Един от трудните въпроси, които стоят пред работещите майки е дали да изоставят кариерата си и да се отдадат изцяло на детето. „Нека опитаме да не избираме "или... или...", предлага Людмила Петрановская, автор на книгата "Селфмама: Лайфхакове за работещи майки". "Стига ни е мъчила съвестта! Работещите майки могат да отгледат чудесни деца“, твърди тя.

Според теорията на привързаността един възрастен води детето в света, в който му обещава обич, защита и грижа - но не и удовлетворението на всички желания и пълната липса на неприятни преживявания.

Вие имате право да си живеете живота и детето трябва да се адаптира към вашия начин на живот. Така се развиват неговите инстинкти, мощната му програма на поведението на следване - да бъдеш със своя възрастен, да се ориентираш по него, да мислиш за добро и правилно всичко, което този възрастен мисли за правилно и добро, да живееш в неговата къща, да ядеш неговата храна, да говориш езика му, да водиш неговия начин на живот.

В същото време вие имате право да излизате по работа, а вашето дете има право да се разстройва заради това. Но вие не сте задължени да стоите вкъщи, за да не го разстройвате, точно както то не е задължено да се преструва, че това го устройва.

Вие имате право да раждате нови деца и детето има право да ревнува от тях. Не е нужно да се отказвате от увеличаването на семейството, за да може детето да остане единствено. Също така и детето не е задължено да се преструва, че му харесва всичко.

Шестте тайни на работещите майки

Вие имате право да се разделите с половинката си и детето има право да страда заради това. Не е нужно да живеете в брака, който съвсем не върви, “заради детето”, но и то не е задължено да преглъща чувствата си.

Вие имате право да промените местоживеенето и начина си на живот, а детето има право да протестира и да тъгува по това, с което е свикнало. Не е нужно да се отказвате от плановете и целите си, за да му осигурите постоянство, но то не е задължено да се преструва, че промените са му лесни за понасяне.

Вие имате право да живеете така, както смятате за необходимо или така, както ви позволяват обстоятелствата, децата имат право да бъдат недоволни, но като родител вие сте длъжни да им помогнете да се адаптират, за да смекчите внезапните обрати и спънките на съдбата. А като стане съвсем непоносимо, да може детето да поплаче в ръцете ви и да не чуе вашето “Как не те е срам!”, “Всичко е заради теб.” или “Стига! И без твоето хленчене ни е криво!”

Теорията на привързаността изисква родителят да бъде не толкова физически неразделен и подчинен на живота на детето, колкото емоционално присъстващ, за да знае детето, че ви има вас, а вие имате него, за да се чувства обичано и прието.

Да бъдеш родител означава непрекъснато да се грижиш за поддържането на истинска връзка с детето, независимо от обстоятелствата.

Увереността, че си важен, нужен и обичан, е по-важна от броя на часовете прекарани заедно. Теорията на привързаността набляга на отношенията, а не на дневния график.

Родителят, който се чувства заложник на детето, като една нещастна жертва на олтара на родителството, не е в състояние да изгради истински добра привързаност.

Родителят трябва да е силен и свободен, за да бъде господар на себе си и на своя живот - само тогава детето ще се чувства спокойно редом с родителя.

Текстът преведе и адаптира Ирина Янчева-Карагяур, психотерапевт и създател на блога Отражения.