Трима учени от Йейл имат идея, която предизвиква размисъл: хората не се притесняват от икономическото неравенство, а от несправедливостта.

"Не можахме да намерим доказателства, че хората са загрижени за икономическото неравенство само по себе си. Напротив, те се притесняват от други проблеми, свързани с икономическото неравенство, като бедността, разпада на демократичните ценности и, най-интересното за нас, несправедливостта" - пишат Кристина Старманс (Christina Starmans), Марк Шескин (Mark Sheskin) и Пол Блум (Paul Bloom) в новото си изследване, публикувано в Nature Human Behaviour. Д-р Стерманс е постдокторант по психология, д-р Шескин е постдокторант по когнитивни науки, а д-р Блум е професор по психология, всички от Университета Йейл. 

Но какво е неравенството и каква роля играе за демокрацията - подкопава я или я стимулира? Дали неравенството тласка хората към отчаяние? Или неравенството е необходимо зло, което трябва да толерираме до определени нива, за да има към какво да се стремим?

Неравенството, което ни безпокои

Можете ли да предположите какво според американците и европейците е най-голямата заплаха, пред която сега се изправя светът?

Едно скорошно проучване от Центъра за изследване Pew установи, че най-често срещаният отговор е неравенството. Не климатичните промени, бедността, болестите, войните или мигрантският поток. 

Макар че малцина вероятно оценяват мащабите на неравенството. Ето един пример: Вземете богатството на осемте най-богати хора на планетата и го съберете. Сега направете същото за най-бедните 3,5 милиарда. Двете суми ще са еднакви -  същи, 780 милиарда лева или близо 500 млрд долара. Само осем души притежават толкова богатство, колкото половината от населението на света. И това неравенство се задълбочава. През 1960 г. един главен изпълнителен директор в САЩ обикновено печели средно 20 пъти повече от работник. Днес това е повече от 354 пъти.

В България, според данни на НАП, които представят пълната картина, а не представителна извадка като статистическите служби, доходите на най-богатите 1% от заетите, подаващи данъчна декларация, се равняват приблизително на получаваните от 50% от най-зле платените, чийто чист доход достига до около 500 лв., в това число над 1/4 декларират доход по-малко от 250 лв. средно на месец.

Папа Франциск нарече икономическото неравенство "коренът на социалното зло". Пропастта между бедните и богатите в световен мащаб изглежда никога не е била толкова дълбока и тя безпокои и възмущава хората. И идеята, че неравенството трябва да се намали, вече почти се подразбира.

Но въпреки това възмущение, хората не гледат на неравенството като изначално погрешно, а като резултат на несправедливост. Не съществува консенсус за това, какво би изглеждал един идеално справедлив свят, но за повечето от нас в него благата няма да са разпределени равномерно.

Тримата изследователи от Йейл предлагат тези два феномена (възмущението от пропастта между бедни и богати и представата, че неравенството трябва да съществува) да бъдат съгласувани. Те не намират доказателства, че хората са обезпокоени от самата икономическа неравнопоставеност, а всъщност често се смесва икономическото неравенство с несправедливостта.

Тези изводи обаче са на базата на съответните изследвания.

Естествена непоносимост на неравенството

Ако потърсите доказателства, че хората по природа не понасят неравенството, ще откриете многобройни лабораторни изследвания, които потвърждават това. Проучванията откриват "универсално желание за равно заплащане", "егалитарни мотиви у хората", "егалитаризъм при децата" и "равенството се постига с реципрочност". 

Когато участниците в лабораторните изследвания са помолени да разделят ресурсите между несвързани лица, те са склонни да ги разделят поравно. Ако предишна ситуация е довела до неравенство, хората ще разделят бъдещите ресурси неравномерно, за да коригират или минимизират неравенството между другите хора. Това пристрастие е толкова силно, че участниците понякога предпочитат равни резултати, при които всеки получава по-малко, отколкото неравни резултати, при които всеки получава повече, разказва The Guardian.

