Череп на крава от каменната ера с дупка с размер на бисквита, бе определен от археолозите като най-ранното доказателство за ветеринарни опити или животински експерименти.
По света са откривани множество човешки черепи с подобно дупки, някои от които датират от преди 10 000 години – според учените те са свидетелство за черепна хирургия или така нареченото трепаниране, при което в костта се оформя дупка.
Кравешкият череп, обаче, датира от 3 000 пр.н.е и е открит на обект от епохата на неолита във Франция. Той се смята за най-ранния пример за операции върху животни.
“Анализирал съм много, много човешки черепи....всички от епохата на неолита, при тях се наблюдава една и съща техника. Натъкнахме се на същата техника и при кравешкия череп”, казва Фернандо Рамирез Рози, автор на изследването от Френския национален център за научни изследвания в Париж.
Макар отстраняване на части от черепи да се практикува и в съвременната медицина, за контролиране на налягането при травми на главата, причиняващи кръвоизливи или оток на мозъка, целта на древния метод трепаниране е обект на дебати. Някои твърдят, че се касае за вид медицинска интервенция, а други, за част от ритуал.
Кравешкият череп е най-ранното свидетелство за трепанация, извършена на животно. През 1948 бе открит още един череп на глиган с дупка, най-вероятно в резултат на медицинска интервенция, но и до момента не е известно от кога датира тази находка.
Авторите на изследването изключили възможността дупката с размери 6.4 на 4.7 см да получена в резултат на сблъсък с друго животно, защото не се забелязвали следи от други фрактури. Не са открити и признаци на инфекциозни заболявания или тумори.
След задълбочено изследване станало ясно, че дупката носи същите следи от одраскване като тези открити при човешките черепи, подложени на трепанация.
Екипът не открил и признаци на заздравяване, което подсказва, че в момента на създаването и животното или е било на смъртния си одър, или вече е било мъртво.
Не е ясно защо е била направена дупката, но засега се очертават две основни теории: хората от каменната ера са усъвършенствали уменията си да правят дупки в главите на свои събратя, което означава, че черепът е най-ранното доказателство за животински експерименти, или пък дупката е най-ранното свидетелство на някакъв вид ветеринарна процедура, извършена в опит да се спаси живота на кравата.
Във втория случай, според учените, интервенцията вероятно е извършена в отговор на някакви поведенчески промени, вероятно припадъци, което подсказва, че неолитните хора са открили връзката между мозъка и този род проблеми.
Рамирез Рази твърди, че идеята за неолитния ветеринар е по-малко вероятното от двете възможни обяснения: кравата е била една от много, освен това животните са служели за храна. “Не разбирам защо ще спасяват една крава, при наличието на стотици други”, казва той.
Източник: theguardian.com
