В ранните часове на 23 септември тази година ще настъпи моментът, когато продължителността на деня и нощта ще се изравнят.
Това е времето на есенното равноденствие за Северното полукълбо на Земята и пролетното за Южното.
В Северното полукълбо това е първият официален ден на есента.
Технически казано, равноденствието се случва, когато Слънцето застане на една линия с екватора. Това ще стане в 1:54 ч. българско време в неделя.
Ето няколко любопитни научни факта за това астрономическо явление:
1. Защо има равноденствие?
Есенното и пролетното равноденствие, сезоните и променящата се продължителност на светлата част на деня през цялата година се дължат на един факт - Земята се върти около ос, наклонена спрямо орбитата на планетата.
Наклонът - вероятно причинен от удар на масивен обект преди милиарди години - означава, че половин година Северният полюс е насочен към Слънцето (както е показано на снимката по-долу). През другата половина на годината Южният полюс получава повече светлина. Ето защо имаме сезони.
Видеото на НАСА в края на статията показва феномена през цялата година от космоса. Във видеото се вижда как линията, разделяща деня от нощта, се люлее през годината.
А ето още един красив начин да се визуализират сезоните. През 2013 г. един жител на Алберта, Канада, направи тази снимка на слънчевите лъчи с камерата през цялата година и я сподели в EarthSky. Вижда се драматичната промяна в дъгата на слънцето от декември до юни.
2. Дали денят в неделя ще е точно равен на нощта?
Думата "равноденствие" не се нуждае от тълкуване, а Equinox буквално означава "равна нощ". И по време на равноденствието на повечето места на Земята ще имат приблизително 12 часа дневна светлина и 12 часа нощ.
Но денят няма да е равен точно на нощта. Например, в събота във Феърбанкс, Аляска, ще има 12 часа и 16 минути дневна светлина. В София на 23 септември денят ще продължи 12:07:50. Разликите се дължат на това, как слънчевата светлина се пречупва, навлизайки в атмосферата на Земята на различни географски ширини.
Може да забележите, че и двете места денят е по-дълъг от 12 часа. Нали денят и нощта трябваше да са равни? Дневната светлина продължава малко по-дълго от нощта при равноденствие заради начина, по който измерваме продължителността на деня - от първите слънчеви лъчи, надничащи над хоризонта сутринта до последния лъч преди да се скрие под хоризонта вечерта. Тъй като е нужно известно време, за да се издигне и да се скрие слънчевият диск, това добавя малко допълнителни минути.
Когато дните започват да растат по-къси, широколистните дървета започват да сигнализират към листата си да намалят производството на хлорофил (зелен пигмент, отговорен за цвета на листата и фотосинтезата) и листата избледняват.
Промяната в цвета на листата зависи повече от светлината, отколкото от температурата и се осъществява по същество по едно и също време на годината.
Температурните и атмосферните условия обаче могат да повлияят на интензивността на есенните цветове и колко дълго ще се задържат. Те могат също така незначително да повлияят на момента кога листата ще започват да се променят. Сушата също може да промени скоростта, с която листата се оцветяват в кехлибарено и медено червено. (вж "Защо листата пожълтяват?")
5. Има ли равноденствие на други планети?
Да! Всички планети в нашата слънчева система се въртят около наклонена ос и следователно имат сезони. Някои от тези накланяния са незначителни (като Меркурий, който е наклонен на 2.11 градуса). Но други са по-скоро като Земята (23,5 градуса) или са още по-екстремни (Уран е наклонен на 98 градуса).
Долу се вижда красиво съставно изображение на Сатурн по време на неговото равноденствие, заснето от космическия кораб "Касини" през 2009 г. Газовият гигант е наклонен на 27 градуса спрямо слънцето и равноденствията на планетата са по-редки, отколкото на Земята. На Сатурн е равноденствие веднъж едва на 15 години (защото за Сатурн са нужни 29 години, за да завърши една обиколка около Слънцето).
По време на равноденствието на Сатурн неговите пръстени стават необичайно тъмни. Това е така, защото тези пръстени са с дебелина около 10 метра и когато светлината падне върху тях пряко, нямат голяма повърхност, която да я отрази.