Изследванията на деца на възраст между три и осем години намират подобно пристрастие към равенството. Тригодишни деца разделят ресурси поравно на трети страни, а шестгодишните показват още по-силно желание за равномерно разпределение, настоявайки да се изхвърлят допълнителните ресурси, вместо да бъдат разпределени неравномерно между две отсъстващи трети страни.

И така, какво е неравенството?

Изследователите настояват, че трябва да разработим общо разбиране за това, какво е неравенство.

Има три различни, но свързани с неравенството идеи:

1. Хората трябва да имат равни възможности в обществото - независимо от техния произход, раса, пол и т.н.
2. Възнагражденията, благата и ползите трябва да се разпределят по справедливост според заслугите.
3. При равни постижения, еднакви последствия, независимо от обстоятелствата. Или както казват специалистите: "неравенство по резултат" (inequality of outcome) - когато получавате за една и съща работа 1000 лв, а колегата ви - 2000 лв.

Тези представи са три различни измерения на неравенството, с които се сблъскваме в живота и които в крайна сметка формират у хората това, което чувстват като икономическо неравенство. Разбирането на различните измерения на този феномен е изключително важно за изготвянето на план за изцеление на нашето общество.

Коефициентът на Джини се използва като характеристика в статистиката, обозначаваща равномерността на разпределението на благата в едно общество като стойността 0 показва пълна равнопоставеност, а стойност 1 - абсолютна неравномерност. От графиката се вижда, че неравенството в България расте, сравнено с ЕС.

Искаме неравенство

И така, какво ни тревожи най-много в неравенството? Фактът, че някои хора са богати, докато други са бедни? Или че не всички имат равни шансове? Или нещо друго?

Предвид тези констатации от по-горе споменатите изследвания може да се очаква, че когато хората бъдат помолени да разпределят ресурси в реална група хора, те ще изберат еднакво разпределение на ресурсите във всички сегменти на обществото.

Но те не го правят.

Едно проучване от 2011 г. в списание Perspectives on Psychological Science от Майкъл Нортън (Michael I. Norton) и Дан Арили (Dan Ariely) показва, че хората подценяват размера на неравенството в нашето общество и предпочитат по-егалитарно общество от това, в което мислят, че живеят.

В проучването си Нортън и Арили искат от извадка от над 5 500 американци да преценят реалното разпределение на богатството в САЩ и след това да предложат това, което те смятат за идеално разпределение. Една от основните им констатации е, че американците не знаят колко неравномерно са разпределени благата в тяхното общество - според участниците, най-бедните 40% имат 9% от богатството, а първите 20% - 59%, а действителните пропорции са 0,3% и 84%.

Най-интересно за нас обаче е начинът, по който хората реагират на въпроса за идеално разпределение на богатството. Разпределението им далеч не е равномерно. Всъщност средно хората смятат, че в перфектното общество лицата в топ 20% трябва да имат повече от три пъти повече пари, отколкото лицата в най-ниските 20%.

Подобно утвърждаване на неравенството се появява в проучвания, проведени в 16 други държави, и се отнася за мъжете и жените, хората от дясната и лявата част на политическия спектър и тийнейджърите.

"Хората желаят неравенството - да не са прекалено равни, но и да не са прекалено неравни"- коментира д-р Нортън. И това става с "изненадващо ниво на консенсус: всички демографски групи - дори тези, които обикновено не са свързани с преразпределението на богатството като републиканците и богатите - желае по-равномерно разпределение на богатството от статуквото".

Едно последващо проучване показва, че се приема още по-голямо неравенство - хората предпочитат най-богатите 20% да имат 50 пъти повече от най-бедните 20%.

Когато им е зададен принудителен избор между равно и неравномерно разпределение на богатството, като всеки ще бъде определен на случаен принцип от най-богатите до най-бедните, повече от половината изрично отхвърлят възможността за равномерно разпределение на богатството, като предпочитат неравенството. По този начин данните показват, че когато става въпрос за разпределение на богатството в реалния свят, хората предпочитат определено неравенството.

Предпочитаме справедливостта

Как да съгласуваме това с всички лабораторни изследвания, които изглежда намират силна пристрастност към равенството? Оказва се, че в тези проучвания равенството се бърка със справедливостта.

