Клетки в организма, които са образно наречени зомби клетки, не умират, но са неспособни да изпълняват функциите на нормална клетка. Тези зомби или сенесцентни клетки са установени при редица свързани със стареенето заболявания. Нови експерименти на изследователи от Mayo Clinic, за които те пишат в ScienceDaily, установяват, че натрупването на зомби клетки в мозъка води до загубата на памет и когнитивни способности. 

Чрез предотвратяване на натрупването на тези клетки, учените успели да намалят агрегацията на тау протеините, невронната смърт и загубата на паметта. Това те постигнали с модел на модифицирана мишка.

"Известно е, че сенесцентните клетки се натрупват с напредването на възрастта и на места, свързани със заболявания на стареенето, включително остеоартрит, атеросклероза и невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и Паркинсон", казва Дарън Бейкър, доктор по молекулярна биология в Mayo Clinic и старши автор на доклада. "В предходни проучвания открихме, че елиминирането на сенесцентните клетки от естествено остарели мишки удължава здравия им живот."

В настоящото изследване екипът използва модел, който имитира аспекти на болестта на Алцхаймер.

"Използвахме модел на мишка, който произвежда лепкави тау протеини в невроните и има генетични модификации, които позволяват елиминирането на сенсецентните клетки", обяснява Тейлър Басиян, автор на изследването и студент по биомедицина в Mayo Clinic, от екипа на д-р Бейкър.

"Когато сенсеценните клетки бяха премахнати, открихме, че болните животни запазват способността си да образуват спомени, елиминират признаците на възпаление, не развиват неврофибриларни възли и поддържат нормална мозъчна маса".

Изследователите също така съобщават, че фармакологичната намеса за отстраняване на сенесцентните клетки модулира образуването на тау протеини.

Екипът успял да идентифицира конкретния тип клетки, която стават сенесцентни.

"Два различни вида мозъчни клетки, наречени микроглии и астроцити, се оказаха сенесцентни, когато гледахме мозъчната тъкан под микроскоп", казва Басиян. "Тези клетки са важни за поддържане здравето на невроните и сигнализирането, така че има смисъл, че когато стават сенесцентни, това би повлияло негативно на здравето на невроните", казва д-р Бейкър

Констатацията е донякъде изненадваща, обяснява д-р Бейкър, защото по време на тяхното изследване не е установена причинно-следствена връзка между сенесцентните клетки и невродегенеративните заболявания.

"Нямахме представа дали сенесцентните клетки активно допринасят за патологията на заболяването в мозъка и да установим, че  астроцитите и микроглиите са склонни да стават сенесцентни, е също така изненадващо," казва д-р Бейкър.

По отношение на бъдещата работа, д-р Бейкър обяснява, че това изследване определя най-добрия сценарий, при който предотвратяването на увреждане на мозъка избягва болестното състояние.

"Ясно е, че този подход не може да се прилага клинично, така че започваме да лекуваме животните след установяване на болестта и да работим върху нови модели, за да изследваме специфичните молекулярни промени, които се появяват в засегнатите клетки", казва д-р Бейкър.