Вече всеки телефон има камера и не е необходимо да сте професионалист, за да направите прилични снимки, но се оказва, че това може да има странен ефект върху паметта ви.

По-конкретно, ако направите снимка на нещо, това ще попречи на способността ви да си го спомните, дори и да не запазите снимката, разказва BPS Research Digest.

През 2014 г. Линда Хенкел (Linda Henkel), психолог в Университета в Феърфийлд, публикува подобно проучване в Psychological Science, като поиска 27 участника да посетят музей и да направят снимки на половината от обектите. Хенкел установи, че участниците по-често помнят нефотографираните обекти. Избледняващият паметта ефект на фотографирането Хенкел нарича PIE (photo-taking impairment effect).

Още през 60-те години изследователите твърдят, че умишлено забравяме информацията, след като вярваме, че вече не е необходимо да съхраняваме. Затова Хенкел предполага, че фотографирането действа като сигнал за хората да го забравят  - щом хората осъзнават, че могат да разчитат на снимката, а не на мозъка си, разсъждава тя, вече не е необходимо да съхраняват тази информация за по-късно.

Този аргумент е в съответствие с феномена, който психолозите наричат ​​"когнитивно разтоварване", в който мозъкът ни улеснява работата си като използва външна помощ. Изследователите твърдят, че компютрите и телефоните ни стимулират да разтоварваме много от нашите когнитивни функции върху други неща, намалявайки необходимостта от мислене, обработка и запомняне.

Ние третираме фотоапарата като устройство за външна памет. С очакването, че камерата ще ни припомни снимането, мозъкът ни спира обработката по начина, по който я прави обикновено, разказва Хенкел за BBC Future.

Разбира се, фотографирането ни помага да си спомним сцената в дългосрочен план, но това въздействие върху краткосрочната ни памет и способността ни да си спомним нюансите и детайлите все пак е любопитна.

PIE обаче намалява, ако снимките са „зуумнати” -  може би защото колкото по-широкообхватна е сцената, толкова по-лошо може да бъде извикан спомена.

Оттогава няколко статии са публикувани за ефекта PIE, включително последната в Journal of Applied Research in Memory and Cognition. В нея екип от Калифорнийския университет "Санта Круз" (UCSC) реши да изпробва идеята на Хенкел, която те наричат ​​"разтоварваща хипотеза" (offloading hypothesis).

Изследователите предполагат, че ако снимката в крайна сметка не бъде запазена, тогава щетите в паметта ще бъдат намалени. За да проучат това, те се обръщат към Snapchat, описан в статията като "приложение за ефимерно снимане". Както всички знаете, снимките в Snapchat се изтриват.

Повтаряйки музейния експеримент на Хенкел (макар и в компютърна версия) с приложението и последващите тестове на паметта, изследователите установяват, че противно на очакванията използващите Snapchat 50 студента, изпитват увреждане на паметта по същия начин, както тези, чиито фотографии остават.

По-нататъшните експерименти на екипа, включващи ръчно незабавно изтриване на снимките на нормален фотоапарат, представиха подобни резултати. Следователно, независимо дали снимките се запазват или изтриват, ефектът PIE остава.

Екипът предполага, че актът на заснемане по някакъв начин нарушава начина, по който нашите мозъци "се съсредоточават върху обектите или ги кодират".

Според учените субектите изпитват някаква "метакогнитивна илюзия", те предполагат, че актът на внимателно заснимане може погрешно да убеди мозъка ни, че вече сме записали образите, както чрез фотоапарата, така и чрез собствените си спомени.

Понастоящем обаче механизмите на PIE, както и много други, управляващи самите спомени, остават загадъчни.