Тримата изследователи предполагат, че това несъответствие възниква, защото лабораторните констатации всъщност не дават доказателства, че хората предпочитат равномерното разпределение, тъй като проучванията са разработени така, че равният резултат да е справедлив.

Това е така, защото получателите са неразличими по отношение на съображения като нужда и заслуги. Тази идея се подкрепя от многобройните проучвания, при които справедливостта се разграничава от равенството. Тези проучвания установяват, че хората избират справедливостта пред равенствотото.

Но в други проучвания психолозите внимателно разделят стремежът към равенството от загрижеността за справедливостта. Когато се направи това, както възрастните, така и децата отхвърлят несправедливото равномерно разпределение в полза на разпределението, което е справедливо, но неравномерно.

Например в проучване от 2012 г., публикувано в Journal of Experimental Psychology, на 6-8-годишни деца е възложено да разделят гумички за две момчета, почистили стаята си. Когато получат нечетен брой гумички за разпределение, децата настояват експериментаторът да изхвърли допълнителната гума на боклука. Те реагират по същия начин, дори ако получателите никога няма да разберат, че един от тях е получил по-малко, което предполага, че децата не се притесняват от чувствата на получателите, но се противопоставят на създаването на неравенство, дори ако никой от получателите не знае за това.

Но когато едно момче е описано като извършило повече работа обаче децата искат по-трудолюбивото дете да получи по-голяма награда.

Хората предпочитат справедливостта, те предпочитат неравностойните резултати в реалните общества.

"Ние смятаме, че много от обсебените от равенството, са заблудени. Те не успяват да разграничат притесненията си относно неравенството от притесненията си заради несправедливостта. Те не разбират какво наистина искат. Човешките същества, според изследванията, не са родени социалисти, но са загрижени за справедливостта" - пишат изследователите в The Wall Street Journal.

Ако ​​обърнем повече внимание на това разграничение, това ще ни позволи да се фокусираме върху някои важни въпроси. Кога е несправедливо да се отнасяме към хората еднакво - т.е. кои фактори (тежка работа, умения, нужда, морал) са честни основания за неравенство и кои не са? 

Американците вярват например, че една справедлива избирателна система изисква принципа "един избирател, един глас", т.е. всички избиратели да имат равна тежест при гласуване. Но се спори разгорещено дали справедливостта налага всеки да има равен достъп до здравеопазване и висше образование.

Следователно, ако човек вярва, че

1. хората в реалния свят полагат усилия в различна степен, имат различни способности, заслуги и т.н. и
2. една справедлива система трябва да взема предвид тези съображения,

тогава справедливостта диктува, че трябва да се предпочете неравностойното разпределение в реалните общества.

В коментар за изследването на Нортън Арили, публикуван в Perspectives on Psychological Science, Том Тайлър (Tom Tyler) обяснява защо не съществува по-силна степен на обществено недоволство в условията на икономическо неравенство.

Той твърди, че американците считат, че американската пазарна система има справедлива процедура за разпределение на богатството и следователно вярват твърдо във възможността за преминаване нагоре по социалната стълба (социална мобилност). По тази причина, недоволството на хората от настоящата социална ситуация може по-добре да бъде обяснено от техните убеждения относно несправедливостта на разпределението на богатството, отколкото от техните убеждения за неравенството.

Теории на относителността

Хората може да имат други мотиви за предпочитанието си на неравномерното разпределение на богатството в своето общество, които нямат нищо общо с абстрактното желание за справедливост и вместо това отразяват желанието да имаш повече от другите.

Тези желания невинаги са насочени към увеличаване на абсолютната сума, а често пъти за увеличаване на относителното богатство спрямо другия.

Например проучванията за връзката между доходите и щастието разкриха, че след като се постигне основно ниво на богатство, относителното богатство е по-важно за цялостното щастие. По същия начин, огромно изследване в социалната психология откри, че хората постоянно сравняват  себе си с другите. Ако знаем, че доходът ни е много по-висок (или по-нисък) от този на съседа, това оказва значително влияние върху щастието.

Както казва Гор Видал: "Всеки път, когато един приятел успява, умирам по малко" - нещо, което шопът е казал като "Не искам аз да съм добре, а на Вуте да му е зле".

