С решението си за Иран Тръмп постигна и един доста неочакван ефект: по всичко личи, че отношенията между Русия и Германия започват да се затоплят, пише DW. Какво още може да се очаква?
Със своята твърда политика президентът на САЩ Доналд Тръмп внася раздвижване в отношенията между Берлин и Москва. На 11-ти май канцлерката Ангела Меркел и президентът Владимир Путин разговаряха по телефона. На 15-ти външните министри на Германия, Франция и Великобритания ще се срещнат в Брюксел с иранския си колега. А на 18-ти май в Сочи е насрочена среща между Меркел и Путин.
Според официалното съобщение на Кремъл, в телефонния разговор между Меркел и Путин е било подчертано значението на ядреното споразумение с Иран за международната и регионална стабилност. А говорителят на германското правителство Щефен Зайберт каза, че Путин и Меркел възнамеряват с общи усилия да настояват за запазване на споразумението пред останалите държави, които са го подписали – Великобритания, Франция и Китай.
На конгреса на Католическата църква в Мюнстер Ангела Меркел в пряк текст разкритикува решението на Тръмп да се откаже от споразумението: „Не е правилно просто така да се отмени едно споразумение, което беше договаряно в продължение на 12 години и получи единодушното одобрение на Съвета за сигурност на ООН. Това накърнява доверието в международния ред."
Какво политика ще водят Китай и Русия?
За оцеляването на споразумението решаващо ще бъде не само поведението на Европа, но и политиката на Китай и Русия. Китай е най-големият купувач на ирански петрол. Техеран и Пекин искат през следващите десет години търговският им обмен да достигне стойности над 500 милиарда евро.
Новата железопътна връзка между Китай и Иран увеличава търговския оборот между двете страни
През 2014 година Русия подписа петгодишен енергиен договор с Иран на стойност 20 милиарда долара, заобикаляйки западните санкции срещу Техеран. А наскоро руският посланик в Техеран заявил, че двете страни търсят алтернатива на долара като разплащателно средство в двустранната търговия, съобщи руската агенция ТАСС.
В резултат от решението на Доналд Тръмп, всички санкции срещу Иран, които бяха в сила преди споразумението, сега отново ще бъдат задействани. Засега обаче не е ясно доколко САЩ ще наказват със санкции и онези германски или европейски фирми, които не спазват санкциите на Вашингтон срещу Иран и търгуват с тази страна – това са така наречените „вторични санкции". Теоретически всички фирми, които търгуват както със САЩ, така и с Иран, могат да пострадат от вторичните санкции. В този списък влизат например самолетостроителят „Еърбъс", френският петролен концерн „Тотал", автомобилните концерни „Фолксваген", „Пежо" и „Рено", германският технологичен гигант „Сименс".
Германският външен министър Хайко Маас предупреди, че държавата едва ли ще може да опази такива фирми от вторични американски санкции. Ето защо министърът разчита най-вече на държавите, които искат да запазят подписаното от тях споразумение с Иран. А министърът на икономиката Петер Алтмайер, който идната седмица ще придружава Меркел в Москва, обещава на потенциално засегнатите фирми юридическа и практическа консултантска помощ.
Не е трудно да се разбере защо Германия е толкова сдържана по този въпрос. Само през миналата година германският износ за САЩ възлиза на 118 милиарда долара – в сравнение с това търговията с Иран е направо пренебрежима.
„САЩ са голяма горила на международната сцена", каза Джудит Лий, специалистка по американско търговско право. И добави: „Ние се опитваме да контролираме не само нашите собствени фирми, но и фирмите на други страни."
Руши ли се единството на Запада?
В Германия и в Европа решението на Тръмп да се откаже от това многостранно международно споразумение се оценява именно като опит американското право и американската политика да бъдат наложени и извън границите на САЩ. Председателката на ГСДП Андреа Налес дори го нарече „тежък удар срещу трансатлантическия съюз". „Файненшъл Таймс" смята, че 8-ми май ще влезе в историята като „деня, в който САЩ се отказаха от вярата си в своите съюзници". А доайенът на Европарламента Елмар Брок каза: „Западното единство се руши, няма партньорство." Според него, европейците заедно с Русия и с Китай сега трябва сами да полагат усилия за това Средният изток да остане зона без ядрени оръжия.
От решението на Тръмп вече има последици. Една от тях: Китай и Иран се сближават. Само два дни, след като Вашингтон се отказа от ядреното споразумение, Китай пусна нова железопътна линия между двете страни. А ако френският концерн „Тотал" замрази бизнеса си в Иран, китайски фирми навярно ще са готови да запълнят отворилата се празнина.
