Ако потърсите думата „рак“ в Google, ще получите милиони резултати. Да, някои ще бъдат относно безгръбначно животно, относно съзвездие или пък относно зодиакален знак.

Огромен брой от страниците обаче ще съдържат информация за група заболявания, обединени под името „рак“, отнемащи живота на милиони хора всяка година. Така например, по данни на Световната Здравна Организация, СЗО (World Health Organization, WHO), през 2012 г. са регистрирани 14 милиона нови случаи на рак, а 8.2 милиона души са изгубили живота си в следствие на онкозаболяване. 

Ако потърсите словосъчетанието „лечение на рак“, ще получите също така голям брой резултати. Проблемът е, че огромна част от информацията е в най-добрия случай неточна, но е често пъти и опасно подвеждаща. Интернет прави разпространението на информация бързо и лесно. Да отсеем истината от мита - това не е толкова лека задача, когато измислиците често звучат дори по-правдовоподобни от реалността.

В тази статия са описани десет от най-популярните мита относно рак, подкрепени с научни доказателства и статии защо тези факти са неистинни.

Мит 1: Ракът е болест на модерното общество

Макар и ракът често да е наричан „чумата на 21-ви век“, той далеч не е модерно заболяване, изкуствено предизвикано от Запада. Ракът вероятно е съществувал толкова дълго, колкото и хората. Съвременните учени са открили описания от древногръцки и древноегипетски лекари, относно диагностициране и премахване на злокачествени тумори, както и доказателства за туморни образувания в 3000-годишен скелет. Някои изследователи дори твърдят, че са намерили следи от злокачествени образувания в костите на динозаври. 
Вярно е, че начинът на живот в световен мащаб има огромно значение за появата на онкологични заболявания, но най-големият рисков фактор си остава възрастта.

Простичкият факт е, че повечето хора живеят достатъчно дълго, за да развият рак. Средната продължителност на живота днес е много по-голяма, отколкото е била в миналото, като до голяма степен това се дължи на успехите на науката в борбата с инфекциозните заболявания. Натрупването на повреди в ДНК с възрастта е нормално, а именно тези повреди водят след себе си мутации и появата на ракови заболявания.

В допълнение, напредъкът на медицината позволява за ранно диагностициране на рак - чрез скрининг, снимки и патология.
Истина е, че начинът на хранене, замърсяването на въздуха, вредните навици (например тютюнопушене) имат значителен принос за големия брой случаи на онкозаболели.

Тютюнопушенето доказано е причинител на около 90% от случаите на рак на белия дроб - един от петте най-разпространени видове рак. Това обаче не означава, че ракът е изцяло модерно заболяване, тъй като причините за развитието му могат да бъдат различни - според проучвания от 2012г., в един от шест случая причинителят е инфекциозен агент (например човешкият папиломен вирус (HPV) или бактерията Helicobacterpylori).

Мит 2: Суперхраните предотвратяват рак

Напоследък става все по-модерно да говорим за „суперхрани“ - като започнем с по-добре познатите ни боровинки, ябълки или чесън и стигнем до по-екзотичните за страната ни чиа, водорасли или мака. Списъкът със суперхрани изглежда безкраен, а свойствата им - магически. Терминът е поредният маркетинг трик за увеличаване на продажбите и по тази причина през 2007г. ЕС официално забранява слагането на етикет „суперхрана“, освен в случаите, когато това е подкрепено с научни доказателства.

Това далеч не означава, че тези храни не са полезни или че здравословната, балансирана диета не е от значение за общото ни здравословно състояние. Приемът на разнообразна храна, витамини, минерали и антиоксиданти е важен и това е доказано в не едно научно изследване. Но както организмът на човек, така и развитието на онкологични заболявания са сложни и комплексни и е наивно да опростяваме всичко, смятайки, че дадена храна може да ни предпази от рак. В дългосрочен план, здравословните навици и диета намаляват риска за развитието на много заболявания, а не просто приемът на определена храна или напитка.

Мит 3: „Високо-киселинната“ диета причинява рак

Поредният мит за връзката между храненето и рака е, че диета, повишаваща „киселинността“ на кръвта, увеличава риска от поява на злокачествен тумор. Според подобни теории, спасението се крие в приема на много полезни „алкални“ храни (сурови плодове и зеленчуци например), за сметка на кофеин, рафинирана захар, мляко и др., които увеличават „киселинността“ на организма.

Твърде хубаво, за да е истина. Макар здравословното хранене да е от изключително значение за целия организъм, няма научни доказателства, че причината е в способността на храните да регулират алкално-киселинния баланс в тялото ни.
Човешката кръв нормално е слабо алкална - бъбреците се грижат за стриктната и  регулация. Киселинността и не може да бъде променена, ако просто сте яли определена храна. Ненужните основи или киселини биват изхвърлени от организма чрез урината, което съответно води и до промени в нейната pH. Вероятно от там идва и погрешното схващане, че определени храни могат да направят тялото „по-алкално“ или „по-киселинно“.