Този стремеж за "относително предимство" може да мотивира желанието за неравномерно разпределение. Неравенството, свързано с относителното предимство, е толкова привлекателно, че потиска както желанието за справедливост, така и желанието за абсолютна печалба.

Друга мотивация за неравенството може да дойде от идеята, че неравенството е необходимо, за да се мотивира трудолюбието и социалната мобилност. Например Нортън твърди, че хората предпочитат неравенството, защото го виждат като мотивираща сила, която кара хората да работят повече и по-добре, знаейки, че това може да подобри техния живот и живота на децата си.

Това вярване води до някаква "меритократична (от лат. merito, „заслужил“, и старогр. kratos, „власт“) мобилност" - и тази мобилност наистина е необходимо условие неравностойното общество да бъде справедливо. В крайна сметка, общество без мобилност е общество, в което живеещите в бедност хора остават бедни, независимо от упоритата им работа и изобретателност.

Не е изненадващо, че вярата в меритократичната мобилност е свързана с по-голяма толерантност към неравенството, което се отразява в по-малкия дискомфорт от съществуващото неравенство в богатството, по-малко подкрепа за преразпределението на ресурсите и по-слаба готовност да се подкрепи повишаването на данъците върху богатите.

От тази гледна точка културните различия в очакванията за социална мобилност могат да доведат до различия в толерантността на неравенството между различните култури. Например американците може да имат по-голяма толерантност към неравенството отчасти защото са склонни да надценяват степента на мобилност в Съединените щати - която всъщност е по-ниска, отколкото в места като Канада и по-голямата част от Европа .

Последици от неравенството в обществото

Въпреки че загрижеността за справедливостта може да мотивира предпочитанието за неравенството, има различни изравнителни психологически сили, които могат да накарат хората да подкрепят равенството. Дори ако хората нямат проблем със самото неравенство, то може да има отрицателни последици, които хората искат да избегнат.

От една страна, с увеличаването на неравенството самооценката на личното щастие намалява, особено сред хората, получаващи най-ниските 40% от доходите. Една от причините за това е, че "относителният недостиг" има по-голямо отрицателно въздействие върху щастието, отколкото относителното предимство има положително въздействие. Когато хората знаят къде се намират в общото разпределение на доходите, хората в долния край на скалата съобщават за по-малка удовлетвореност от работата, а тези в най-високия край на скалата не отчитат по-голямо удовлетворение.

Това оказва и отрицателно въздействие върху производителността - работниците, които знаят, че са в ниската част на разпределението, намаляват усилията си, но знаейки, че имат по-добро заплащане, това не води до увеличаване на усилията. 

Не е ясно обаче дали деструктивните ефекти на неравенството върху щастието се дължат на неравенството само по себе си или защото неравенството се възприема като нечестно. Това означава, че остава отворен въпросът дали хората, които получават по-малко от останалите, ще се чувстват нещастни и ще намалят производителността си, ако смятат, че са в една справедлива система, при която ако увеличат усилията си това би могло да доведе до социална мобилност.

Неравенството може да е справедливо, но може и да не е 

Някои от процесите, които генерират неравенство, се считат за честни. Но други са дълбоко и очевидно несправедливи и с право предизвикват гняв и недоволство.

В случая с първите, трудно е да се възрази, че иноваторите, които въвеждат продукти или услуги, които облагодетелстват цялото човечество, заслужават да са богати. Някои от най-големите неравенства днес са следствие от индустриалната революция, заради която се подобриха условията на живот и здравето на милиарди хора по целия свят. Неравенствата, произтичащи от този прогрес са справедливи.

От друга страна, мнозина забогатяват (не само в България), проправяйки си път с подкупи, използвайки мрежа от политически и други свързаности, и това се смята очевидно за несправедливо и с право предизвиква възмущение.

В сегашната икономическа среда в Съединените щати и другите богати държави притесненията за справедливостта водят до желанието на мнозинството да се намали сегашното ниво на неравенство.

