Черешова задушница (Спасовска задушница, Душница) е съботният ден пред Петдесетница, втората Задушница за годината. Нарича се "черешова", защото на панихидата в този ден освен традиционнитe погача, вино и жито, за “Бог да прости” се раздават и череши.

На всяко богослужение светата Църква отправя молитви за нашите починали родственици. Но освен това тя е определила специални дни в годината, когато да се спрем в забързаното си и изпълнено с грижи ежедневие и да си припомним за нашите починали сродници; да си припомним, че всички ние сме временно на този свят, че дните на нашия живот са преброени и са ни отредени от Бога, за да се погрижим да подготвим душата си за вечния живот.

Важно е в тези дни, които наричаме Задушница, да отидем в храма, да запишем имената на своите починали близки, за да отправи свещеникът молитва за тях по време на светата Литургия. Редно е и да поискаме от свещеник да отслужи панихида за тях в храма или при гроба и да отправи молитва за упокоение на душите им. Можем да запишем имената на починалите си близки и в няколко храма едновременно, та повече молитви към Бога бъдат отправени за тях. Молитвите на живите са най-добрата помощ за преминалите в отвъдния свят.

Нашата традиция повелява в тези дни да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършва добро и да се правят пожертвувания за Църквата за прошка на греховете и упокоение душите на починалите. Това са и дните, в които православните християни отиват на гробовете, почистват ги, подреждат ги, украсяват ги с цветя и с това изразяват неугасващата си любов и спомен за своите близки.

Докато човек е жив, той може да се разкайва за греховете си, да се моли за прошка и да върши добро. След смъртта нищо не може да направи за очистването на душата си и за своето спасение. Остават единствено грижата и молитвите на неговите близки. Господ Иисус Христос нееднократно е изцерявал болни и възкресявал мъртви по молитвите на техните близки и с това ни е показал каква голяма сила имат молитвите на хората със силна вяра и любов. Молитвите за починалите подобряват тяхната задгробна участ, но освен това принасят помощ и на молещите се, защото насочват вниманието им към задгробния живот.

Какво е нужно да направят православните християни в този ден?

Да дойдат сутринта в храма в началото на богослужението и да запишат имената на своите починали близки, защото Църквата поменава своите чеда не само общо, но и поименно. Пишат се само малките имена с някои кратки указания, като „новопреставлен” за починали преди по-малко от 40 дена, „младенец” за деца до 7 години, „отрок” или „отроковица” за деца от 7 до 16 години.

Може да се занесе в храма храна, която се подрежда на специални маси и след прочитането на съответните молитви се раздава на присъстващите и се оставя в храма за помен и упокоение душата на починалия. Най-простата и разпространена жертва са запалените свещи, които се поставят върху специални свещници с малко разпятие в единия край.

След богослужението православните християни отиват на гробищата. Гробът е мястото за бъдещето Възкресение и трябва да се поддържа чист, подреден, украсен с цветя. Трябва да се внимава кръстът на гроба да е в добър вид и изправен. На гроба е добре да се запали свещ или кандило. При възможност да се помоли свещеник да отслужи кратка заупокойна служба на гроба. Да поседим мълчешком, да си спомним за нашия близък с любов, да се помолим Бог да прости всичките му грехове и да упокои душата му. Не подобава нито да се яде и да се пие на гроба, нито да се оставя храна там, та да се осквернява гробът от кучета.

Ако наши близки са умрели некръстени, Църквата не може да ги поменава по време на богослужение, но за тях можем да се молим сами, както у дома, така и на гроба.

В източното православие в една календарна година има четири задушници - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.