Коментар на Полина Паунова:

Той се шегува, но пък демонстрира и безкомпромисност. Припомня, че и Цветанов е бил жертва на фалшиви новини за “незаконно дете във Велико Търново”. После изтъква, че той самият бил жертва на недостоверна информация, която била бич в световен мащаб.

Иначе - БСП трябвало да проявят “малко срам и морал”. Припомня колко пъти е подавал оставка и как се носи политическа отговорност. И натъртва, че най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ.

Анонсира мерки срещу превозвачите, с които да се засили безопасността на пътя. Споменава и за оставките на тримата му министри, но някак мимоходом. Наложило се – ето, Нанков би трябвало да стои и да пази пътя, след като имало жалби, а пък Валетин Радев не “изгърмял” заради катастрофата край Своге, а заради друга – тази с бащата на президента в Харманли.  И още: щял да обсъжда имената на новите министри с коалиционните си партньори от патриотите, но имал претенции към още министри. Но това също било междукоалиционна тема.

С това си слово по време на летния университет на ГЕРБ министър-председателят Бойко Борисов се опита да даде “урок”, но не на младежката партийна структура, както изглеждаше. А най-вече на своите партньори – и вътре в партията, и извън нея, казвайки им, че въпреки обезглавяването на три министерства все още е силен. И все още именно той е инструментът на властта, който раздава порциите (по Доган).

Първата криза, за която изглежда няма оправдание

А защо се наложи напомнянето, след като министър-председателят в други ситуации също е приемал светкавично оставки? Защото това е първата криза на ГЕРБ, за която изглежда, че оправдание няма.

Всъщност, с оставките на тримата министри – на вътрешните работи, транспорта и регионалното развитие, премиерът за първи път призна вина. Не че друг път такава не е имало, просто туширането ѝ е било по-лесно, или казусът е бил непонятен за широката публика.

Нима правосъдният министър Цецка Цачева не трябваше да напусте поста си заради безпрецедентния срив на Търговския регистър? Трябваше. Но широката публика не може да „докосне" историята. А в случая с катастрофата край Своге мъката на хората полепва по останалите избиратели. И става кристално и нагледно ясно едно – корупцията и нехайството убиват. И те няма как да бъдат приписани другиму. Защото пътят, чието състояние изглежда основният “виновник” за трагедията, е отговорност минимум на три правителства, в част от които дейно е участвал ГЕРБ. 

Всъщност, няма никакво значение колко министри на Борисов ще напуснат постовете си. Те ще бъдат заменени със самите себе си, защото: Каква е разликата между Николай Нанков и Лиляна Павлова, или между Валентин Радев и Румяна Бъчварова? Те винаги са били придружители на Бойко Борисов в различни ситуации. Затова и нямат значение. Значение има единствено фактът, че 17 души загинаха, а десетки семейства са унищожени. Това е трагедия, която зрителят може да докосне, и може най-накрая да се усети, че вината за това е политическа. А крачката от прозрението на електората до понасянето на отговорност от страна на самия Борисов е малка.

Признак на слабост

Затова и реакцията му бе светкавична. Обичайното за премиера импусливно действие да покаже на обществото “скалпа” на виновния - нещо, което бе типично за досегашните кризи - сега вече не изглежда като признак на сила, а на слабост. А това пък е причината, заради която патриотите анонсираха, че ще обсъждат да останат ли в правителството. Заявката им е следствие от уж невинната реплика на премиера, че и към други министри има претенции, с което явно се опита да им каже, че няма да позволи да бъде изнудван. Отново предупреждение е и любимата реплика на Борисов, че най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ. А това пък най-добре го знае Валентин Радев, който се оказа “уволнен” не за катастрофата край Своге, а заради тази с участието на бащата на президента в Харманли. Основателен въпрос тук е как изтекоха записите от камерите на кръговото движение в провинциалния град? Най-големият си проблем Борисов маркира само в едно изречение – за некачествения път, станал причина за 17 мъртъвци.

На прага на новия политически сезон министър-председателят изглежда слаб и уязвим. И това ужасно много пролича от всички предупреждения, които отправи уж на шега. Именно по тази причина идните дни ще са от решаващо значение - и то не за оцеляването на коалицията, а за личното му политическо спасение.