В предизборна Турция, където на 24 юни т. г. ще се проведат предсрочни избори за парламент и президент натискът върху опозиционно настроените журналисти тече с пълна сила. В страната почти всеки ден има арестувани представители на медиите, срещу които се повдигат обвинения или се гледат заведени по-рано дела.

Натискът върху медиите, журналистите и учените в Турция въобще не намаля след опита за преврат на 15 юли 2016 г. Според индекса на „Репортери без граници” за свободата на словото, публикуван в 2018-а, Турция изостава с два пункта в сравнение с миналата година и от 155-о, слиза на 157-о място сред 180 държави. Посочва се, че след опита за преврат мнозина журналисти са прекарали повече от една година в затвора и срещу тях са образувани съдебни дела. Отбелязва се още, че извънредното положение в страната вече продължава близо две години, а това се използва от властите за унищожаване и на последните трохи плурализъм, както и фактът, че референдумът за конституционни промени от 16 април 2017 г. е увеличил правомощията на президента Ердоган.

По данни на „Платформата за независима журналистика” към 11 май 2018г. в турските затвори има общо 174 журналисти, които са актуализирани след освобождаването на двама журналисти на същата дата. Според Синдиката на турските журналисти в затворите в страната има 148 журналисти и медийни служители.

Колко журналисти има в затворите в световен мащаб? Според последното преброяване на Комитета за защита на журналистите (CPJ) в света зад решетките се намират 262 журналисти. Пак според същото преброяване най-много арестувани журналисти има в Китай, Турция и Египет. Като сравним данните на Комитета за защита на журналистите с тези на Платформата за независима журналистика, се оказва, че повече от половината журналисти в затворите в света са в Турция.
От горните цифри става ясно, че в Турция на Ердоган омразата към свободното слово няма граници.

Според класацията за 2017 г. на авторитетната неправителствена организация „Фрийдъм хаус” Турция изпада в категорията на „несвободните” държави, докато през 2016-а страната е била сред „частично свободните”. А сред държавите, в които за последните десет години се наблюдава драстично изоставане по отношение на свободите, на първо място се нарежда Турция.

Посочени са следните причини за това:

засенчването на твърденията за фалшифицирането на изборните резултати след референдума за конституционни промени;

удължаването на извънредното положение и издаването на укази, игнориращи върховенството на закона;

освобождаването или временното отстраняване от длъжност на над 110 хиляди служители и арестуването на над 60 хиляди души;

попадайки под ударите на неконкретизираните текстове в закона за борба с тероризма, обвиняемите остават дълго време в ареста с мярка за задържане;

увеличаването на доказателствата за изчезнали хора от арестите;

арестуването на правозащитници;

закриването на над хиляда и петстотин неправителствени организации след опита за преврат и конфискацията на имуществото им;

закриването на над 160 медии и арестуването на повече от 150 журналисти, срещу които са повдигнати обвинения;

арестуването на народни представители от третата по големина политическа сила в меджлиса Демократичната партия на народите, както и отстраняването от постовете им на повече от сто кметове на общини, на които са назначени държавни синдици.

Към края на март 2018 г. беше финализирана и сделката за продажбата на най-голямата частна медийна компания в Турция „Доган Холдинг“, която включва в-к „Хюриет“, телевизиите Kanal D и Си Ен Ен Тюрк, информационна агенция „Доган” и др.

Медийната компания беше закупена от бизнесмена Ердоган Демирьорен, известен с близостта си до президента Ердоган.

След тази сделка, окачествявана като най-голямата смяна на медийна собственост в новата история на Турция повече от 90 на сто от медиите се контролират от един център и се превръщат в хомофоничен рупор на властта.

От друга страна, обществената телевизия ТРТ почти не предоставя ефирно време на кандидатите за президенти от опозиционните партии. Докато кампаниите на Партията на щастието и прокюрдската Демократична партия на народите въобще не са намерили място в предаванията на обществената телевизия, на Добрата партия са били отделени само 9 минути и 5 секунди ефирно време. Основната опозиционна Републиканска народна партия досега е получила общо около 3 часа национален ефир в ТРТ, а най-голям е делът на управляващата Партия на справедливостта и развитието – около 36 часа.

Това обстоятелство показва нагледно, че в Турция вестниците се пишат, за да ги чете само един човек и телевизиите излъчват, за да ги гледа само един човек.

Имат ли медиите силата да качат една партия на власт и да я свалят от власт?

Въпреки че не съществува медиен барометър за измерване на подобно явление, особено потисническите режими прилагат най-различни похвати за контролиране на медиите. В Турция от гръмналия през 2013 г. мегакорупционен скандал досега върху медиите се упражнява масов контрол. Над 170 журналисти с в затворите, закрити са стотици медии и обществото няма достъп до информация освен чрез контролираните средства за масово осведомяване.

Като изтъква, че „един от най-ярките показатели за опиянението от властта е видимото упражняване на контрол върху медиите” турският журналист Али Сайдам от приближения до властта в-к „Йени Шафак” с известна доза тревога посочва следната статистика: на изборите през 1950 г. Републиканската народна партия контролира медиите, но губи изборите, спечелва ги Демократическата партия. На изборите през 1983 г. благодарение на обсебващата роля на ген. Кенан Еврен голяма част от медиите са на страната на Националистическата демократическа партия и Народната партия, но изборите са спечелени от Отечествената партия (с лидер Тургут Йозал). През 2002 г. с изключение на няколко ниско тиражни вестника, всички медии са против Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, но изборите са спечелени именно от неговата партия.”

Сайдам предупреждава, че отразяването само на изявите на президента Ердоган и свеждането до минимум на участието на опозицията в медиите може да изиграе лоша шега на властта.

Да припомним и факта, че наскоро президентът Ердоган заяви в реч пред парламента, че ще „се оттегли, ако един ден нацията каже „Достатъчно“. Само за няколко часа милиони турци написаха в Туитър „Достатъчно“ на президента Реджеп Тайип Ердоган. Минути след речта в парламента хаштагът #Tamam (Достатъчно) се разпространи мълниеносно в социалната мрежа.

От друга страна, гледайки предизборните дебати не трябва да се изпуска от поглед фактът, че страната отива на избори в условие на извънредно положение. Конституцията е суспендирана. Тук логично възниква въпросът, доколко може да са честни изборите в такава ситуация. Споровете за това кой ще бъде по-силен съперник на Ердоган в предизборната надпревара, осигуряват глътка свеж въздух на режима му. Въпросът кой от опозиционните кандидати може да победи Ердоган на урните беше прозорлива тактика, целяща да покаже формално, че дори при суспендирана Конституция са „налице” условия за конкурентна и демократична надпревара.

Президентът Ердоган и неговото управление нямат лукса да загубят тези избори, защото за него и обкръжението му това е битка за оцеляване. Впрочем картината е пределно ясна. От гледна точка на президента Ердоган в действителност няма предизборна кампания. Защото за честни избори е важно да има независими и безпристрастни медии, които да осигурят прозрачност на кампанията и справедлив изборен процес, който може да бъде гарантиран от Висшия изборен съвет. Но коя медия ще осигури прозрачност и коя избирателна комисия ще действа безпристрастно? Този въпрос не се нуждае от отговор.

Б. ред. - Мехмед Юмер е главен редактор на електронното издание obzornews.bg. Настоящата статия с оригинално заглавие „Медии и избори „2018“ в Турция“ е прочетена на Втората национална конференция по медийна сигурност на тема „Медиите в Югоизточна Европа – промени, еволюция, рискови политики“, проведена в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на 14 май 2018 г.