След като Министерството на труда и социалната политика (МТСП) публикува за обществено обсъждане Концепция за регламентиране на фазата на изплащане от допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за първи път бяха разкрити конкретни суми за очакван размер на натрупванията в индивидуалните партиди, стана ясно, че около 70% от първите пенсионери, имащи право на втора пенсия, ще получат не повече от 50 лева месечно от втория пенсионен стълб.

Според дългоочакваната концепция едва 20% от лицата, които се пенсионират в периода 2021 и 2037 г., ще вземат втора пенсия между 50 и 100 лева. Останалите 10% ще могат да разчитат на над 100 лева от Универсалните пенсионни фондове (УПФ).

Доколко са реалистични изчисленията на социалното министерство, как ще се променя размерът на втората пенсия през годините, може ли да се очаква отлив на осигурени лица от УПФ към държавното осигуряване, какви са предимствата на втория пенсионен стълб и какви пенсии да очакват осигурените в бъдеще. Investor.bg разговаря по въпросите с двама бивши социални министри - Лидия Шулева и Иван Нейков, както и с Милен Марков - директор на ПОК „Съгласие“. Позиции представят и директорът на ПОК „Доверие“ Даниела Петкова и Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК "ДСК Родина". 

Няма как при минимални натрупвания по индивидуалните партиди, да се очакват високи пенсии. И затова не трябва да се създава негативно отношение към втория стълб на пенсионното осигуряване относно размера на втората пенсия - некоректно е да се сравняват несравними величини и да се прави паралел с първия пенсионен стълб. Няма да има бум на хората, които ще решат да преместят пенсионните си вноски от втория в първия стълб. Ако това бъде направено, никой няма да спечели. Числата показват, че следващите кохорти пенсионери ще получат значително по-висока втора пенсия. Това са част от коментарите на експертите. 

Има пропуски и неточности в концепцията, твърдят от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Дружествата ще изпратят забележките си в социалното министерство и работата по документа ще продължи за пълно уреждане на фазата на изплащане на пенсии от капиталовите фондове. Самият факт, че се работи по този въпрос е напредък, коментира Милен Марков, главен изпълнителен директор на ПОК "Съгласие".

Разчетите на социалното министерство за размера на втората пенсия предизвикаха неразбиране или грешна интерпретация, казва той.

От гилдията смятаме, че разчетите, записани в концепцията, не са съвсем точни, защото се основават изцяло на осреднени данни, а трябва да се разглеждат конкретни примери, тъй като за редица осигурени лица има сериозни отклонения в процеса на осигуряването, които не са засегнати в посочените примери. Необходимо е да се погледнат примери, разработени от дружествата с реални партиди, посочи Милен Марков.

Друг проблем в интерпретацията на представените разчети, е, че се пренебрегват много съществени факти - най-вече, че допълнителното пенсионно осигуряване е изцяло на капиталов принцип и пенсиите се формират основно от постъпилите осигуровки - около 80% е тежестта на постъпилите осигуровки по индивидуалните партиди, другите фактори са постигнатата доходност и таксите, които се удържат.

Размерът на втората пенсия ще бъде значително по-висок на следващите кохорти пенсионери, родени след 1965 г, заради по-големите натрупвания, обясни Марков. По думите му ако се почива на средностатистически данни - за средни доходи и осигуровки, голяма част от посочените в концепцията 70% първи кохорти пенсионери действително ще получат ниски пенсии от втория стълб, защото нямат достатъчно натрупвания. Но за тези, родени след 1965 година, размерът на втората пенсия ще бъде значително по-висок заради по-големите натрупвания по партидите.

Не е редно да се съпоставя размерът на пенсията от първия и от втория стълб, коментира още Милен Марков. Той обясни, че не може да се сравняват пенсии, формирани само от осигурителни вноски, каквито са във втория стълб, и пенсиите от първия стълб, формирани от осигуровки и данъци заради държавната дотация.

А дали може да се очаква отлив на осигурени лица във втория стълб към държавното осигуряване - за Милен Марков това е въпрос на разясняване и разбиране на модела.

