Българският износ на стоки с по-висока добавена стойност трайно се повишава през последните години и вече заема близо една четвърт от общия, без да се отчита продажбата на оръжия. Горивата, продажбата на ток и зърното, които доскоро бяха водещи в експортната ни листа са изместени от електротехниката и електрониката, продуктите от катодна мед, машините и апаратите.

Страната ни е втора в света в търговията с патешко месо, временно консервирани череши и защитно облекло и обувки от азбест през 2017 г.  Това, което представлява риск, е диферсификацията на пазарите, като една осма от стоките се изнасят само на един пазар, показва анализът на Българската стопанска камара за външната ни търговия през 2017 г., направен от експерта Веселин Илиев. Източник на данните е Международният търговски център в Женева, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност.

България се изкачва с една позиция напред и достига 61-о място сред световните износители през миналата година. Обемът на изнесените стоки възлиза на 30.2 млрд. долара, като най-голям е експортът на електротехника и електроника (близо 3 млрд. долара), мед и изделия от нея (над 2.7 млрд. долара), машини и апарати (над 2.4 млрд. долара). Енергоносителите - горива и електроенергия (2.4 млрд. долара) изпадат от челната тройка и заемат четвърта позиция, следвани от зърното (над 1 млрд. долара), показва проучването на БСК.

За периода 2013-2017 г. българският износ нараства с 1%, докато световният внос намалява с 3 на сто.

Възходът на електрониката

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 5% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 1 процент. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос остава на същото ниво.

Групата стоки "мед и продукти от мед" отстъпва позиции няколко поредни години, поради спад на цените и два месеца ремонт в най-големия ни износител през 2016 г. През миналата година обаче отбелязаха ръст от близо две трети (64%) и това позволи да се намали част от натрупания пасив.

Износът на горива следва световната тенденция към спад, докато спадът при зърното е свързан и със загуба на външни пазари.

Изделията от желязо и стомана се представят много добре, както и части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции. Положителен тренд има при фармацията и конфекцията. Тези 10 стокови групи допринасят за 55% от износа.

По експертни оценки, износът на специална продукция (военна) възлиза на около 1.15 млрд. долара. Това ѝ отрежда пето място сред водещите стокови групи в износа ни – между горивата и зърното и е значително подобрение спрямо осмата позиция през 2016-а.

Ако този износ се добави към посочените 30.2 млрд. долара, България плътно ще се доближи до Гърция в световната ранглиста. Първото тримесечие на 2018 г. бележи отстъпление с износ на специална продукция от около 150 млн. долара.

Една трета от стойността на износа ни идва от катодната мед

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2017 г. е катодната мед – 1219 млн. долара. Ръстът в износа на катодна мед е с една трета спрямо 2016 г. След нея се нарежда анодната мед с ръст от 136% спрямо 2016 г..

Средно тежки горива, пшеница и леки горива допълват водещите пет позиции.

Добре се представят износът на електроенергия, маслодаен слънчоглед, кабелни снопове за автомобили, възли за машини и стоманени тръби за газ.

Общо десетте водещи стоки допринасят за една четвърт от износа. С над 1% от износа са още биодизел и руди и концентрати от благородни метали.

Сред тези стоки, увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и глобалния внос) имат електроенергията – ръст от 4% спрямо спад на световния внос с 5%, кабелни снопове за автомобили с ръст от 11% при световен ръст 3%, и биодизел – ръст на износа 187% (но при намаляващи цени) при световен ръст 2 на сто.

С най-голям ръст в стойност през последните 5 години са облекла и обувки от азбестоцимент, целулозен цимент – 16 пъти. Износът е деклариран за Полша, но Варшава почти не отчита внос от България.

Експортът на масла от рапица е нараснал пет пъти през последните години, извънбордови двигатели за придвижване на кораби – четири пъти, медни кабели без изолация – три и половина пъти.

С 63% намалява износът на цинкови листа и ленти, въздухоплавателни превозни средства – с 61%, пшеница за посев – с 57 на сто.

