Корпоративният данък да отпадне и да остане само сегашният данък дивидент предлага Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).
На пресконференция от ЕКИП изложиха аргументите си за промяната - те са свързани основно с неефективността, несправедливостта и вредата за икономиката на корпоративното данъчно облагане. По Закона за корпоративното подоходно облагане ставката е 10%.
Ефект от една такава реформа ще бъде повишаване на склонността фирмите да инвестират повече и да увеличат ресурсите си, посочва Стефан Стоянов, автор на изследването. С премахване на корпоративния данък ще се повиши икономическата активност и покупателната способност на населението.
Стоянов обясни, че компаниите не понасят данъчната тежест, а я прехвърлят към клиентите чрез завишаване на цените или намаляване на заплатите на служителите.
"Много от компаниите, опериращи в сивия сектор, го правят заради данъчната тежест. Малкият бизнес няма възможност за прехвърляне на тази данъчна тежест, както и не може да си позволи толкова добри счетоводители, които да избегнат легално данъка. Реално голяма част от данъчните плащания идват от малкия бизнес", обясни още Стоянов
Корпоративният данък е несправедлив, защото води до двойно данъчно облагане - едни и същи пари се облагат веднъж като печалба на фирмата и вторият път като дивиденти, когато се разпределят към собствениците", заяви Стоянов. Според него, корпоративният данък е проектиран така, че да наказва успешните бизнеси, тъй като реално данъкът се поема от фирми, генериращи печалба.
Едва 5% държавни приходи годишно постъпват от този данък. Стоянов отбеляза, че компаниите имат стимул да избягват плащането на корпоративния данък и основата, върху която се начислява данъкът, е много лесно манипулируем показател. От ЕКИП посочиха, че най-честите легални практики за избягване на данъка са чрез прехвърляне на данъчни загуби, инвестиции в райони с голяма безработица, наемане на безработни хора, дарения и чрез разликите между националните законодателства.
Нелегалните начини включват отчитане на нереални разходи, за да се намали печалбата на компанията. "Икономистите са достигнали до извода, че има два начина за повишаване на събираемостта на данъците. Единият от тях е намаляване на данъчните ставки, а другият е увеличаване на институционалния натиск върху компаниите да не укриват данък", уточни Стоянов. Той подчерта, че и двата модела са приложени в България, където данъчната ставка от 10% е сравнително ниска и би следвало да води до високи данъчни постъпления.
От проведеното изследване Стоянов извежда като извод, че при повишена покупателна способност и нови инвестиции ще се създаде предпоставка за потребление, което ще доведе до приходи от други данъци - най-много от ДДС.
Стефан Стоянов даде пример с реформата в Естония, която през 2000 г. е първата държава в Европа, въвела модела с 0% ставка върху неразпределената печалба и отчита добър икономически ръст и повече чуждестранни инвестиции. От ЕКИП посочват, че развитието на данъчната система води до бързите темпове на икономически растеж в Ирландия, отчетения спад на безработицата и ръста от 7% на БВП.
България е 12-та по икономически ръст след Унгария и Литва, отбелязват от организацията.
