Слънцето расте. И се свива и отново расте. На всеки 11 години радиусът на Слънцето колебае с до два километра, свивайки се, когато магнитната му активност е висока и отново се разширявайки се, когато активността намалява, разказва New Scientist.

Това своеобразно "дишане", макар и много бавно е открито от ново проучване, публикувано в The Astrophysical Journal.

Това е много слабо "вдишване" и "издишайте", тези допълнителни километри увеличават радиуса на Слънцето с най-много 0.00029%. Имайки предвид това, невероятно е, че екипът от Технологичния институт в Ню Джърси и Университета на Кот д'Изур успява да го открие изобщо. 

Вече знаем, че Слънцето не е статичен обект. Неговата повърхност редовно се покрива с по-тъмни области, известни като слънчеви петна и по-светли области, известни като слънчеви изригвания. 

Екипът наблюдава плазмените потоци, които се отделят и се връщат на слънчевата повърхност - силно енергийни йонизирани газови нишки. Оказва се, че честотите на плазмените вълни, които се просмукват в нашата звезда, не са много по-различни от звуковите вълни, излъчвани от музикален инструмент.

Представете си саксофон, който изсвирва една нота. Ако тръбата му изведнъж се разшири навън, тонът на тази нота ще падне. Но ако се стесни, тонът ѝ ще бъде по-висок, обяснява Робин Андрюс (Robin Andrews) от IFLScience.

В този смисъл Слънцето напомня на гигантски фантастичен саксофон. Честотите на тези вълни се променят в зависимост от това колко голямо е Слънцето и това може да бъде измерено точно от учените на Земята. Това, разбира се, не е лесно - нужни бяха 21 години наблюдения, като са използвани два отделни космически телескопа на НАСА, за да се направи това откритие.

Естествено е да се предположи, че това "дишане" трябва да е свързано със слънчевите цикли.

На всеки 11 години Слънцето преминава от силен слънчев максимум до спокоен слънчев минимум. По време на максимума слънчевите петна - тъмните петна от интензивна магнитна активност - се появяват и се сливат по-често над и под екватора.

Понякога слънчевите петна предизвикват  появата на слънчеви бури, които може да ни се отразят на Земята от мощни полярни сияния до смущения в електрическата инфраструктура. По време на минимума слънчевите петна стават по-скоро рядкост.

^{Промени в слънчевия цикъл на средния сеизмичен радиус (горе) и броя на слънчевите петна средно за същите интервали от време като данните за хелиосеизмологията. Cyclic Changes of the Sun's Seismic Radius, The Astrophysical Journal}

Тази активност се ръководи от магнитната активност, скрита дълбоко в недрата на Слънцето. Всъщност плазмените вълни, които екипът проследява, се носят под повърхността на няколко хиляди километра (от порядъка на радиуса на Земята).

Слънцето се разширява малко по време на минимума и се свива по време на максимума. Екипът отбелязва, че в момента няма "теория", която да свързва измененията с промените във вътрешната магнитна активност на Слънцето, те предполагат, че това е свързано с промяната в ориентацията на магнитните полета, които се появяват през цикъла.

^{Тази визуализация представя непрекъснатата промяна на магнитното поле на Слънцето в продължение на четири години. Видеоклип: NASA's Scientific Visualization Studio}

Тази област на изследвания е известна с името хелиосеизмология, която по същество е еквивалентна на земната сеизмология която проследява разпространението на еластичните сеизмични вълни, но на нашата звезда

Но да уточним, тази невероятно малка промяна в слънчевите размери не засяга климата тук на Земята.