Художникът Винсент ван Гог не си е отрязъл ухото поради психично заболяване в пристъп на безумие, а е мълчал за това какво в действителност се е случило, за да предпази приятеля си, художника Пол Гоген.
До този извод са стигнали изследователите от Хамбургския университет Ханс Кауфман и Рита Вилдеганс, съобщиха в. "Фигаро" и в. "Дейли телеграф".
Кауфман и Вилдеганс отбелязват, че данните за злополучния инцидент от вечерта на 23 декември 1888 г. са от Гоген и от полицаи на Арл, Южна Франция.
Последните са открили окървавения Ван Гог на сутринта на 24 декември и са го откарали в болница. По техни сведения холандският художник изпратил парчето от ухото си на своя позната проститутка на име Рашел. Впоследствие този епизод от живота на великия холандски творец е смятан за един от признаците за влошаващо се психично заболяване, довело в крайна сметка до самоубийството на Ван Гог.
Версията на Пол Гоген гласи, че двамата художници - приятели се скарали. Гоген напуснал дома и отишъл да спи в близък хотел. Останал сам, разстроеният Ван Гог си отрязал ухото с бръснач.
Според германските изследователи на практика Гоген се е опитвал да накара да спре разгорещилия се в спор Ван Гог. Като отличен фехтовач той не му нанесъл голяма рана, а само му отрязал част от ухото.
След това изхвърлил оръжието в р. Рона. Рапирата, разбира се, не е била открита. Бръсначът също, казва Кауфман.
Гоген по-късно е давал показания пред полицията, в които е потвърдил версията си. Ван Гог е мълчал. Никой не е успял да го накара да разкаже подробности за инцидента. Кауфман предполага, че холандския художник, който много е обичал приятеля си, не е искал да дава срещу него показания.
В противен случай Гоген е щял да лежи в затвора. Ханс Кауфман е на мнение, че Гоген, който повече не се е срещал с Ван Гог, много се е разкайвал за случилото се. Той нарисувал своя версия на "Слънчогледите" през 1901 г. в памет на покойния си приятел Ван Гог.БТА
До този извод са стигнали изследователите от Хамбургския университет Ханс Кауфман и Рита Вилдеганс, съобщиха в. "Фигаро" и в. "Дейли телеграф".
Кауфман и Вилдеганс отбелязват, че данните за злополучния инцидент от вечерта на 23 декември 1888 г. са от Гоген и от полицаи на Арл, Южна Франция.
Последните са открили окървавения Ван Гог на сутринта на 24 декември и са го откарали в болница. По техни сведения холандският художник изпратил парчето от ухото си на своя позната проститутка на име Рашел. Впоследствие този епизод от живота на великия холандски творец е смятан за един от признаците за влошаващо се психично заболяване, довело в крайна сметка до самоубийството на Ван Гог.
Версията на Пол Гоген гласи, че двамата художници - приятели се скарали. Гоген напуснал дома и отишъл да спи в близък хотел. Останал сам, разстроеният Ван Гог си отрязал ухото с бръснач.
Според германските изследователи на практика Гоген се е опитвал да накара да спре разгорещилия се в спор Ван Гог. Като отличен фехтовач той не му нанесъл голяма рана, а само му отрязал част от ухото.
След това изхвърлил оръжието в р. Рона. Рапирата, разбира се, не е била открита. Бръсначът също, казва Кауфман.
Гоген по-късно е давал показания пред полицията, в които е потвърдил версията си. Ван Гог е мълчал. Никой не е успял да го накара да разкаже подробности за инцидента. Кауфман предполага, че холандския художник, който много е обичал приятеля си, не е искал да дава срещу него показания.
В противен случай Гоген е щял да лежи в затвора. Ханс Кауфман е на мнение, че Гоген, който повече не се е срещал с Ван Гог, много се е разкайвал за случилото се. Той нарисувал своя версия на "Слънчогледите" през 1901 г. в памет на покойния си приятел Ван Гог.БТА