Днес нещата изглеждат така, но дългосрочно много по-устойчив е моделът, който разделя риска, каза той. Не очаквам отлив, ако хората правят верни анализи и не са заблуждавани, ако се водят от рационално поведение, а не от изкривени тези, допълни Марков.

Ако погледнем замисълът на реформата, както е приета от 2002 година, пенсионните фондове са изпълнили своите задачи – те са постигнали дохода, който е трябвало да заместят при първоначално поставените цели и това е безспорен факт.

Никой, който е правил вноски от време на време и има години без вноски за втора пенсия, не може да очаква такъв размер на пенсията, но спестяванията са си негови, посочи директорът на ПОК „Доверие“ Даниела Петкова.

Допълнителното пенсионно осигуряване е дългосрочен проект, който започна от 2000 г. Целите, които се поставиха пред нас, са след 40 години осигуряване, хората да получават втора допълнителна към основната си пенсия в размер на около 20% от последния си доход, преди да се пенсионират. От тези 40 години са минали 20. След 20 години, ако преследваме първоначалната цел, би следвало ние да постигнем около 10% процента от заплатата, от осигурителния доход, с който лицето стъпва в пенсионната си възраст. Сега, след 20 години - половината период, ние постигаме целта и всички сметки показват това, заяви Петкова.

Дори и с вярна формула, залагайки лоши параметри на входа, могат да излязат некоректни данни на изхода, каза Николай Марев, главен изпълнителен директор на ПОК ”ДСК-Родина”. По думите му е много подвеждащо да се работи със средни стойности за целия бранш. Според Марев ако се работи с реални данни, а не със средни, началните пенсии за жените през 2021 са около 70 лв., а за мъжете през 2024 – някъде около 95 лв. Той направи паралел между осигуряването в първия и втория стълб. 

Да не се фокусира общественото внимание върху дискусията за размера на втората пенсия, тъй като това е „едноцветна“ реакция, призова Иван Нейков, бивш социален министър, експерт в Балкански институт по труд и социална политика. Той посочи, че е правилно да се види какво стои зад пенсия от 30 или 50 лева.

За последните 20 години, от въвеждането на втория стълб до старта на изплащането на пенсии от фондовете, което предстои, много хора имат изключително малки натрупвания, малки вноски, дълги периоди без вноски или вноски върху минимална заплата, посочи той. И допълни, че няма как при минимални натрупвания по партидите да се очаква голяма пенсия.

Това, което се внушава, че пенсията от втория стълб е по-ниска от тази в първия, не е коректно, защото размерът на пенсията от първия стълб се определя на база 40 години осигуряване, има и чисто политически решения, които нямат нищо общо с приноса на хората, а в същото време искаме да постигнем впечатляващ резултат от втория стълб само след около 20 години натрупвания и то при три пъти по-малък размер на осигуровката, защото вноските в УПФ първоначално бяха 2%, в последствие се повишиха до 5%, обясни експертът.

Не бива да създаваме негативно отношение към втория стълб, посочи той. Истинско сравнение ще може да се направи, когато човек се пенсионира, и е правил вноските си за един и същи период от време и в двата стълба. По думите му едва тогава може да се даде коректна оценка за работата на капиталовите фондове.

Очаквано е следващите кохорти пенсионери – родените след 1965 г., да получат и по-висока втора пенсия. Първо заради по-дългия период на осигуряване, после – заради очаквания ръст на заплати и осигуровки, а и парите ще бъдат управлявани и ще генерират доходност през по-дълъг период от време. В следващите години трябва да се върви към нарастване на размера на осигуровката във втория стълб, коментира бившият социален министър.

Като екстравагантна идея Иван Нейков определи твърдението, че една пенсия би била по-голяма от две. По думите му така се сравняват несравними величини – ситуация, при която са плащани малки осигуровки и то не редовно с друга, при която има натрупвания за 40 години с друг размер на вноската. Може би в отделни случаи, като изключение, при натрупване на различни негативни събития, чисто математически би могло да се случи, но това ще са изключения в огромния брой случаи, подчерта Нейков.

