и добре познава опасностите, свързани с тази навярно най-могъща престъпна организация в света. Той е и автор на книгата "Износ на мафия". "Организациите на италианската мафия отдавна са се настанали във всички страни на Източна Европа - преди всичко в България и Румъния", казва Форджоне, цитиран от "Ди Велт". Интересите на мафията са "едни и същи навсякъде по света", допълва експертът: "Мафията иска да печели от всевъзможни финансови транзакции, пране на пари, инвестиции и нелегална търговия от всякакъв характер". Гигантските парични суми от международната търговия с наркотици, оръжия и опасни отпадъци се влагали в сделки с недвижими имоти или на борсата - това е най-простият начин за пране на пари", твърди Франческо Форджоне и допълва: "От нашите разследвания знаем, че мафията е замесена в скандалите за отровните отпадъци в Румъния и че е разпростряла пипалата си чак до Газпром". Факт е например, че кланът "Казалези" - една от най-успешните бандитски групировки на Камората - има консолидирани интереси в Румъния, а кланът на "Корлеоне" беше замесен в скандали с нелегални отровни отпадъци." В последно време апетитите на мафията са насочени и към структурните фондове на ЕС, средствата от които бавно се пренасочват от южния фланг на Европа към източноевропейските членки на ЕС. За Ндрангета, която разполага с огромни средства, е като детска игра да си купи и политическо влияние в тези страни, обяснява Форджоне. "Това е познатият механизъм на корупцията - мафията подкупва политици, за да си осигури безнаказаност. А за политиците в региона парите на мафията са добре дошли, защото с тях обслужват своята клиентела и финансират предизборни кампании", казва италианският експерт. Предполага се, че мафията направлява своя източноевропейски бизнес от територията на Германия, където нейните престъпни структури са пуснали корени от десетилетия насам. "Мафията навлезе едно време в Германия заедно с гастарбайтерите и дълго време остана незабелязана, защото властите в страната имаха достатъчно проблеми с други организации - например с могъщата руска мафия", казва Форджоне и добавя: Едва след кървавата баня в Дуисбург през 2007 година, когато посред бял ден бяха застреляни шестима души пред едно заведение, германските власти започнаха да се вглеждат в структурите на италианската мафия. "Ндрангета" направлява износа на наркотици през стратегическите холандски пристанища Ротердам и Антверпен и контролира своите подразделения в страните от Бенелюкс. Двама членове на клана "Странджо" от Сан Лука в Калабрия, които бяха замесени в убийствата в Дуисбург, бяха арестувани в Ротердам и Брюксел. Франческо Форджоне предполага, че експанзията на италианската мафия към Източна Европа започва веднага след падането на Берлинската стена. Показателни в това отношение са думите на един бос на мафията, казани от него на съдбоносната дата 9 ноември 1989 година: "Стената падна. Тръгвайте веднага към Берлин и купувайте на Изток всичко, което се продава", заповядва той в подслушан от полицията разговор. Форджоне твърди, че голяма част от любимите на германците италиански ресторанти са обвързани с босовете на калабрийската мафия. Вестник "Ди Велт" отбелязва, че при специализираната акция на полицията през януари в Германия са били арестувани 11 членове на "Ндрангета.
Фактът, че мафията разширява своя бизнес в Източна Европа, си личи и по това, че търговията на наркотици и оръжия се завръщат в България, Румъния, Албания и Черна гора. Страните от Източна Европа, включително и членуващите в ЕС, често предлагали "сигурен терен" за нелегални сделки, защото законодателството, методите на издирване, както и сътрудничеството в борбата срещу организираната престъпност са далеч по-слабо развити, отколкото в Италия и страните от Западна Европа", заключава Франческо Форджоне, цитиран от Дойче веле..."
