Мумай разказва за тоталната пропаганда на правителството, за кръвожадните и исторически изопачени сериали и за драматичното противопоставяне между двете половини от населението. В предишно свое „Писмо от Истанбул“ авторът бие тревога, че и последната относително независима медийна група в страната вече е сменила собственика си, а покупката е кредитирана с пари на данъкоплатците. Неслучайно новият собственик се обръща към президента Ердоган с „шефе“, пише Мумай в последното си есе. Ето някои акценти от него:

„Турция прилича на букет цветя, част от които линеят ден след ден. Благодарение на един режим, който става все по-авторитарен, цветовете и уханията в тази страна постепенно чезнат. Демократичните достижения и двестагодишният стремеж да живеем по западен образец – на всичко това е ударена спирачка. На правителството не му е останало нищо друго, освен въздигнатият до небесата национализъм, наквасен в религиозен сос, поради което то просто желае да повехнат онези цветя, които не пасват в букета му. Или пък ги прекършва и ги изхвърля. Външнополитически успехи няма никакви, икономиката не е в състояние да произведе благоденствие, поради което правителството излива гнева си върху „другата половина“. То сочи „другите“ с пръст, превръща ги в мишена за „своите 50%" и нагнетява поляризацията в обществото. И понеже не може с делата си да даде удовлетворение на хората, то насъсква своите привърженици и анатемосва опозицията.

„Отсечи главата на неверника!"

Най-подходящият инструмент за осъществяване на тази тактика без съмнение са медиите, които вече се намират изцяло под контрола на правителството. Особено националистическите сериали на държавната телевизия ТРТ постепенно се превръщат в ехо на правителствената пропаганда. Ердоган лично се явява на снимачната площадка на някои от тези сериали или устройва за екипите приеми в своя дворец с хиляда стаи, а в ответ сериалите преливат от героични тиради, които са в пълно съзвучие с правителствената политика. Ако Ердоган в момента има разправии с някоя европейска държава, в съответния османско-исторически сериал посланикът на тази страна начаса получава звучни шамари от султана.

Без никакво съмнение тези сериали имат за цел да консолидират последователите на управляващата Партия на справедливостта и развитието и освен това да придърпат към нея още гласоподаватели от най-масовата група – националистите. Многобройни постинги в социалните мрежи показват, че правителството действително постига търсения успех. В дните, когато се излъчват сериалите, социалните мрежи са пълни със снимки на техни почитатели, които седят пред телевизорите с щитове и мечове. По време на победоносните битки на турските войници възгласите „Аллах, Аллах!" отекват не само на бойното поле, но и от диваните пред малкия екран. А ако битката се води срещу християнска армия (това е общият случай), тогава зрителите дерат гърла: „Отсечи главата на неверника!""

По-нататък в есето си авторът разказва, че тези ритуали постепенно се превръщат в своеобразно социално общуване: мъжете се събират на групи пред телевизора в кафенето или у дома, облечени в носии и исторически костюми, и гръмогласно „участват“ в битките.

Изопачаване на фактите

„Сериали, които раздухват националистическите настроения, вървят не само по държавната телевизия, но и по частните канали на лоялни предприемачи. По време на всяка турска военна офанзива извън границите на страната, войници и полицаи в бойни униформи нахлуват по всички канали в най-гледаното време. Но тази Рамбо-пропаганда, поставена в исторически мизансцен, е само по-малката част от злото. По-лошото е, че историческите факти се изопачават и цензурират. Така например султан Абдул Хамид II, за когото е известно, че е изгубил най-обширните територии в историята на Османската империя, в сериалите се явява с репликата: „По-скоро ще дадем живота си, отколкото педя земя!". В действителност по време на 33-годишното управление на Абдул Хамид II империята губи над милион и половина квадратни километра територии в Тунис, Египет, Кипър, Сърбия, Черна гора и Румъния и по този начин е изтласкана от Европа и Африка.

И още. В османските дворци алкохолните напитки открай време са били на почит. Дори неколцина султани са писали хвалебствени химни за виното. Днешният религиозно задръстен национализъм обаче не търпи алкохолните напитки. Не търпи дори най-обикновеното им споменаване. В съзвучие с атмосферата на нетърпимост, създадена от правителствената цензура, днес думата „вино“ се изличава дори от текстовете на песни, писани преди хиляда години от прочутия персийски поет Омар Хаям."