Не смятам, че ще има бум на хората, които могат да решат да преместят пенсионното си осигуряване от втория в първия стълб, категоричен бе той. Ако това бъде направено, никой няма да спечели – илюзия е, че с прехвърлянето в първия стълб ще си осигурим по-голяма пенсия или пък ще намалим дефицита в НОИ, заяви Нейков. Според него по-скоро ще се натовари допълнително първият стълб, а това ще доведе и до по-високи трансфери от бюджета. Затова на хората трябва да бъде обяснено, че няма как 20 години спестявания да са равни на 40 години осигуряване и да се получат приблизително еднакви пенсии от двата стълба, каза още експертът.

Трябва да е ясно, че всяка година допълнителни натрупвания в капиталовите фондове пряко се отразява на размера на пенсията. Освен това парите в капиталовия фонд са собственост на осигуреното лице и винаги може да ги изиска накуп за разлика от ситуацията в държавното осигуряване. Капиталовият фонд дава много различни опции, сравнен със солидарния стълб, посочи Иван Нейков.

Проблемът с ниските пенсии се корени в ниските доходи в България. Ниските осигуровки означават и ниски пенсии и този проблем ще продължи да съществува, коментира бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева. Капиталовите схеми дават доста по-добър заместващ коефициент като пенсия и точно затова той беше въведен като допълващ, напомни тя.

Ако се осигуряваме на ниски доходи, няма как да очакваме високи пенсии. И това не е въпрос на доверие към осигурителната система, а въпрос на това как се грижим за бъдещето си като пенсионери, въпрос на разбиране на механизма на осигуряването – ако внасяш, получаваш.

Когато осигуровките обаче са на по-висок осигурителен доход и за по-дълъг период от време и са плащани постоянно, първата и втората пенсии взети заедно във всички случаи ще са повече от една, гарантирана от държавното обществено осигуряване, заяви Шулева.

Като цяло в България моделът на пенсионното осигуряване води до изключително ниски пенсии, тъй като солидарното осигуряване е с вноски от работещите към трудово неактивните работи при едно младо население, тоест когато няма демографска криза, както е към момента у нас.

Пенсиите от НОИ се дофинансират през бюджета. Така че няма как тези 5%, които се внасят в УПФ, да имат значително и голямо участие при формиране на крайния размер на пенсията. Тъй като във втория стълб, за разлика от първия, където държавата дотира разликата, носи толкова колкото хората са дали. Оттук идват и проблемите – много хора не се осигуряват или работодателите не осигуряват върху пълния доход, а и много хора остават без работа за дълги периоди. И ако държавата компенсира тези дефицити чрез дотациите към НОИ, при частните пенсионни фондове, това не е възможно. Разбира се, там има капиталово натрупване и управление на средствата, но при малкия срок от 20 години за натрупване на вноски и то белязани от финансова криза, е малко вероятно сумата за компенсацията да е толкова значителна, каквито са очакванията на хората, обясни Лидия Шулева.

Нека напомним, че през годините назад и вноските са били по-ниски, и сумите, по които са правени, също. Така че ако е имало големи очаквания, те са напразни, защото не почиват на реални изчисления, каза Шулева. Тя обърна внимание, че ако вноските в капиталовата схема бяха 7-10%, каквито очаквания имаше, но не се случи, то при по-големи натрупвания размерът на пенсията би бил по-сериозен и това би гарантирало не толкова втора пенсия, а по-висока пенсия като цяло. Възможностите на първия стълб са ограничени от правилото, според което максимумът на компенсация, който може да се получи като пенсия спрямо осигурителния доход, е 40% в зависимост от наличността, допълни тя.

Шулева смята, че във всички случаи за първата кохорта пенсионери е по-благоприятно да получават пенсии от държавното осигуряване, тъй като там компенсацията на недостига, особено за ниските пенсии, ще се извърши от бюджета, докато в частните фондове такава компенсация няма как да стане. За лицата на максимален осигурителен доход ще е по-изгодно да си останат в УПФ, но хората с осигуровки върху ниски доходи и то нередовни, за тях в първите години ще бъде по-изгодно да получават пенсии от НОИ. Тези хора ще получат ниски пенсии поради ненатрупани достатъчно средства в партидите, затова е налице и възможността за прехвърляне в общественото осигуряване, обясни експертът.