Привърженици на алкалната диета твърдят, че раковите клетки могат да растат само в кисела среда, не и в алкална. Това означава, че алкалната диета трябва да може да променя pH на кръвта и тъканите, за да може да лекува и предпазва от рак, а това не е така. 
Възможно е pH на телесните течности да бъде завишена или занижена, но това е опасно състояние, наречено съответно „алкалоза“ или „ацидоза“. Може да бъде живото-застрашаващо и няма ясни научни доказателства, че може да бъде причинено от „киселинна“ диета. Възможни причини са бъбречни заболявания, захарен диабет, белодробни заболявания и др.

Мит 4: Захарта причинява рак

Друга разпространена идея е, че раковите клетки „се хранят със захар“ и пациентите трябва да я изключат напълно от менюто си.

„Захар“ е много общо понятие, включващо в себе си както прости захари, монозахариди, намиращи се в растенията например, така и по-сложни захари, каквато е трапезната захар (дизахарид, съставен от монозахардите глюкоза и фруктоза; наричан още захароза). Захарите са известни още с названието въглехидрати, тъй като са молекули, състоящи се от въглерод, водород и кислород.  Те снабдяват клетките ни с енергия, независимо дали сме си ги набавили от морков, или от шоколад; независимо дали са здрави, или ракови клетки.
Обикновено раковите клетки изискват повече „гориво“, защото растат много бързо, а и често усвояват глюкозата по различен начин, в сравнение със здравите клетки. Това обаче не означава, че раковите келтки се хранят със захарта от парчето торта на обяд. Тялото не избира кои клетки използват какво „гориво“. Всички въглехидрати биват разградени до съставящите ги мономери, които в последствие биват използвани от клетките за производство на енергия.

Както и митът за „алкалната“ диета, така и този за захарта изкривяват много смислен съвет относно храненето - здравословната диета не случайно се нарича „здравословна“ и носи неоспорими ползи. В същото време обаче тя трябва да бъде базирана на солидни научни доказателства.

Мит 5: Ракът е гъбичка - сода бикарбонат е лекът 

Тази теория се корени в не особено точното наблюдение, че „ракът винаги е бял.“

Очевидният проблем в тази идея - като изключим факта, че раковите клетки очевидно не са гъбички - е, че ракът не винаги е бял. Някои тумори са. Някои - не са.

Привърженици на теорията твърдят, че причината за рак са гъбичките от рода Candida и туморите са резултат от опитите на тялото да се предпази от гъбичната инфекция. До момента няма доказателство, че това е така, но има доста информация, датираща още от началото на 20-ти век, доказваща противното.

Кандидозата е разпространена и сред иначе здрави хора и е лечима без сериозни последици за организма. Усложнения може да има в случаи на отслабена имунна система, например при болни от СПИН.

Според теорията за рака, причинен от гъбички, лечението на рак е лесно и това е инжектирането на туморите с натриев бикарбонат (известен още като сода бикарбонат или сода за хляб). Идеята е, че сода бикарбонат, чиито водни разтвори са алкални, неутрализира киселинната микросреда на раковите клетки. Не само че подобен метод е безполезен за лечение на рак, но практиката показва, че може да има фатални последствия.

Както е споменато в предишната подточка, pH на телесните течности е стриктно контролирана от бъбреците и инжектирането със сода бикарбонат в големи дози може да доведе до опасното състояние алкалоза.

Според някои пресмятания, 12 г сода бикарбонат на ден биха могли да неутрализират киселината, произведена от тумор с размер около 1 мм (за човек, тежащ 65 кг). Повече от 30 г сода на ден обаче може да причинят сериозни здравословни проблеми. Това прави инжектирането на безопасни дози на практика безполезно.

Мит 6: Акулите не се разболяват от рак

Е, дори акулите се разболяват от рак понякога.

За съжаление, милиони акули са станали жертви на индустрията за хрущял от акула като хранителна добавка.  Много онкоболни са били заблуждавани, че хрущялът от акула е способен да ги излекува от заболяването им. През 1992 г. дори е публикувана книга, озаглавена „Акулите не се разболяват от рак: Как хрущял от акула може да спаси живота ти“, чийто автор д-р Уилям Лейн (Dr. William Lane) „изненадващо“ се занимава с производството и търговията именно на хрущял от акула.

Резултатите от този мит са силно негативни: здравословното състояние на пациентите остава непроменено, финансовото им състояние - влошено, а  броят на акулите намалява дори по-бързо и все повече видове са застрашени от изчезване.

Мит 7: Има чудотворен лек за рак...

Интернет е пълен със статии и клипове за чудотворни лекове на рак - канабис, гравиола, уринотерапия,.. списъкът продължава.