В количествено отношение с най-голям ръст през последните пет години са медните кабели без изолация – 8 пъти, като се изнасят основно за Македония. Износът на масла от рапица е нараснал – с 7.8 пъти, листа и ленти от медно-никелови сплави – 3.7 пъти, измерителни инструменти – 3.6 пъти, велосипеди със спомагателен двигател – 3.3 пъти. С най-голям количествен спад са цинкови листа и ленти – с 65%, и полупроводникови фоточувствителни елементи – с 64%.

Ръстът в стойност на износа за периода 2017 г. спрямо 2016 г. на оптични носители на данни без запис е 140 пъти (основно за Гърция), транспортни кораби – 80 пъти, тръби за газ – 50 пъти. Спад в периода има при диагностични комплекти – с 69%, смеси от карбамид и амониев нитрат – с 68%, оптични мерници за оръжия – с 64%.

С най-голям положителен търговски баланс през 2017 г. е анодната мед – над милиард долара, следвана от катодната мед, пшеница, леки горива, стоманени тръби за газ, кабелни снопове за автомобили, маслодаен слънчоглед, руди и концентрати от благородни метали. С най-голям отрицателен баланс са суров нефт, медни руди и концентрати, природен газ, меден скрап, мобилни телефони.

Най-успешните български експортни стоки срещат различна динамика на световните пазари. Световният внос показва голям ръст на велосипеди със спомагателен двигател – 36% (при 330% ръст на износа ни), и нахут – 22%.

От важните за България експортни продукти спад на световния внос има при нефтените масла, съдържащи биодизел - с 21%, тръби за газ – спад от 15%, средно тежки горива - 15%, амониев нитрат - 14%, медни пръти - 14%, леки горива - 13%.

С какво сме най-успешни?

България държи 26.7% от световния пазар на облекла и обувки от азбестоцимент или целулозен цимент и 26% от пазара на патешки черен дроб.

Временно консервираните череши имат 18% дял, патешкото месо – 16%, маслодайният слънчоглед – 12%, рапицата – 12%, анодната мед – 11%, тръбите за газ – 10%, спирачните маркучи – 10%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.Диверсификация на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред българския износ. Сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация при анодната мед за Белгия и Германия, кабелните снопове за автомобили - 55% за Турция и стоманените тръби за газ - 98% за Русия.

От над 4800 стоки в експортната ни листа, 570 се изнасят само за една държава. Например  руди и концентрати от благородни метали се изнасят основно за Германия.

Едва 900 стоки имат добра диверсификация.

Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти. Например най-далеч пътуват електромагнитите ( износ за 19 млн. долара) – до Аржентина (12 000 км), кораби (45 млн. долара) – до Бахамите (9000 км), сурови нефтени масла (174 млн. долара) – основно до Сингапур (8600 км), медни концентрати (200 млн. долара) – до Намибия (7100 км), електронни интегрални схеми (189 млн. долара) – до Хонконг, Германия, САЩ, Филипини, Тайван, Япония, Тайланд, Китай, Малайзия, което е средно 6500 км.

Най-важните пазари за българските стоки са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция. За тях отива над 44% от българския износ. Следват Белгия, Франция, Испания, Русия и Холандия с общо 16.4%.

Общо България изнася за 199 държави и територии.

Българският износ става все по-технологичен

Износът на стоки с по-висока добавена стойност трайно се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, без да се отчита този на специална продукция (оръжие).

Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2017 г. се оценява на 28-30%.

Групите стоки с относително по-висока добавена стойност в българският експорт са компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, интегрални схеми, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни машини.

България изнася още хладилници, фризери, санитарен фаянс, фармацевтични и медицински изделия, оптични изделия, сензори, някои софтуерни продукти за управление на процеси и електронни игри, както и любителска радиотехника, сноуборд и велосипеди.

Германия, Италия, Франция са основните пазари за износа на стоки с по-висока добавена стойност. Българските изделия се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

От БСК смятат, че България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност на българските стоки се дължи основно на международни компании у нас и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждите инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.

Случаите на внедрени български разработки са по-скоро изключение, независимо от произхода на инвестициите, сочи анализът на БСК.