Всички наблюдатели на политическия живот в Република Турция са единодушни, че страната няма да бъде същата след проведените предсрочни парламентарни и президентски избори. Очаква се сериозна промяна,както във вътрешната така и във външната политика. Президентът Ердоган спечели безапелационно втори мандат, защото бе очертал дългосрочна перспектива пред нацията, а именно влизането в първата десетка на най-развитите и мощни страни в света. Нещо повече, той имаше и готова идеологическа концепция. Тя получи гражданственост като неоосманизъм. Неин автор е дългогодишният му бивш съратник Ахмет Давутоглу. Казано в няколко изречения същността на неоосманизма е възстановяването на влиянието на Р Турция върху териториите ,владени някога от Османската империя. Това влияние трябва да става с мека сила т.е. икономически проекти, културни изяви, разпространение на турския език и др. Неосманизмът е по обятен от пантюркизма, защото включва и ролята на исляма. Той отхвърля основната политическа концепция на Бащата на турците Мустафа Кемал Ататюрк „Мир в страната ,мир в света”, която категорично постановява турския национализъм да се проповядва само в националните граници. Ердоган доразви в реалността тезите на Давутоглу, като освен чрез меката сила ,осъществява  външната политика на страната чрез твърди мерки.Турската армия е в Ирак и Сирия, а турски самолети прелитат над Атина. Това повдигна самочувствието на т.нар.черни турци от Анадола, които застанаха под строй пред урните,мобилизирани до краен предел.

   Ердоган заплени и външните турци. Особено тези, живеещи в Европейския съюз. Той използва умело рестрикциите  върху опитите му за предизборни прояви за да критикува християнска Европа. И даде да се разбере, че няма да клечи пред портите й за еврочленство. Първата му работа след вота бе да премахне Министерството по европейските въпроси и да го сведе до малка дирекция. Ердоган преговаряше с ЕС от позицията на равен, а не на обикновена страна кандидат-членка. Това му спечели симпатии,както в страната,така и извън нея. Не случайно изборният резултат на турския премиер в страните членки на ЕС е по- висок от този в собствената му страна.

  Както прогнозирах непосредствено след насрочване на извънредните избори, турците бяха изправени пред два избора:или национализъм или пак национализъм. Ключова роля във вота имаха не кюрдите, както много анализатори прогнозираха, а националистите.Тяхното разцепване не само не намали последователите им ,а увеличи двойно гласовете им. Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели спечели повече отколкото очакваше с открито проповядване на пантюркизма. Неговата бивша съпартийка Мерал Акшанер открито популяризираше идеологията на Сивите вълци. Турският национализъм се оказа заразителен и за основната опозиционна сила-кемалистката Народно –републиканска партия. Тя отстъпи от принципа на Ататюрк „Мир в страната,мир в света”, съюзявайки се с откровените националисти от Добрата партия и изнасяйки агитация извън Турция. Нещо повече предизборни послания се отправиха към избирателите от т.нар.„Кале на турците”-Кърджали.

  Едно е очевидно:неоосманизмът и пантюркизмът ще вървят ръка за ръка в бъдещия турски политически живот. Те ще определят политическата реторика на управляващите в Р Турция. Ердоган се готви да отбележи вековния юбилей на Републиката, превъзнасайки успехите на Империята. Това е неговия ключ към избирателите. Що се отнася до съседите, той не крие, че иска да има тежката дума,когато иде реч за Балканите. Малцинствата ще играят стратегическа роля. Тя се определя от неговите подмятания за ревизия на Лозанския мирен договор , респективно на границите.

Георги Кулов