Обикновено за подобни магически методи може да чуете или прочетете в нелегитимирани сайтове или в социални мрежи и платформи от сорта на фейсбук. Проблемът е, че в повечето случаи липсва важна информация за диагнозата, степента, прогнозата, историята или начина на живот и особеностите на организма на пациента. Препратки към научни доказателства и изследвания също са рядкост. Обикновено чуваме само за „постиженията“. Липсват данни за пациентите, които са опитали съответното „лечение“ и не са успели.

Както в биологията на рака, така и във всяка друга сфера на науката има определени стандарти и правила за провеждане на проучвания. Методите и резултатите биват публикувани в научни списания и валидирани от специалисти, работещи в дадената сфера. Целта е именно да се избегнат лични мнения и пристрастия, грешки по невнимание, а и да се даде възможност на учени и лекари по света да се запознаят с лечението и да направят собствена преценка.

Да, природната медицина е лековита и може да ни е полезна срещу много заболявания. Бъдете внимателни обаче, когато някой рекламира поредния „магически лек за рак“, особено ако се опитва да ви го продаде.

Мит 8: ...И големите фармацевтични компании го държат в тайна 

Според друга теория, големите фармацевтични компании и правителството имат заговор помежду си да не разкриват на хората чудотворния лек за рак, който е иначе евтин и леснодостъпен. Идеята е, че така „силните“ пълнят джобовете си, продавайки на пациентите неефективни медикаменти и лечения.

Няма съмнение, че фармацевтичната индустрия има сериозни проблеми с корупцията и с прозрачността си - дори има книга, написани по темата. Трябва обаче да признаем, че ракът обхваща голям спектър от заболявания и е наистина комплексен проблем. Разработката на успешно лекарство, срещу който и да е вид рак, е труден, продължителен и скъп процес.

Благодарение на проекти като „Геномът на рака“ (Cancer Genome Project), съдържащ информация за генетичните мутации в раковите клетки, днес е ясно, че всеки рак има индивидуален генетичен профил, което следователно прави намирането на лек много трудоемко.

Това, че конвенционалната медицина има своите проблеми, не доказва, че алтернативните „лекове“ са ефективни. По същата логика, това, че колите понякога катастрофират, не означава, че летящите килимчета са възможна опция за транспортно средство.

Мит 9: Лечението на рак убива повече, отколкото помага

Лечението на рака, независимо дали говорим за химиотерапия, хирургическа операция или лъчелечение, не е шега работа. Страничните ефекти могат да бъдат много тежки и това е така, защото все още не е открит начин раковите келтки да бъдат унищожени, а здравите да останат непокътнати.

В някои случаи лечението не помага и най-доброто, на което медицината е способна, е да облекчи симптомите и удължи продължителността на живота на пациента.

Хирургическата операция за момента е най-ефективният метод за лечение на рак, в случай че бъде открит навреме. Лъчевата терапия (радиотерапия) също е важна част от терапевтичния план. Химиотерапията и други видове медикаментозно лечение в някои случаи лекуват болестта, а в други - само спомагат удължаване живота на пациента.

Прилагането на лечение не гарантира излекуване и е тежко както за пациента, така и за близките му, но в голямата част от случаите рискът е оправдан. Статистически данни от Великобритания например сочат, че днес 96% от мъжете с рак на простата биват излекувани, сравнено със 70% успех преди 40 години (до голяма степен подобрението се дължи на медикамента цисплатина).

Определено науката трябва да извърви дълъг път, докато развие ефективни и щадящи методи на лечение за рак. Важно е и докторите, и пациентите, а и техните семейства да бъдат честни и реалистични в очакванията си. В някои случаи най-доброто, на което можем да се надяваме, е облекчение на симптомите, и трябва лечението да бъде насочено именно към това, а не към лекуване на заболяването (палиативна грижа).

Мит 10: Не сме постигнали никакъв напредък в борбата срещу рак

Смъртността при онкозаболяванията все още е висока, но това не означава, че медицината не е напреднала в превенцията, диагностиката и лечението на рак. Ако се обърнем към статистиката, ще забележим, че в Европа например има подобрение в качеството и продължителността на живот на онкоболните, а също и повишение в процента излекувани пациенти.

Когато директно или индиректно станем жертва на рак, напълно естествена реакция е да обвиним медицината и да твърдим, че не се развива. Определено има много какво да се желае, но трябва да признаем, че учени по цял свят работят без почивен ден, за да допринесат в битката срещу рака (и хиляди други заболявания).

В документалния филм „Врагът в нас: 50 години борба с рака“ (The Enemy Within: 50 Years of Fighting Cancer) може да получите кратък обзор на постиженията на науката и медицината в борбата срещу рака в последния половин век.

Всеки отговор в науката води със себе си още нови въпроси и абсолютна истина е трудно да бъде открита. Съветваме ви, както с всяка друга информация, да направите и сами своето проучване относно митовете за рака. В статията има множество препратки към български и чуждоезични интернет страници, които са чудесна опорна точка в изграждането на едно по-информирано становище по темата.

Източници:

Cancer Research UK (основен източник)
World Health Organization
Science-Based Pharmacy
Quackwatch
The Conversation