Има все по-голяма вероятност светът да се окаже в условия, при които средните температури в световен мащаб ще бъдат с 4-5 градуса Целзий по-високи, дори ако бъдат изпълнени глобалните цели за намаляване на парниковите емисии, твърдят учени в проучване, публикувано в понеделник.

Докладът сякаш идва в отговор на горещата вълна, която това лято докара температурите в Европа до над 40 градуса Целзий, причинявайки суша и горски пожари.

Не е ясно обаче дали световният климат може безопасно да бъде “паркиран” близо до границата от “два градуса над прединдустриалните нива”. Има риск да се окаже, че това може да доведе до други процеси, които водят до допълнително затопляне на планетата, дори ако светът напълно спре да излъчва парникови газове.

В момента глобалните средни температури са малко над 1 градус над прединдустриалния период. Те се повишават с 0,17°С на всеки десет години.

Учените от Центъра за устойчивост в Стокхолм, Копенхагенския университет, Австралийския национален университет и Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата заявиха, че е вероятно, при преминаването на определен “критичен праг”, да се стигне до необратима промяна на световния климат. Тези процеси включват: размразяване на вечно замръзналите територии; загубата на метан-хидрати от океанското дъно; по-слабо поглъщане на въглерод в земята и водите; загуба на летния морски лед в Арктика и намаляване на антарктическия лед и полярните ледове.

“Тези елементи могат да действат като домино. Щом единият бъде “съборен”, той тласва Земята към следващия”, каза Йохан Рокстром, съавтор на доклада, публикуван в Сборника на Националната академия на науките в САЩ и изпълнителен директор на Центъра за устойчивост в Стокхолм. “Може да е много трудно или невъзможно да се спре цялата редица домино. Някои места на Земята ще станат необитаеми, ако сценарият “Парник Земя” стане реалност”, каза той.

Увеличаването на шансовете за избягване на подобно “парниково” състояние на планетата изисква нещо повече от намаляване на емисиите на парникови газове, се казва в доклада. Нужно е подобрено управление на горите, земеделието и почвите. Потребно е опазване на биологичното разнообразие и развитие на технологиите, които премахват въглеродния диоксид от атмосферата.