Но в други, различни общества по света и в миналото (например по времето на социализма у нас и в бившия СССР), желанието за справедливост води до негодувание от твърде много уравниловка. Това не е толкова неочаквано. Ако хората се окажат в ситуация, в която всички са равни, се казва в проучването, много от тях изпитват раздразнение и обида, защото този, който работи усилено, не получава съответно полагащото му се възнаграждение и понеже равното възнаграждение насърчава мързеливците.

За да разберем тези противоположни стремежи, трябва да се съсредоточим не върху това дали системата води до сравнително равенство или неравномерно разпределение на богатството, а дали е справедлива.

Съавторът на статията, Марк Шескин, обобщава същността на проучването:

Хората обикновено предпочитат справедливо неравенство пред несправедливо равенство

"Както при повечето подобни психологически твърдения, нашето предположение в най-добрия случай има косвени последици за обществената политика. Дори ако средният индивид желае малко по-неравнопоставено общество, можем да кажем, че хората грешат, че искат точно това. Може би хората всъщност не биха се чувствали по-добре в едно общество със съвършено равномерно разпределение на богатството - те просто не го знаят" - пишат изследователите.

Това заблуждение обаче има две последици.

Първо, е ясно, че много хора погрешно са информирани за това, доколко обществото отговаря на техните идеали. Те грешат за това, каква е степента на неравенството, вярвайки, че сегашната ситуация е много по-равнопоставена, отколкото е всъщност. Освен това американците преувеличават в представите си и степента на социалната мобилност в Съединените щати и по този начин, доколко настоящата американска пазарна система е справедлива процедура за разпределение на богатството.

Представите за справедливостта в конкретно общество могат да бъдат най-точният сигнал-предвестник за недоволство от икономическото неравенство. По този начин, необходимо е публично да се изнесе информацията за реалния текущ процент на мобилност, което ще помогне да се гарантира, че моралната оценка на света, в който живеем, се основава на съответните факти.

Второ, съвременният политически дебат често размива различни опасения, които трябва да се считат за отделни. Тревогите по отношение на неравенството се смесват освен с чувството за несправедливост, също и тревогите за бедността - бедните хора не се оплакват от "неравенството на доходите", а например, че работят повече за по-малко пари или че трябва да избират между лекарство и храна. Това е загуба на основни човешки права. 

Проблемът е в бедността и несправедливостта

Хари Франкфурт (Harry Frankfurt) е почетен професор по философия в Принстънския университет. В своята книга "За неравенството" (On Inequality) доказва, че нашият морален дълг трябва да бъде изкореняването на бедността, а не постигането на равенство. Необходимо е да се гарантира, че всеки има средства да живее нормален живот.

"Убеден съм, че хората ще реагират с далеч по-голямо съчувствие към страданието на тези, които живеят в бедност, отколкото към тези, които просто несправедливо (от тяхна гледна точка) не са достатъчно богати" - коментира Франкфурт. - "Хората вероятно ще подкрепят промените в законодателството, насочени за облекчаване на положението на бедните".

Ако е вярно, че неравенството само по себе си всъщност не е това, което притеснява хората, тогава ще направим по-добре, ако пренасочим вниманието към проблемите, които всъщност са от значение.

Разбира се, някои ще кажат, че тази точка е очевидна. Когато много учени, политици и активисти се оплакват от неравенството, те всъщност се притесняват от негативните последици от неравенството или от несправедливостта, свързана с това неравенство.

Други обаче се борят срещу икономическото неравенство като такова, настоявайки, че има нещо фундаментално погрешно в свят, в който някои имат много повече от други. За някои това е рационална и принципна гледна точка. Но вероятно тези хора се заблуждават и не знаят какво наистина искат. 

Независимо от политическата позиция, експертите смятат, че проблемът може да се реши само като се признае, че съществуват бедност и несправедливост. Изследователите подчертават, че трябва да гледаме на съпричастността и помощта на другите като на морален дълг на всеки човек.

"Ще бъде полезно да се измести фокусът на дебата и изследванията от неравенството само по себе си към проблемите на бедността и несправедливостта", призовава Старманс в BBC Future. "Това трябва да ни безпокои повече от всичко".